Все повече хора са склонни да продадат гласа си, отчита НЦИОМ

Единадесет процента от българите признават, че биха гласували срещу заплащане, а 89% твърдят, че не биха взели пари при никакви обстоятелства. Това показват данните от изследването на НЦИОМ за електоралните нагласи, проведено на 15 април т. г. То е проведено по съпоставими методика на регистрацията и методика на извадката на НЦИОМ от 1990 г. досега*. Изследването показва ръст на нагласите за вземане на пари срещу вот спрямо изборите за парламент през 2009 г.

4.7% от анкетираните готови да гласуват срещу заплащане посочват, че биха продали гласа си на всеки, който им плати (това са основно роми и необразовани хора, както и избиратели, които изобщо не биха гласували, ако не им се плати за това). Останалите 6.6% от готовите да продават гласа си твърдят, че биха взели пари само от партията, на която симпатизират.

От НЦИОМ отбелязват, че не са регистрирали зависимост между стандарта на живот на интервюираните и декларираната от тях готовност да гласуват срещу заплащане.

В началото на кампанията за парламентарните избори през 2009 г. 9.5% от имащите право на глас българи са заявявали, че биха гласували срещу заплащане. Сегашното изследване посочва, че нагласата за продажба на гласа вместо да намалее заради образователните и информационните материали и медийни разкрития, се е увеличила.

71% от участвалите в изследването твърдят, че биха подали сигнал, ако станат свидетели на нарушения на изборите. Подобна позиция по-често от останалите заемат високообразованите респонденти, хората със стандарт на живот около и над средния и жителите на градовете областни центрове.

29% от интервюираните не биха сигнализирали, ако станат свидетели на нарушения в изборния ден. Това твърдят предимно нискообразованите, бедните, представителите на етническите малцинства и жителите на малките градове и селата.

Именно в тези групи най-често се срещат хора, готови да гласуват срещу заплащане.

Към момента на провеждане на изследването готовност за гласуване са декларирали малко над 60% от имащите право на глас българи. На основата на тези данни може да се допусне, че активността, която ЦИК ще отчете в края на изборния ден ще бъде около 55%.

Най-висока готовност да гласуват декларират хората над 60 години, образованите и заможните респонденти, както и жителите на селата и на градовете областни центрове.

Две трети от онези, които не възнамеряват да гласуват, изтъкват като основен аргумент съмненията си за честността на изборите.

Ако изборите за парламент бяха на 15 април 2013 г., със сигурност в следващия състав на парламента попадат ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака", посочват от НЦИОМ.

Сериозни шансове да попадне в парламента запазва и Движение България на гражданите. Доколкото изследването е реализирано в самото начало на кампанията, по-нататъшният ѝ ход ще бъде решаващ за коалиция "Демократи за силна България и БДФ”, както и за НФСБ, за да получат над 4% от действителните гласове.

Според изследването тенденция към известно повишаване на подкрепата се забелязва при Коалиция "Център- Свобода и достойнство” (НДСВ и НПСД), за Коалиция от партии "ГОРДа България”, за РЗС и за ВМРО.

Според изследването се запазват основните тенденции за електоралната подкрепа на ГЕРБ и на БСП. За последните шест месеца ГЕРБ неизменно получава по-висока подкрепа от БСП.

Към 15 април социолозите от агенцията регистрират устойчиви в сравнение с март дялове на ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака".

Няма значима промяна и в разликата между първите две формации – ГЕРБ и БСП. Към 15 април тя възлиза на 6.4 пункта. Данните показват, че сред гласувалите както за ГЕРБ, така и за БСП през 2009 г., има немалко разочаровани от политиката на своите партии. ГЕРБ, обаче, има по-голям резерв от БСП, когато става дума за привличане на вота на бивши избиратели.

ДПС запазва третото място по електорална тежест. Не се променя и подкрепата за "Атака" спрямо предното проучване през март.

Почти без промяна остава и подкрепата за Движение България на гражданите, което дава шансове на тази формация да бъде представена в следващото Народно събрание.

Несъстоялата се коалиция между ДСБ и Съюз "Единство” не повлиява върху подкрепата за коалиция ДСБ и БДФ.

Според НЦИОМ от една година насам няма промяна в подкрепата на националистическата формация Национален фронт за спасение на България (НСФБ) на Валери Симеонов, която възникна като отцепила се от "Атака" и увеличи подкрепата си главно чрез телевизионния канал на Симеонов "СКАТ".

___________________________________

 

*Изследването е проведено в периода 10-15 април 2013 г. и е представително за пълнолетното население на страната. По метода на полустандартизираното face-to-face интервю по домовете им са интервюирани 1120 пълнолетни български граждани. Подборът на респондентите в домакинствата е извършен по модифициран метод на Лесли Киш (най-близка рождена дата). Извадката е двустепенна, гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката, стратифицирана по местоживеене.