Войната на мрежите

Гражданско-управленският конфликт е сблъсък на две антиподни икономически мрежи

Войната на мрежите

Човекът е обществено животно, както е казал Аристотел, и затова, естествено, попада в различни социални мрежи за изграждане на собственото аз. Но докато има голямо сходство в тези, задоволяващи неговите биологични и социални потребности (семейство, роднини, приятели), съществена е разликата в мрежите, където той икономически реализира своя личностен потенциал.

Този факт остава скрит в медийната дисекция на острия гражданско-управленски конфликт, подменяйки го с анализи на фалшиви антагонизми: десни-леви, богати-бедни, столица-провинция, българи-малцинства, западни-източни фили и т.н.

В действителност, условно съществуват две големи противостоящи си една на друга мрежи от икономически отношения - продукт, както на нашенската народопсихология, така и на десетилетното "разкрачено” състояние на преход.

Да ги наречем условно Мрежа А и Мрежа Б.

Мрежа А обединява хора с доходи от реализацията на личностния си потенциал, в който са инвестирали много труд, средства и време.

Условни членове на тази мрежа са предимно хора от по-големите градове, по-образованите, по-младите и заети в частния сектор. На практика това са свободните професии, малкият и среден бизнес, учени с призвание, хора на изкуството – всички, които формират или биха се отъждествили със средната класа.

Продуктът на техните усилия има своето търсене на вътрешния, а често и на външния пазар. Чрез неговата продажба хората от Мрежа А намират не само икономическа възвращаемост, но и себереализация.

Те имат нужда от мрежа, в която другите оценяват техния потенциал и им помагат да го развиват. Това става чрез свободен избор и без принуда от купувачите на техния продукт, защото той задоволява реално съществуваща потребност. Затова продавачът на това благо приема необходимостта да се конкурира с друг производител и така да докаже неговата полезност и стойност.

За да бъдат успешни, хората от Мрежа А трябва да са в крак с модерните технологии и световните или поне регионалните достижения в своята област. Често това са хора под петдесетгодишна възраст, чието образование се е случило по време на демократичните промени и глобализацията на световната икономика. Естествено e по-лесен достъп до такава информация и образование да са имали гражданите на големите градове. Това им е позволило и в по-голяма степен да реализират своите умения под формата на частна инциатива или в частния бизнес.

Поведенческият код на мрежа А е Феърплей.

А метафора на нейната мобилност - Терминал 2. Tе отказват да живеят в държава без върховенство на закона, т.е. феърплей, и мнозина от тях виждат алтернативата в чужбина. Това ги прави независими от държавното управление и овладяването му от олигархията.

Наистина, тяхното развитие и реализация страдат от протектирането на частни интереси от държавата, но тяхното съществуване не е застрашено. Натрупаният капитал в знания и умения улесняват смяната на месторабота или започването на нов бизнес.

Мрежа Б е мрежа от зависимости, чрез които хората в нея получават своя доход.

Житейското верую на тези хора е "Не е важно какво знаеш, а кого познаваш”. Твърде често мрежата компенсира липсващите им качества да заемат позиция с доходи, които иначе пазарът не би им осигурил. А олигархичният ни политически модел ги изтласква нагоре именно защото нямат качества, но са част от мрежата на взаимните услуги.

Това е особено типично в публичния сектор, където се намира и ядрото на тази мрежа – политическото ѝ представителство. То е посредник между олигархията и хората от Мрежа Б, които са нейната обществена опора и електорат на ядрото.

С други думи, това е мрежата на взаимните услуги от двустранна полза извън пазара и често извън закона.

Това наследство от социализма беше популярно със заверата "ти на мен - аз на теб!". Така тази мрежа изгражда зависимости, които в голяма степен правят немислима свободната воля за участие в гражданския и най-вече изборния процес поради опасност от безалтернативно отпадане от мрежата. Тя е и хранителната система за твърдите електорални ядра и база на корпоративния вот. В тази мрежа най-ценното качество е именно да си лоялен към други от мрежата, което е формулата за лично оцеляване, а често и благополучие.

Поддържането на Мрежа Б е основна цел на олигархията чрез системата на социалните плащания и субсидиите.

Това е подобие на патерналисткия феодален модел, който Монтескьо порицавал, че си служи с подаяния, за да присвоява все повече. В крайна сметка не се решава нито един дългосрочен проблем на участниците в мрежата, което би създало "опасност" тя да бъде напусната. Но се засилват зависимостите и се купува политическа подкрепа.

Това е есенцията на твърдите електорални ядра на партиите от управляващата сега коалиция, която е политическото представителство на Мрежа Б. За тяхната устойчивост допринася и краткосрочният политически цикъл, в който в две от четирите години има кампании за парламентарни избори, а в другите две вероятно такива за президент и местни избори.

В такива управленски хоризонти е невъзможна каквато ѝ да е реформа, която да позволи отскубване от тази мрежа.

За съжаление, вероятно повечето български граждани участват в Мрежа Б, като това са предимно по-възрастните, по-слабо образованите, живеещите в провинцията и заетите в публичния сектор. По-възрастните, защото голяма част от хората над петдесетдетгодишна възраст не успяха да се адаптират към пазарната икономика по различни причини. Тях мрежата ги предпазва от несигурността на пазара на труда, а дори и на стоковия пазар в по-малките градове и села. По- слабо образованите, защото техният труд е най-лесно заменим, а доста от тях не успяха да получат адекватно на новите реалии образование или просто да намерят подходяща работа. Ясно е, че в провинцията това е често мисия невъзможна. А публичният сектор, т.е. общинските служби, са мечтаният пристан срещу безработица до пенсия.

Поведенческият код на мрежа Б е страх. Страхът да не изпаднеш от мрежата.

На практика взаимодействието между двете мрежи е мъчително. Мнозинството хора от Мрежа Б, които са изпаднали от нея или са недоволни от своето положение, се стремят по-скоро към завръщане или отвоюване на по-добри позиции в Мрежа Б. А хора, които имат личностния потенциал да са от Мрежа А, работят най-често заради биографични зависимости за поддържането на Мрежа Б. Или понеже са притиснати от обстоятелствата да влязат в тази мрежа. Това е, което прави толкова устойчиво статуквото и трудна промяната към демокрация от западен тип. А няма устойчива демокрация без критично голяма средна класа, т.е. хората от Мрежа А. Тя е по-малобройна от Мрежа Б и ако това съотношение не се промени в нейна полза, българската демокрация със сигурност ще атрофира до деспотичен режим от олигархичен тип.

За което достатъчно признаци вече имаме днес.

Ясно е, че върховенството на закона е смъртна опасност за олигархията. Затова тя е впрегнала целия си финансов, кадрови и медиен ресурс да задуши всеки опит, всеки стремеж, всяка гражданска активност на хората от Мрежа А за демонтаж на фасадната демокрация и изграждането на работещи институции. Затова грижливо подхранва, отглежда и развива зависимостите на участниците в Мрежа Б: обезпечено кариерно развитие в общинските структури на партийните кадри, раздаване на обществени поръчки за обръчите от фирми, които пък дават работа на електората; драматичен срив в образованието, та да се поддържа огромен резервоар безработни, които пазарът не иска.

И най-страшното: протектиране на цели общини и области от навлизането на инвеститори, които да бръкнат в канчето на местния феодал, като му взимат бизнес, наемат безработни и вдигат заплати.

Това умишлено поддържане на бедността в обширни райони на страната е инструментът за развитие на зависимостите в мрежа Б.

Тези зависимости предлагат оцеляване срещу послушание, сигурност срещу подкрепа, живуркане срещу отказ да се развиваш. Невъзможността да станат както конкурентни участници в пазарната икономика, така и пълноценни граждани в едно демократично общество води до трайна деградация на участниците в Мрежа Б. Защото не личностното развитие, а обвързаността в мрежата има значение за тяхното бъдеще. Мнозина изследователи сочат именно изградените лични и фамилни зависимости като причина за изглежда вечната виталност на сициалианската мафия. Много сходен мафиотски модел се наблюдава и в България.

Драстичното свиване или дори разбиване на Мрежа А ще означава в голяма степен край на демокрацията в България. Затова реформаторските партии трябва не просто да защитават ценностите на Мрежа А, а да налагат политики, които да привличат хора към тази мрежа. Политики за развитие на бедните райони и общности, за модерно образование и обучение на младите, за ценностна промяна. Без тях ще е невъзможно адресирането на квази-стокхолмския синдром на предпочитана зависимост срещу сигурна малка заплата, пред свободата и усилията за личностно развитие срещу несигурен висок доход. Без тях не може и да бъде подкопана социалната база на олигархията. Което ще постави под въпрос развитието на средната класа, а с това и на демократичния процес в България.

____________________

* Авторът е доктор по икономика, автор на книгата "Публично-частно партньорство: принципи, модели и политики за частно предлагане на публични услуги”.

Споделяне
Още от Анализи и Коментари

С каква цел премиерът щедро раздава стотици милиони във всички посоки?