Вносът на сперма разпали страстите на депутатите

Промени в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, които усложняват вносът на сперма от чужбина, разпали в четвъртък спор в здравната комисия в парламента, която прие на първо четене законопроекта. Темата бе повдигната от депутата от БНД Атанас Щерев, който има и клиника за "ин витро" оплождане. Той обясни, че с промените вече трябва да се иска разрешение от здравния министър за вноса на сперма, което щяло да усложни процедурата.

От две години в България се раждат деца, заченати със сперматозоиди от чужбина, предимно от Дания. Банките за сперма у нас често оставали празни, заради сложната и дълга процедура по даряването и съхраняването. В същото време трудност създавало и това, че според българското законодателство за донорството на сперма не се заплаща. По думите на Щерев не бива даряването на сперма да се третира по един и същ начин с даряването на органи и да не се заплаща на донорите.

Ето защо болниците у нас сключвали договор с международни фирми, на които се плаща спермата, избирана по каталог. Според Щерев българските закони възпрепятстват разпространението на нашия генетичен фонд. Иначе у нас имало желаещи да даряват сперма, но условията били много тежки.

Спорен се оказа и текст, според който износът на тъкани и клетки, предназначени за трансплантация в трети страни, се извършва само след задоволяване потребностите на държавите членки на ЕС и Европейското икономическо пространство с разрешение на министъра на здравеопазването, издадено за всеки отделен донор. Според председателя на здравната комисия Борислав Китов не бива да се пренебрегват възможностите, които предоставят останалите страни и най-вече САЩ. Бившият здравен министър Радослав Гайдарски също защити тезата на Китов и посочи ограничението да е само за задоволяване нуждите на България.

Обсъждането на законопроекта стана повод и за възраждането на идеята за създаването на Национална банка за стволови клетки. Китов предложи създаването на банката да бъде записано в закона.