Време разделно за ВСС. Залогът е за контрола върху съда

Време разделно за ВСС. Залогът е за контрола върху съда

Висшият съдебен съвет (ВСС) е относително проста плетка от интереси. В сегашния си вид той се дели на мнозинство, консолидирано около главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на ВАС Георги Колев, и на малцинство, представлявано от председателя на ВКС Лозан Панов, магистрати от Съюза на съдиите в България и двама бивши прокурори.

Мнозинството сега разполага с 16 от общо 24 гласа*, които са напълно достатъчни за прокарването на всички решения. Прореформаторското малцинство в най-добрия случай разчита на осем членове. Доскоро те бяха шест, но двама от лоялните на мнозинството напоследък все повече се държат като негова опозиция.

В последния ден на март парламентът прие промените в съдебния закон, с което започна да тече едномесечният срок за разпределението на ВСС в две колегии – съдийска и прокурорско-следователска. Това е особено важен период. От начина, по който ще се формира съставът на двете колегии, ще стане ясно дали главният прокурор ще успее да съхрани контрола си върху съдa, макар че конституционните промени за съдебната власт бяха направени именно с идеята да предотвратят такова вмешателство.

Проблемът е, че кой ще контролира съда ще се решава в следващия месец от мнозинството във ВСС на този, който сега контролира съда...

Най-общо промените в закона подпечатаха тоталния контрол на главния прокурор върху неговата колегия. Това ще важи не само за този ВСС, но и за всеки следващ. За кадруването и наказването на прокурори са нужни само шест гласа - главният прокурор ги има сега и ще ги има занапред.

Битката е за съдийската колегия.

Бламирането на съдийската независимост чрез конституционните промени доведе до следния резултат – в своята колегия съдиите избират едва шестима свои представители от общо 14 членове. Нужни са най-малко осем гласа "за", осигуряващи кадрови решения, наказания на съдии и пр. Разпределението на квотите постави представителите на съдийска гилдия в пълна зависимост от волята на шестимата "политически" членове в колегията и на двамата председатели на върховните съдилища.

Председателите на ВКС и ВАС се избират от съдебния съвет – обикновено след политически договорки с управляващите, но окончателната дума е на президента, който ги назначава със свой указ. Те не са преки представители на съдиите, въпреки че са шефове на двете върховни институции. За силния политически отпечатък при подбора им е достатъчно да се припомни, че навремето двама съветници на бившия президент Георги Първанов бяха избрани съответно за главен прокурор и председател на ВКС.

Ключът е в начина, по който ще се разпределят 11-те от политическата квота

В бъдещата прокурорска колегия нещата изглеждат ясни. Сотир Цацаров разполага със своя глас и още трима верни свои хора от прокурорско-следователската квота. Той не може да разчита на Елка Атанасова (квота на прокуратурата), която досега гласуваше с прореформаторското малцинство. През последните няколко месеца от мнозинство се отцепи и Магдалена Лазарова (избрана от Народното събрание, бивш прокурор в Софийската апелативна прокуратура), която преди гласуваше плътно с лоялните на Цацаров.

Така Елка Атанасова и Магдалена Лазарова остават единствената възможна опозиция на главния прокурор в неговата колегия.

Много по-сложна е сметката за съдийската колегия. Шестимата изборни членове на съдиите са разделени на две. Верни на мнозинството са Галя Георгиева, Милка Итова и Даниела Костова. В другия лагер са Калин Калпакчиев, Юлия Ковачева и Камен Иванов. Заедно с шефа на Върховния касационен съд Лозан Панов прореформаторският кръг сред съдиите достига крайно недостатъчния брой от четирима души. За вземане на решение са нужни осем гласа.

Залогът за контрола върху съда остава да се реши от разделението на т.нар. "политически" членове на ВСС - единадесетте избраници на парламента.

Козовете на Цацаров и Колев

Контролът върху ВСС винаги се е решавал от поведението на "политическите" му членове, защото те са твърде много и изборът им най-често е резултат на междупартийни пазарлъци, а не толкова на доказани качества.

Така ще се случи и сега.

По традиция по-голямата част от "политическите" членове са с мнозинството. В настоящия състав на ВСС те са Димитър Узунов (бивш съдия, известен от "Яневагейт" като "човека на Бойко", избран от парламента с подкрепата на РЗС), Васил Петров (адвокат, баща на жената, от която Делян Пеевски има дете, ДПС), Каролина Неделчева (бивш съдия, ГЕРБ), Мария Кузманова (бивш съдия, ГЕРБ), Незабравка Стоева (адвокат, бивш съдебен инспектор, бивш общински съветник от БСП), Светла Петкова (бивш върховен съдия, ГЕРБ) и Ясен Тодоров (бивш столичен следовател и съдебен инспектор, "Атака").

От останалите трима членове на ВСС, излъчени от парламента, Галина Карагьозова (бивш върховен съдия, БСП), е единствената, която последователно е отстоявала независими позиции и е била част от малцинството. Соня Найденова (бивш съдия, квота на ГЕРБ) и Магдалена Лазарова (бивш прокурор, квота на ДПС), до неотдавна гласуваха лоялно с хората на Цацаров, но от известно време се еманципираха и все по-често се идентифицират с колегите си от реформаторския лагер. Колебаеща се е Юлиана Колева (бивш депутат от ГЕРБ), която по-често гласува с мнозинството.

По информация на Mediapool от няколко източника спуснатата задача е малцината опозиционери сред "политическите" членове на ВСС да влязат в прокурорската колегия, а "правилните" хора на Цацаров да бъдат изпратени при съдиите.

Развръзката зависи от това къде ще попаднат Галина Карагьозова и Соня Найденова. Ако бъдат "разпределени" към съдийската колегия, реформаторското лоби в колегията ще стане шест души. Така опозицията ще формира своеобразна блокираща квота при кадруването, при условие, че мнозинството не бъде мобилизирано. Ако някоя от двете съдийки обаче бъде изпратена в прокурорската колегия, независимо настроените магистрати в съдийската колегия ще останат под пълен контрол.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари