Все още няма отправена молба към Брюксел да посредничи за българските медици

Министърът на външните работи Соломон Паси съобщи, че по време на сесията на ООН в Ню Йорк се е разбрал с либийския си колега Абдул Рахман Мохамед Шалкам към разговорите между Либия и България по СПИН делото срещу българските медици да бъде привлечена и Европейската комисия. По този повод Светослав Николов от Радио Нова Европа разговаря с Ема Удуин - говорител на европейския комисар по външните отношения Крис Патън.

Г-жо Удуин, какъв е механизмът Европейската комисия да бъде привлечена към разговорите между Либия и България по делото срещу българските медици и палестинския лекар в Либия?

Знаем за разговорите между външните министри на България и на Либия и за идеята, която виси във въздуха, Европейската комисия, и в по-широк смисъл - Европейският съюз, да бъдат помолени да помогнат за улесняване на разрешаването на този проблем. Трябва да подчертая, че такава официална молба все още не е отправяна към Европейската комисия, все още не сме поканени да участваме в такава инициатива. Разбира се, ако и двете страни желаят да се включим и ако чувстват, че можем да помогнем, сме готови да направим, каквото можем, да изгладим тази трудност. Ще видим дали наистина от нас ще бъде поискано да направим такъв принос.

Ако такава покана бъде отправена, какъв ще е конструктивният подход на Европейската комисия, и на Европейския съюз като цяло, към този диалог?

Много избързвате. Все още от нас не е поискано да играем такава роля. Става дума за това, че председателят на Европейската комисия Романо Проди помогна да бъде намерен път към решаване на проблеми, които една-две страни от Европейския съюз имаха в миналото с Либия. В тази област имаме натрупан много опит. Но докато не ни бъде отправена официална покана, ще е грешно да правим предложения.

Споменахте за някои проблеми, които са били разрешени. Как отварянето на света към Либия промени положението на задържаните там български медици?

Неотдавна взетото решение, което все още трябва да бъде потвърдено от външните министри на Европейския съюз, да се вдигнат санкциите срещу Либия, не е пряко свързано със случая с българските медици, който продължава много сериозно да ни безпокои. В момента довършваме проекта за хуманитарна мисия за Либия, с цел да облекчим страданията на хората, заразени със СПИН. Правим това не като знак, че сме отговорни за станалото, а като признак на съчувствието и желанието ни да покажем солидарност към човешки същества, заразили се с тази ужасна болест. Европейският съюз ще направи това, на първо място от състрадание, но и с надеждата, че този жест ще помогне за създаването на необходимата атмосфера, в която на либийската страна да ѝ бъде по-лесно да приеме настояването ни смъртните присъди да бъдат отменени.

Каква е атмосферата, която трябва да се изгради около този диалог?

Мисля, че е ясно, че намираме издадените от либийския съд присъди за неприемливи. Не приемаме, че има каквато и да е вина. Не смятаме, че присъдите са справедливи. Надяваме се да намерим разрешение на този проблем, но това ще изисква либийските власти, независимо дали ще признаят или не решението на техния съд, да освободят българските медици и техния палестински колега. Надяваме се, че като демонстрираме, че Европейският съюз разбира огромното страдание на заразените, това ще помогне за създаването на климат, който да доведе до обрат в досегашната позиция.

Как може случаят с българските медици и палестинският им колега в Либия да бъде поставен в контекста на вдигането на оръжейното ембарго над Либия?

Между двете неща няма пряка връзка. Взето е принципно решение, което трябва да бъде одобрено от нашите външни министри, да бъде вдигнато оръжейното ембарго, както и други икономически санкции, които ООН вдигна преди година. Тези решения бяха взети в отговор на известни действия от страна на Либия, която в последно време направи значителни стъпки що се отнася до тероризма и оръжията за масово унищожение и изразеното желание на Триполи да се присъедини към партньорството между Европа и Средиземноморието. Приветстваме всички тези развития. Към тях трябва да се добавят положителните разрешения на някои двустранни проблеми с някои държави-членки, а именно Франция и Германия, при компенсирането на жертви на либийския тероризъм. Тези стъпки бяха достатъчни, за да убедят страните-членки, че трябва да реагират и санкциите да бъдат вдигнати. Но това не трябва да ви подвежда да мислите, че сме изпуснали от поглед много тежкото страдание на българските медици, които все още са в опасност. Ние полагаме всички възможни усилия да осигурим освобождаването им. Използваме средствата, които смятаме, че са най-ефикасни. Ако ни поканят да поемем нова роля, сме готови да го направим и да сторим всичко по силите си.