Война на световете

Конституционният съд на Турция проучва въпроса трябва ли да се забрани управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). С това се обостря спорът за бъдещето на страната. Трябва ли тя да стане малко по-ислямистка или трябва да остане светска? Едно е ясно: министър-председателят едва ли ще се лиши от подкрепата за Турция, която е обхваната от нова вълна на терор. Заради два взрива в Истанбул загинаха най-малко 17 души, а над 150 бяха ранени. За задкулисната страна на терористичната атака все още се спекулира. Слуховете, че зад атентатите стои забранената Кюрдска работническа партия (КРП), се отричат от самата нея.

В началото на юли на атаката на ислямистите беше подложено американското консулство в Истанбул и при престрелка загинаха трима от нападателите и трима служители от органите на реда. След това преди няколко дни съдът се съгласи с жалбата на прокуратурата срещу членовете на ултра националистическата мрежа Ergenekon. Чрез покушения срещу такива важни личности като министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган или писателя и лауреат на Нобелова награда Орхан Памук, те, за да свалят правителството, искали да предизвикат хаос в Турция. Сред подсъдимите са бивши генерали и журналисти.

Взривовете изместиха на заден план започващите консултации в Конституционния съд. Без оглед, че в близките дни е възможно да бъде внесено решение за забрана на управляващата партия ПСР и да се забрани партийно-политическата дейност на 71 политици. Не мина и година, откакто турците с 47% от гласовете преизбраха правителството на Ердоган. През март 2008 г. обвинение срещу него повдигна генералният прокурор Абдерахман Ялчинкая. То гласеше: ПСР ислямизира държавата и обществото. Генералният прокурор се позоваваше на конституцията, в която ясно е разписано отделянето на църквата от държавата.

Пречупване с неясен изход

Днес в Турция се наблюдава пречупване с неясен изход. Още от времето на създаване на републиката представителите на светския лагер заемат важни постове в държавата и политиката. Досега с политиката си те си гарантираха преимущества, а изведнъж могат да се окажат без тях. Защото консервативната анатолийска прослойка, към която спада по-голямата част от населението на Турция, все по-силно прониква в сърцевината на обществото като икономически прогресираща сила, която иска активно да участва във формирането на облика на нова Турция. ПСР знае как да защити интересите на тази прослойка.

Министър-председателят Тайип Ердоган произлиза от самата ѝ сърцевина. Той е израсъл в прости условия и говори на нейния език. С него Партията на справедливостта успя от 2002 година насам да формира правителство на мнозинството и да придвижи Турция по-близо до Европейския съюз. В икономически план от този момент страната преживява невиждан бум и привлича на бреговете на Босфора чуждестранни инвеститори. Обезкръвената икономика извлича от подобни финансови инжекции голяма полза. Също оттогава, след смяната на властта в Анкара важните позиции в държавата са заемали и заемат кандидати, близки до управляващата партия.

Последният символичен бастион на привържениците на курса към отделяне на църквата от държавата падна миналата година. Бившият министър на външните работи и член на ПСР Абдула Гюл беше избран за президент. Кандидатурата му причини тежка вътрешнополитическа криза. Привържениците на светския курс се опасяваха от по-нататъшно изслямизиране на страната. Според турската конституция президентът има право да наложи вето на закона. Ахмет Сезер, предшественикът на Гюл, използвайки правото си на вето, се опита през 2002 г. да възпрепятства "закона Ердоган", според който сегашният държавен глава трябва да получи мандат на депутат в парламента, което от своя страна беше предпоставка за избирането му за министър-председател. Така бившият президент чувствително ограничи възможността за действие на ПСР, другите планирани от нея реформи и поправките в законите също бяха прекратени от Сезер с налагането на вето.

Наследниците на Ататюрк, които са представени в парламента от Републиканската народна партия (РНП) с 20% от гласовете, видяха опасност от загуба на власт и обвиниха ПСР в ислямизиране на държавните органи на властта с цел разрушаването им. За пазители на наследството на Кемал на първо място се смятат военните. През април 2007 г. те публикуваха в интернет меморандум, в който открито заплашваха правителството с преврат. С него турските въоръжени сили искаха да предотвратят опасността от загуба на властта.

Скоро след това Конституционният съд анулира резултатите от президентските избори, които спечели Гюл. Последваха предсрочни парламентарни избори. РНП се надяваше да събере на изборите повече гласове. ПСР обаче с 47% получиха мнозинство в парламента и резултатите от вота само укрепиха позициите им. В крайна сметка с подкрепата на националистическата Партия на националното действие (ПНД) Гюл беше избран за президент законно. За първи път в историята си светска Турция се сдоби с първа дама, носеща ислямска забрадка. Досега за такова нещо не можеше и да се помисли. Скърцайки със зъби, старият държавен елит прие поражението, но продължи да предрича опасност от пълзяща ислямизация и рисуваше по стените дявола със забрадка.

След победата на изборите ПСР изпълни старото си предизборно обещание – смекчи забраната за носене на забрадки във ВУЗ-овете. Забрадките в обществените организации, училищата и висшите училища бяха забранени от светското законодателство. В началото на годината ПСР с подкрепата на ПНД промени конституцията и внесе поправки в правилата за ВУЗ.

Така ПСР разтресе основата на републиката, според която религията трябва да си остане лична работа. РНП, деморализирана от поражението на изборите, се обърна към Конституционния съд с нова жалба. Този път армията остана настрана. Междувременно генералният прокурор Ялчинкая събра доказателства за вероятните ислямистки намерения на управляващата партия, които заплашват светската държава и предаде 162 страници обвинителен акт на Конституционния съд. Той се смята за ортодоксален представител на старата държавна идеология, както и още най-малко осем от единадесетте съдии в Конституционния съд.

Абсолютното мнозинство е възможно

В Конституционния съд започват консултациите за възможната забрана на ПСР. Ако забраната бъде подкрепена поне от 7 съдии, ПСР ще трябва да се учредява отново.

Партията приемник може отново да получи абсолютно мнозинство, ако ръководството ѝ остане единно и не позволи разпада ѝ на няколко нови формации.

В случай на забрана на ПСР Ердоган може да издигне кандидатурата си като независим. Решението може да се очаква още тази седмица. Дотогава Ердоган и неговите съратници ще продължават да чертаят планове на поведението си след забраната.

На наблюдателите не им остава друго, освен да гадаят: ще я забранят, няма да я забранят, ще я забранят, няма да я забранят...