Япония отбелязва 70 години от атомната бомбардировка на Хирошима

Япония почита паметта на загиналите преди 70 години от американската атомна бомбардировка на Хирошима. Основните възпоменателни церемонии, в които участва и премиерът Шиндзо Абе, и десетки чужди представители, по традиция се състояха в Парка на мира в центъра на града, предадоха осведомителните агенции.

Точно в 8 часа и 15 минути местно време, когато на 6 август 1945 г. избухва бомбата, хвърлена от американския бомбардировач Б-29, над Хирошима се разнесе камбанен звън, който отмерваше минутата мълчание в памет на жертвите.

Кметът на Хирошима Кадзуми Мацуи нарече в словото си ядреното оръжие "абсолютното зло" и призова света да действа, за да бъде забранено това страшно оръжие. Докато има ядрено оръжие, никога не знаем кой ще стане негова жертва, подчерта той, четейки Декларацията на мира.

Пред паметника в центъра на Парка на мира бяха положени венци от бели и жълти цветя. Канцеларията на премиера Шиндзо Абе разпространи малко преди началото на церемония негово изявление, в което той изразява "съболезнования на душите на всички жертви на атомните бомбардировки , на всички, преживели тази трагедия и на членовете на семействата им" и тържествено обещава, че ще постигне целта светът да се откаже напълно от ядреното оръжие.

На церемонията Абе заяви, че Япония ще положи всички усилия да създаде свят без ядрено оръжие. Той добави, че догодина в Хирошима ще се състои среща на министрите на външните работи на страните от Г-7, на която ще се обсъжда и темата за ядреното оръжие.

На 9 август 1945 г., три дни след Хирошима, САЩ хвърлят бомба и над Нагасаки. Бомбардировките нанасят последните удари на имперска Япония - на 15 август 1945 г. тя капитулира и с това приключва Втората световна война.

Смята се, че от бомбата, хвърлена над Хирошима, веднага загиват около 74 000 души. Много от оцелелите умират впоследствие от лъчева болест.

По данни към 6 август 2014 г. общият брой на жертвите на ядрените удари възлиза на 292 325 души.

По официални данни в Япония все още има над 183 000 оцелели от Хирошима и Нагасаки, а средната им възраст е 80 години.

Ако атомните бомби станат част от новите оръжия в арсеналите на воюващия свят или от арсеналите на народи, готвещи се за война, ще дойде време, когато човечеството ще проклина имената Лос Аламос и Хирошима - думите на Робърт Опенхаймер от 1945 г. ни припомнят днес, 70 години след хвърлянето на първата атомна бомба над Хирошима, какъв благоговеен страх са изпитвали блестящите учени от Лос Аламос, разработили най-смъртоносното оръжие в историята, от онова, което са създали, пише в редакционна статия британският в. "Гардиън" в деня, когато светът отбелязва мрачната годишнина.

Народите по света трябва да се обединят или ще загинат, предупреди някога Опенхаймер (когото често определят като "баща на атомната бомба"), призовавайки политиците да поставят чудовищната мощ на атома под стриктен международен контрол, отбелязва вестникът.

От 6 август 1945 г. споровете дали атомната бомба е била абсолютно необходима, за да се сложи край на войната в Пасифика, не са спирали. Едно обаче е безспорно - след 1945 г. ядрените оръжия промениха глобалния стратегически пейзаж и дори самото понятие "война", пище британският вестник.

Ядреното възпиране - наследство от Хирошима

Рожба на страха от надвиснал апокалипсис, тази концепция цели да направи войната невъзможна - 70 години след Хирошима ядреното възпиране остава сред стожерите на световния ред, макар че ядрено оръжие продължава да се разпространява, пише в четвъртък агенция Франс прес.

"Ядреното оръжие оформи студената война, после мина отвъд Берлинската стена и все още е инструмент в една стратегия за отбрана и демонстрация на сила", отбелязва пред агенцията Филип Водка-Галиен, експерт по ядреновоенни въпроси във френското сп. "Преглед на националната отбрана".

През цялата студена война САЩ и Съветският съюз, прикрити зад планини от бойни глави, заплашваха да се унищожат взаимно, ако бъдат поставени на карта жизнените им интереси. Двайсет години по-късно атомното оръжие, с каквото разполагат 9 страни - САЩ, Русия, Франция, Великобритания, Китай, Индия, Пакистан, Северна Корея и вероятно Израел, остава все тъй желано независимо от неспирните дебати за рисковете от ядрена зима и спешната необходимост от разоръжаване.

"Как да обясним крайно изненадващата липса на конфликт между великите сили от 70 години насам, освен с ядреното възпиране? Основната му заслуга е, че великите сили се страхуват още повече да воюват помежду си", посочва Брюно Тертре, експерт от Фондацията за стратегически изследвания в Париж.

"Действа като нитроглицерин"

Възпирането "свива хоризонта на конфликтите" между великите сили, твърди той, давайки за пример украинската криза. И добавя: "Ядреното оръжие прави днес просто немислим един мащабен военен конфликт между Русия и НАТО".

Аргументът изглежда необорим, но далеч не всички споделят това мнение. С апокалиптични гледки като ядрената гъба и облъчените тела "Хирошима засилва множество емоции, които пречат да погледнем нещата обективно", заявява Уорд Уилсън, директор на проекта "Нов поглед върху ядрените оръжия" в мозъчния център "Бритиш америкън секюрити информейшън каунсъл" (British American Security Information Council, BASIC).

Японците не са капитулирали според него заради пораженията от атомната бомба, а защото Съветският съюз се е включил във войната срещу тях на 8 август 1945 г.

В името на мира "рискуваме да започне ядрена война; на карта е животът на 300 милиона души", резюмира Уорд Уилсън, разтревожен най-вече от възможността ядреният ураган да се отприщи "по грешка".

"За една държава атомното оръжие е като нитроглицерина за вашата лична сигурност. Ако ви е страх от пристъп и разполагате с лекарството, не го използвайте - то може да ви взриви", обяснява той.

Какъв отговор е възможен, ако някой нападне пръв? Ако започне кибератака срещу ядрените обекти? Ако неадекватни лидери активират ядрения код или терористи сложат ръка върху подобно оръжие?

"Добри перспективи"

Все повече стават обаче държавите, които притежават ядрено оръжие или се чувстват защитени от възпиращата му сила (като членки на НАТО). Съвсем наскоро Северна Корея също се нареди сред "големите момчета". И макар да отрича, Иран още не е доказал, че няма никакви амбиции в тази област.

Всичко това е подтик към оръжейна надпревара - разпространението на ядреното оръжие отслабва възпиращото му въздействие. "Опасността от ядрен катаклизъм изчезна, но парадоксално е нараснала може би опасността от употреба на ядрено оръжие", признава Брюно Тертре.

Използването му не изглежда немислимо за Северна Корея, ако режимът по някаква причина сметне, че е застрашен. "От 4-5 години насам Пхенян изглежда твърде склонен да поеме риска", подчертава Тертре.

Появата на играчи, които не са държави - като терористичните групировки, крие нови заплахи. Един нов атентат като този в Мумбай през 2008 г., взел 166 жертви и приписан от Индия на движение, близко до пакистанските тайни служби, би могъл да тласне тази страна към ответни военни действия срещу Пакистан с неконтролируеми последици - дори използване на ядрена мощ, прогнозират експерти.

От друга страна, подновеното напрежение между Русия и Запада, както и ядрената заплаха, размахвана непрекъснато от Владимир Путин, придават нова острота на възпирането, позабравено може би от мнозина след студената война.

"За възпирането се очертава добро бъдеще, стига да не стане технически или стратегическа "инцидент", предсказва още Брюно Тертре.

По БТА