Войната в Украйна отваря двойна битка на САЩ - с Русия и с Китай

Дръзката военна атака на Русия срещу Украйна е първият голям сблъсък, който бележи началото на нов ред в международната политика. Три големи сили се борят за позиции по начини, които застрашават първенството на Америка.

Предизвикателствата са различни от тези, пред които САЩ и тяхната мрежа от съюзи бяха изправени през Студената война. Русия и Китай изградиха процъфтяващо партньорство, основано отчасти на общия интерес от намаляване на могъществото на САЩ. За разлика от китайско-съветския блок от 50-те години на миналия век обаче, Русия е критично важен доставчик на газ за Европа, докато Китай не е бедната, опустошена от войната сила, а фабриката на света, с нарастваща армия.

Руският президент Владимир Путин настоява Западът да пренапише договореностите за сигурността в Европа след Студената война и демонстрира, че Русия има военен капацитет да наложи волята си въпреки възраженията на Запада и икономическите санкции.

За да направи това, Путин предислоцира военни части от границата на Русия с Китай, демонстрирайки доверие в отношенията си с Пекин. Двете сили на практика са в координация с цел да прекроят глобалния ред в своя полза, въпреки че обвързаностите им така и не стигат до официален съюз.

Този нововъзникващ световен ред оставя САЩ да се борят с два противника едновременно в географски отдалечени части на света, където Америка има близки партньори и дълбоки икономически и политически интереси.

Администрацията на Байдън сега е изправена пред големи решения дали да пренастрои приоритетите си, да увеличи военните разходи, да поиска от съюзниците си да допринасят повече, да разположи допълнителни сили в чужбина и да разработи по-разнообразни енергийни източници, за да намали зависимостта на Европа от Москва.

"Всички мислехме, че ще виждаме Европа цяла, свободна и мирна завинаги", каза Мишел Флурной, бивш висш политически служител на Пентагона по време на администрацията на Барак Обама.

"Макар Пекин да не харесва тактиката на Путин, двете страни са готови да се обединят като авторитарни държави срещу западните демокрации. Ще виждаме все повече и повече от това в бъдеще", добави Флурной.

Трудното положение на САЩ в момента отчасти се дължи на действията на Вашингтон в края на Студената война. Като единствената суперсила, САЩ се бореха да промотират демокрацията по света и да разширяват НАТО с бивши членове на доминирания от Кремъл Варшавски договор и някои бивши съветски републики. Това кореспондираше с десетилетния копнеж на източноевропейските народи да се освободят от господството на Москва.

Путин обаче видя съперничеството си със Запада като игра с нулева сума и се зае да придвижи Русия към нейната значимост от съветската епоха, с по-голямо влияние върху държавите в нейната периферия.

Ръководството на китайската комунистическа партия също видя продемократичните протестни движения в бившите съветски републики като предизвикани от САЩ заговори, които биха могли да бъдат използвани срещу Пекин. В отговор китайското ръководство затегна контрола върху населението си и удвои трупането на военна мощ – тенденции, които се ускориха, когато Си Дзинпин пое управлението преди десетилетие.

Американските специалисти по сигурността започнаха да обръщат внимание на това, което Пентагонът през 2015 г. нарече "подновено съперничество между великите сили" и измести акцента си от антитерористичните операции в Близкия изток и Югозападна Азия.

Министърът на отбраната Лойд Остин многократно е определял Китай като "нарастващо предизвикателство", докато Русия е разглеждана като по-малка опасност в дългосрочен план.

Тази прогноза съответства на приоритетите на президента Джо Байдън. Той встъпи в длъжност с желанието да се съсредоточи върху пандемията, икономиката и други вътрешни проблеми, обещавайки външна политика, която ще осигури връщане на американците след скъпоструващите войни в Ирак и Афганистан. Управлението на отношенията с Москва трябваше да помогне на администрацията да се концентрира върху военната, икономическата и технологичната конкуренция с Пекин.

За тази цел Байдън проведе среща на върха през юни с Путин, за да изгради това, което Белият дом нарече "стабилни, предвидими" отношения. За да защити отношенията с Москва, Байдън се съгласи на 5-годишно удължаване на новия договор START, ограничаващ ядрените оръжия с голям обсег на САЩ и Русия. Белият дом също така нареди на Пентагона да проучи възможността за използване на руски бази в Централна Азия, за да предотврати повторната поява на терористична заплаха в Афганистан след изтеглянето на американските войски.

Путин обаче се опита да се възползва от фокуса на Вашингтон другаде, за да вкара Беларус и Украйна в своята сфера на влияние.

Дори при годишен бюджет за отбрана от порядъка на над 700 млрд. долара справянето с кризата, генерирана от Русия, паралелно с подготовката за китайската заплаха, чиято развръзка ще е след години, представлява огромно предизвикателство за Пентагона.

Кризата вече накара САЩ да придвижат повече войски към Европа и вероятно ще ги накара да преосмислят разходите за отбрана, а може би дори размера на въоръжените си сили.

Ерата на ядрените съкращения може да приключи, тъй като военните в САЩ се застъпват за по-голям ядрен арсенал, който да възпира както огромните ядрени оръжия на Русия, така и бързо нарастващите ядрени сили на Китай, които не са ограничени от никакво споразумение за контрол на въоръженията.

Необходимостта да се противопостави както на Русия, така и на Китай ще накара администрацията на Байдън да се опира по-силно върху съюзите, които САЩ използваха, за да увеличат своята световна сила.

Китай укрепи военните си позиции в Южнокитайско море, жизненоважно в глобален план морско пространство. Пекин също така изгражда зараждаща се мрежа от бази по целия свят, които биха могли да бъдат използвани от бързо нарастващия флот на страната. Разчитащ и на пристанищата от инфраструктурната инициатива "Един пояс, един път". САЩ се опитват да попречат на китайския флот да заеме първата си позиция в Атлантика, притискайки Екваториална Гвинея да отхвърли Пекин.

Освен военната страна на въпроса, новата конфронтация с Москва може също да ускори по-нататъшното раздробяване на икономическата глобализация. Китай и САЩ се опитват да разкачат веригите за доставки за критични технологии. Ако Западът наложи осакатяващи санкции на руски банки и големи компании, Москва вероятно ще разчита повече на Пекин, който пусна цифрова валута и изгражда разплащателна система, отделна от западната.

Енергията също вероятно ще се превърне в още по-голям фокус за националната сигурност поради зависимостта на Европа от доставките на природен газ от Русия, която представляваше 29% от европейския пазар на природен газ миналата година.

"Това вече слага край на амнезията относно важността на енергийната сигурност. Това означава нов акцент върху диверсификацията на енергийните източници за Европа и нов поглед върху вътрешните и международните енергийни политики на САЩ", каза Даниел Йергин, заместник-председател на изследователската фирма IHS Markit.

Защитниците на използването на енергията като геополитически инструмент казват, че Вашингтон трябва да насърчи инвестициите в американския петрол и природен газ и да одобри нови терминали и тръбопроводи за износ на втечнен природен газ в САЩ.

Неотдавнашно проучване на Европейския съвет по външни отношения отбеляза, че повечето европейци виждат кризата в Украйна като по-широка заплаха за Европа. Някои настоящи и бивши служители обаче се притесняват, че солидарността на алианса може да се разпадне през следващите години.

През юни НАТО планира да приеме новата си "стратегическа концепция" на среща на върха в Мадрид, която ще очертае общите принципи за това как алиансът планира да се справи с предизвикателствата пред сигурността през следващото десетилетие. Доклад на Alphen Group, състояща се от бивши служители и други експерти, настоява европейските членове на алианса и Канада да осигурят 50% от минималните военни изисквания на НАТО до 2030 г., за да могат САЩ да се съсредоточат повече върху възпирането на Китай.

"В момента всички са обединени и са възмутени от това, което правят руснаците. Но когато започнем да правим по-дългосрочни ангажименти за укрепване на отбранителната позиция на НАТО и за потенциално преразглеждане на ядрените въпроси, това може да доведе до голямо разделение", каза Александър Вершбоу, бивш посланик на САЩ в НАТО, който също беше заместник-генерален секретар на алианса от 2012 до 2016 г.

*Преводът е на Mediapool.bg. Със съкращения