Волфганг Койдл, в. Зюддойче Цайтунг

Америка и Русия ще разчистят военните си арсенали така енергично, както човек обичайно прочиства напролет мазето и гаража си. Споразумението за разоръжаване, което Буш и Путин ще подпишат на 24 май в Москва, всъщност само потвърждава с голямо закъснение един очевиден факт. А именно, че студената война окончателно приключи, а с нея и епохата на ядрената надпревара, когато идеологическите противници се дебнеха един друг и бяха готови взаимно да се изтребят във всеки един момент. Да ликвидираме наследството на студената война, каза Буш. Фразата напомни за сталинските чистки.

Ракетните силози и междуконтиненталните ракети наистина представляват анахронизъм сега, когато бомбардировачи-камикадзе и похитители на самолети застрашават стабилността и сигурността. Кървавата следа на тероризма минава през Америка и Афганистан, Джерба и Дагестан. Срещу нея са безсилни тайните кодове, с които Буш и Путин могат да приведат в действие стратегическите си оръжия.

Руско-американският договор за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия има не само количествено измерение и не се свежда само до броя на ракетите. Той бележи началото на промяната в отношенията между двете държави. Срещата на външните министри от НАТО в Рейкявик също потвърждава новото начало. В бъдеще Русия ще има място и право на глас в един съюз, създаден на времето с една единствената цел - да спре експанзията на Москва.

Буш и Путин своевременно разбраха, че имат общи интереси. Те ги уточниха и бяха наясно как могат да ги отстояват. Най-напред американецът наистина си навлече присмеха на европейците, когато след първата среща с Путин откри у руснака духовно родство. Много бързо обаче усмивката замръзна на лицето на европейците, когато те се убедиха, че милионерският син от Тексас и бедният младеж от Ленинград намират общ език и постигат споразумения, при това през главата на Европа.

Пробивът стана на 11 септември, когато Путин реагира на терористичното нападение не само по-бързо от европейците. Той взе нещата присърце и прояви смелост. Направо четеше всички желания в очите на новия си отвъдморски партньор, без да се съобразява с вътрешно и външнополитическите последици от това. А последиците са исторически. Ако днес САЩ за пръв път в историята представляват централноазиатска сила, те го дължат на своя приятел Владимир Путин. Той не само им отвори вратите към района, но им посочи пътя към него.

Американците не са неблагодарна нация, макар понякога да създават подобно впечатление. В Москва, където имат навика да обръщат внимание на уж незначителни подробности, със задоволство отчетоха факта, че след 11 септември Америка очевидно придава по-голямо значение на политическия фактор Русия, отколкото на военния фактор НАТО. Свръхсилата можеше да води войната срещу талибаните и терористичните мрежи и без военната подкрепа на Алианса. Политическата подкрепа от страна на Русия естествено бе абсолютно необходима. Путин ще съумее да се възползва от по-голямата тежест на Русия.

Руснаците и американците имат еднаква полза от договора за съкращаване на ядрените арсенали. Той ще развърже ръцете и на двете страни, за да могат те да се захванат с по-важни неща. Америка най-сетне ще се заеме със своя проект за ракетен щит, а Русия ще може да си отдъхне и да продължи по пътя към постепенното икономическо възстановяване и към семейството на западните народи.

Губещата страна, естествено, са европейците. За трети път в рамките на едно десетилетие те разбират, че в крайна сметка са незначителни. В югославската война САЩ спасиха Европа, тъй като изпитанията не бяха по силите на стария континент. След терористичния атентат от 11 септември Америка отказа дори невежливо на предложението на Европа за решаваща помощ. Сега европейците са принудени да преглътнат факта, че всъщност не им отреждат никакво място във взаимоотношенията между Вашингтон и Москва, дори ролята на посредник. Буш и Путин разговарят един с друг като сродни души.

По БТА