Вместо е-гласуване, българите в чужбина получават нови секции

За европейските избори на 25 май българската държава ще разкрие в чужбина със 114 секции повече, отколкото на предходния вот през 2009 година. Според решение на Централната избирателна комисия (ЦИК) от миналата седмица, сънародниците ни в страните от ЕС ще могат да упражнят правото си на глас в 169 секции, докато на миналите избори те са били едва 55. В тях са гласували общо 12 496 души, а заявленията за гласуване в чужбина тази година са почти 8000.

 

По прогнозни изчисления отиващите до урните българи в чужбина този път ще бъдат над 20 000 души. От ЦИК смятат, че голяма заслуга за това има самата комисия, която този път се е погрижила да има достатъчно секции.

 

"Изпълнихме закона и открихме секции там, където са подадени над 40 заявления за гласуване или където на предходни избори е имало над 100 души, подали своя вот", обясни пред Mediapool говорителят на комисията Цветозар Томов. По думите му повечето секции значително ще облекчат гласуването на желаещите.

 

"Повечето секции, които ЦИК откри, ще са от реална полза – придвижването до тях ще е по-лесно, опашките ще са по-малки и като цяло има открити секции на нови места, така че няма защо в определени случаи да се пътува до друг град", допълни той.

 

Предстои да се види какъв ще е ефектът от тези улеснения, но много българи в чужбина посочват, че Министерство на външните работи съсредоточава избирателните секции предимно в посолствата и консулствата, а не в различни райони из градовете в Европа.

 

В Лондон, например, на предстоящите избори ще има 13 секции. Заради невъзможността на българската държава да наеме помещения, ще "смести" 11 секции в посолството. Едва две секции ще са разположени на други места в британската столица.

 

Големи разстояния, дълги опашки, лоша организация

 

Дълги опашки, предшествани от дълго пътуване и гарнирани с изнервяща мудност и некомпетентност на провеждащите избори. Такива са най-общо перипетиите, за които разказват повечето българи зад граница. Те са единодушни, че истинското решение на проблема е въвеждане на електронно гласуване. Така, според тях, избирателната активност в чужбина ще се повиши многократно и много повече хора, които имат реално отношение към ситуацията в страната, включително и защото подпомагат със средства близките си в България, ще имат думата за това как да се развива тя.

 

"Няма особено значение в коя държава ще гласуваш – аз съм гласувал в САЩ, Испания и Англия. И в трите държави ти отива по дяволите цялата неделя, а накрая като бонус дори успяваш да упражниш правото си на глас", казва Валентин В., който от години не живее в България, но не пропуска избори.

 

"В зависимост откъде идваш – поне половин ден ти отива за гласуване, а при последните избори за Народно събрание и по цял ден, като някои хора не успяха да гласуват", твърди Десислава Христова, която отдавна е във Великобритания.

По нейни наблюдения, чакането пред секцията, което понякога отнема часове, не е гаранция, че все пак ще стигнеш до урната. Проблемът, с който се сблъскват хората, е лошата организация и недостатъчно обучените членове в секционните избирателни комисии.

 

"Буквално се спускат методическите указания от МВнР и оттам нататък се разчита на опит на някой от членовете и на вътрешно организиране на работата. За мен лично организирането на комисиите на партиен принцип е пълна идиотщина, защото понякога се хаби ужасно много енергия за вътрешно напасване и политическа коректност, отколкото за самата работа", казва още Десислава Христова, която освен гласоподавател е била и член на секционна комисия.

 

От думите ѝ става ясно, че лошата организация води до нарушаване на текстове в Изборния кодекс.

 

На последните избори за Народно събрание гласуваха 2085 човека в една секция, при средно нормално около 700-800. Чакаше се между 2 часа сутринта до 5 часа вечерта. Секцията затвори след края на изборния ден, защото след 21 ч. имаше още хора и след такъв напрегнат ден беше невъзможно да се затвори. Съответно се пускаха по-възрастни хора, семейства с деца да гласуват предварително, разказва още Десислава Христова. По думите ѝ сред дошлите да упражнят правото си на глас е имало хора от Оксфорд, Кеймбридж и други селища, които извън пътуването в самия Лондон, са се придвижвали минимум два часа да стигнат до града.

 

Елена Никифорова пък, която от години също живее в Лондон, обяснява, че извън жестоките опашки, изнервеното чакане и почти граничещото с безвремие пътуване до посолството, секционната комисия не е имала нищо против тя да влезе в тъмната стаичка, придружавана от съпруга си. "Влязохме с мъжа ми и с детето и дори снимахме бюлетината, за да я пратим на родата в България", шегува се Елена и допълва, че "това вероятно не е особено допустимо, но никой не е направил забележка".

 

Никола Пенев, който е гласувал в Бостън, Сан Франциско и Ню Йорк, описва два основни проблема: "малко секции и липса на активност от страна на посолствата и държавата изобщо".

 

"Ако не живееш в град с посолство (когато мястото на секцията е очевидно), трябва да положиш сериозни усилия да разбереш дали и къде можеш да гласуваш. Най-добрият вариант би бил електронно гласуване, латентните гласоподаватели в чужбина са много голям брой и не знам дали държавата си дава сметка за това", казва той.

 

На същото мнение е и Десислава Христова.

 

"На последните избори в Англия (където живее в момента Никола Пенев – бел.авт.) са гласували около 6000 души, но реално в страната има десет пъти повече българи. Дори и без електронно гласуване, може да се направи много повече да се повиши активността: да се използват емигрантските мрежи, магазини, медии, за да се разпространява информация, да се откриват много повече секции и т.н", казва той.

 

Гласувалата във Франция Ина Димова пък споделя, че дори да бъдат увеличени секциите, ако те са позиционирани на едно място, ефект на практика няма да има. "Големите опашки, липсата на място, неподготвените секционни комисии и изяждането на целия ти почивен ден са в състояние да откажат по-голямата част от емигрантите да гласуват", казва тя. И посочва, че се е отказвала да гласува два пъти. "Отивам, виждам опашката и като засека как върви във времето, виждам, че просто няма как да се прибера", обяснява тя.

 

Освен това българите в чужбина виждат пълната незаинтересованост на държавата да ги привлече като гласоподаватели.

 

"За европейските избори в Англия например, българските студенти получават покана да гласуват. Тя е адресирана с име и специално обръщение. За да ни включват в българското гласуване, нашите политици не правят нищо. Напротив – отнасят се немарливо, разсеяно и някак с досада към организирането на секции извън страната", казва Валентин.

 

Да гласуваме за електронно гласуване

 

Въпреки всички изброени проблеми, обаче, тези хора и много други като тях са решени да участват в предстоящите избори за Европейски парламент. Защото, както казват те, каквато и да е промяна, включително въвеждането на електронно гласуване, зависи от това кои политици и партии ще получат доверието на избирателите.

 

Сегашните управляващи не само не въведоха електронно гласуване, но и отказаха да организират предложения от президента референдум за изборите правила заедно с вота на 25 май.

 

Очевидно, за да постигнем нещо, дори да е само електронно гласуване, сега трябва да отидем да гласуваме, казва Георги Д., студент в Дортмунд, Германия.

 

Отговорът на държавата пък е дежурен: "Нямаме достатъчно средства". Въпреки всичко, обаче – първата крачка е направена – на предстоящите избори секциите зад граница ще бъдат два пъти повече в сравнение с предходния евровот.