Войнствената политика на Буш идва малко много на Европа

Речта за оста на злото, произнесена от Джорж У. Буш на 29 януари и провъзгласяването на нов военен унилатерализъм, приседнаха на гърлото на Европейците. Докато французите веднага дадоха да се разбере колко лошо възприемат новата външна политика на американците с думите на Ведрин, че "проблемите в света не се свеждат единствено до борбата срещу тероризма /.../ и те не могат да бъдат решени единствено с военни средства", останалите партньори предпазливо си замълчаха. На срещата през уикенда в Касерес, Испания, министрите на външните работи от ЕС за първи път имаха възможност да обменят мнения за новия американски стил. Изненадващо дори най-твърдите атлантици споделиха, че американският президент се е поизсилил.

Еврокомисарят по външните отношения, британецът Крис Патън дори разкритикува във вестник Гардиън "абсолютизма и опростенчеството" на американската политика: "Гъливер не може да се сражава сам, никак не е добре да се възприемаме като лилипути, които не смеят да надигнат глас". Трудно е да се повярва, че става дума за една добре обмислена политика, добави още Патън.

Датчанинът Пер Стиг Мьолер, чиято страна е член на НАТО, но отказа да се включи в общите европейски сили, също за пръв път изрази съмненията си. По думите му войната срещу тероризма не се свежда до три държави - Иран, Ирак и Северна Корея, образуващи ос на злото, и не бива да се търсят изкупителни жертви. Още повече когато ЕС води търговски преговори с Иран.

Германският външен министър Йошка Фишер се въздържа от коментар, но това според френски дипломат се дължало на опасенията му да не го обвиняват за лявото му антиамериканско минало. Обкръжението на Фишер обаче ясно изрази и неговото мнение: "САЩ са в кабината на водача, вярно е. но трябва да разберат, че дори когато заемат това място, те не могат да успеят сами."

Виждането на Джордж Буш за света изправя европейците пред двоен проблем - дипломатически и военен. В дипломатическо отношение Съюзът тепърва прохожда, а повечето от държавите, които го съставят, са свикнали да се осланят на американската защита. "Не става дума да се разграничаваме заради самото разграничение", увери Ведрин. По думите му понякога просто се налага Европейският съюз да действа сам или дори да се противопостави на САЩ. Като например в близкоизточната политика, за която европейците са на доста по-различно мнение от американците. В Касерес европейците потвърдиха, че израелско-палестинският конфликт не опира само до тероризма. Необходимо е да се наблегне на политическите действия, смята ЕС, според който Арафат остава законният представител на палестинците. "Малката европейска музика" бе чута. Според Юбер Ведрин Буш е дал няколко положителна знака, отказвайки да прекъсне връзките с Арафат, както настояваше Ариел Шарон. А според говорителката на първия дипломат на ЕС Хавиер Солана без европейците пленените талибани никога нямаше да получат защитата на Женевската конвенция.

От военна гледна точка Петнайсетте признават,че никога няма да са на равнището на Съединените щати. Оповестявайки на 24 януари увеличение на американския бюджет за отбрана с 15 на сто, Буш окончателно изтласка Съюза в редиците на "военните пигмеи", по израза на генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсън. Нито една европейска страна не е готова да се впусне в надпревара във въоръжаването. Европейската общественост не се чувства застрашена. Но дори и в обратния случай тя разчита на защитата на американците, подчерта Ведрин. Следователно за да се променят нещата, европейците трябва да се чувстват застрашени, а американците да откажат да им помогнат. След Втората световна война обаче европейците заложиха на системата на социална защита, вместо на отбранителната система от американски тип. Така че, както подчертават германците, всяко увеличение на военния бюджет би било за сметка на държавата-провидение. Това може би слага край на дебата.

По БТА