Влиянието на Европа върху предстоящия конфликт в Ирак е нищожно

Буреносните облаци над Багдад, вещаещи война, хвърлят тъмна сянка над Брюксел в момент, когато лидерите на Европа, а не само хилядите протестиращи на континента този уикенд, разбират колко нищожно е влиянието им върху предстоящия конфликт.

Объркващото усещане за дистанциране от този глобален проблем избледня до някаква степен миналия четвъртък, когато ръководителят на оръжейните инспектори на ООН Ханс Бликс се отби в Брюксел на път за Париж и Лондон. Но подобно на други посетители шведският дипломат трябваше да мине през сложната процедура на преговори в централата на ЕС. Първо, той разговаря с върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Хавиер Солана, после с еврокомисаря по външните отношения Крис Патън и с посланици на страните членки, нетърпеливи "да се справят" с криза, по отношение на която Европа може да има единно мнение. Но Ирак едва ли ще е този светъл момент.

Не става въпрос дали белгийски полувоенни части, австрийски танкове или френски легионери ще помогнат на американските рейнджъри и на командосите от британската специална въздушна служба /САС/ да превземат Тикрит. Става въпрос за това дали ЕС, който толкова силно желае да бъде играч на световната сцена, може да действа съгласувано.

Много се раздухва фактът, че докато Великобритания и Франция заемат две от креслата на общо петте постоянни членки в Съвета за сигурност на ООН, Испания и Германия, и кандидатката България заемат три от местата, които са на ротационен принцип. Тук се хващаме за сламката: единствените страни, чиято дума има тежест на масата на световните лидери, са постоянните членки и това се дължи на победата им във Втората световна война и на ядрените им оръжия. Дълг на членовете на ЕС е да "гарантират защита на позицията и интересите на съюза", но това няма да спре нито една от тях да влезе във война - независимо какво мислят финландците и португалците.

Германия се бори за свое място в центъра на ООН от обединението си насам, но единственият вероятен начин да направи това е, ако Париж /и Лондон/ се откажат от своите места заради едно общо европейско кресло. Това вече ще бъде велик жест, достоен за пищните празненства тази седмица във Версай по повод френско-германското приятелство и много по-полезен и разбираем от обърканото им компромисно предложение за два председателя на съюза.

Междувременно в реалния свят безпокойството расте. Отчаяно търсейки механизъм за упражняване на влияние Крис Патън предположи, че европейците може да не се съгласят да поемат разходите за следвоенен Ирак, както направиха с порядъчната сума от няколко милиарда евро за следвоенен Афганистан, ако войната започне без разрешението на ООН. Това бе остроумно напомняне на факта за недоволните европейци, които се заемат с разчистване, след като "воините" на Америка са се представили възможно най-добре в едностранната си атака. Но дали е сериозно? Съмнявам се.

Дори след двадесетина години на санкции петролодобивният Ирак е далеч по-богата страна от "празната кошница" Афганистан. И е трудно да се възприеме, че ЕС - специалист по "деликатната политика" и възстановяването на държави - което дава добър резултат на Балканите - няма да се включи във възстановяването на Ирак.

Това, което Патън има предвид в по-широк аспект, е мултилатерализма - необходимостта Америка и Европа да работят заедно. Приказките за "оста на злото" избледняха напоследък и САЩ със закъснение разбраха необходимостта от ангажимент със Северна Корея. Ще бъде интересно обаче да се следят разговорите на ЕС с Иран.

Британски служители твърдят, че тези, които изпитват съмнения за война с Ирак от Атина до Берлин, ще изглеждат глупаво, ако една кратка война разкрие скрития химически и биологичен арсенал на Ирак. От гледна точка на Брюксел и други столици това звучи като пожелание. И също така пренебрегва силното усещане из Европа, че без решителни действия на САЩ по други фронтове един "прекрасен нов" Близък изток дори без партията БААС ще продължи да бъде много нестабилно място. "Ако се справим със Саддам, но в края на деня все още има палестинци, които да гледат в оръдията на израелски танкове," предупреждава Патън, "то тогава общественото мнение в редица ислямски страни ще бъде твърде ужасно."

По БТА