Ердоган бе казал веднъж, че демокрацията е като влак, от който винаги можеш да слезеш, щом спре на някоя гара. Така изглежда вселената на Ердоган. В неговия свят най-важна е властта. Насладата от господството го омайва.
Откакто Ердоган е министър-председател на Турция, недоверието неизменно го съпровожда. То се свежда до един прост въпрос: колко демокрация допуска този човек?
Първоначално недоверието се дължеше на религиозните корени на Ердоган и най-вече на религиозния характер на неговата ислямска Партия на справедливостта и развитието. Именно опасенията от ислямизация бяха определящи в първата фаза на неговото продължаващо вече десет години управление, се казва в анализ на германския "Зюддойче Цайтунг", цитиран от "Дойче Веле".
През всичките тези години Ердоган все се заиграваше с ислямския характер на Турция, най-вече във външната политика. Той представяше Турция като пример за общество, което е хем светско, хем ислямско. Общество, което би трябвало да поеме водеща роля в региона. Именно ислямското изкушение бе основна причина за съпротивата, мобилизирала консерваторите във Франция и Германия срещу сближаването на Турция с Европейския съюз, пише по-нататък "Зюддойче Цайтунг" и продължава така:
Днес е ясно, че Ердоган е бил опиянен не толкова от исляма, колкото от властта - насладата от господството буквално го омайва. Нищо чудно тогава, че този човек прави всичко възможно, за да бетонира могъществото си. Негови довереници са на възлови постове в правосъдието и икономиката, медиите се надпреварват да го боготворят.
Кроткият демократ Ердоган се превърна в автократа Ердоган. Самият той беше казал веднъж, че демокрацията е като влак, от който винаги можеш да слезеш, щом той спре на някоя гара. Означава ли това, че според вижданията на Ердоган влакът на демокрацията вече е стигнал до последната си спирка?
Много обстоятелства говорят в полза на тезата, че Ердоган живее в своя собствена реалност, в която няма много място за демокрация. Светът на Ердоган се състои от "горе" и "долу", почива на чистата власт и нейното налагане. А тази система изключва обмена с народа или сравняването на собствените позиции с други мнения.
Мнозина се опасяват, че Ердоган иска да сложи край на установените от Ататюрк светски порядки.
Именно поради това Ердоган реши да потуши със сила въстанието на непокорните в центъра на Истанбул. Тези хора са на улицата не заради единия строителен проект, а заради Ердоган - дошло им е до гуша от манията му за величие, която полепва по всичко, до което се докосне.
В същото време самият той е убеден, че всичко е в реда на нещата - нали на изборите през 2011 съотношението на силите в Турция беше определено съвсем еднозначно. Така мисли Ердоган. И именно тези авторитарни маниери предизвикват възмущението на немалка част от турците. Дори и в неговата партия има фракции, които отхвърлят султанския му начин на управление.
Опасната игра на Ердоган
Ердоган се намира в момента в много сложна ситуация. Съгласно действащите правила той вече не може да се кандидатира за премиерския пост, същевременно не разполага с мнозинство, което би му позволило да въведе промени в конституцията. А да се очаква, че би спечелил президентските избори, би било твърде наивно.
Какво му остава в такъв случай, колко дълго още ще излага народа си на това изпитание?
Този народ се състои както от многобройни привърженици на модерното, така и от голяма група правоверни мюсюлмани. Дали Ердоган има за цел да ги опълчи едни срещу други? И не подценява ли силата на демографския фактор? Турците са млад народ, по-голямата част от който вече не помни времената на военната диктатура. В същото време обаче повечето турци вече усещат благосъстоянието, което - именно при Ердоган - достигна и до най-отдалечените краища на държавата. И сега е под заплаха.
Ердоган играе опасна игра. Той изисква от протестиращите да се примирят с авторитарния му стил. И налага нови граници на демокрацията. Протестът и инакомислието се посрещат със сълзотворен газ и водни струи. По този начин Ердоган може и да възстанови авторитета си по улиците и площадите, но тази победа ще е измамна. Защото така Ердоган няма как да стане истински силен.
В най-важния момент от управлението си той взе решението да се превърне окончателно в автократ.
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Снощният филм на екипа на Иван Кулеков беше впечатляващ. Протестиращите са млади хора, образовани, с интелигентно излъчване, с прогресивни разбирания. Те не са на площада заради сметките на монополистите, не искат опрощаване на дълговете и парични помощи. Те искат да бъдат свободни по дух, да пазят гордостта и независимостта си, да решават сами как да живеят.
Едно младо девойче каза, че се срамува от това, че Турция се управлява от необразовани хора, от това, че Едроган не знае езици (дори английски, …
както каза тя), че той дори говори неправилен турски. А ние зяпаме с благоговение банкянския пожарникар, който изглежда, държи се и плямпа много по-просташки от турския си колега, министрите му подлагат вратленце да ги потупа, бъдещият президент търпеливо понася да му дръпнат ушенцето пред камерите, министър не се засяга, че го използват публично за тренировъчно чучело пред чуждестранни домакини! Народ!? Или овце, електорат, или мат'рял!?
Иска ми се да съм турчин!