За пръв път Европейската комисия реши във вторник да включи проекти за изграждане на вътрешни и трансгранични мрежа за пренос на водород за безвъзмездно финансиране, сред които и проектът за такава тръба от Солун до София.
Вторият проект с българско участие е сред тези за трансгранична електроенергийна свързаност и е за дигитализация и разширяване на електропреносната мрежа на България и Румъния, за да може да се присъединяват повече ВЕИ мощности
Първият списък с проекти от общ и от взаимен интерес, който е в пълно съответствие с Европейския зелен пакт включва трансгранични инфраструктурни проекти ще помогнат на ЕС да постигне своите амбициозни цели в областта на енергетиката и климата.
Става въпрос за общо 166 проекта, които ще се възползват от рационализирани разрешителни и регулаторни процедури и ще отговарят на условията за финансова подкрепа от ЕС от Механизма за свързване на Европа. За пръв път за еврофинансиране са включени 65 проекта за производство и транспортиране на водород, който се счита за горивото на бъдещето. Повечето проекти – 85, са за електропроводи, офшорни и интелигентни електрически мрежи, като много от тях се очаква да бъдат въведени в експлоатация между 2027 г. и 2030 г. Безвъзмездно еврофинансиране ще получат и и 14 проекта за мрежа за пренос на CO2 в съответствие с целите на ЕК за създаване на пазар за улавяне и съхранение на въглерод, посочват от Брюксел.
Завършването на тези проекти ще позволи постигането на целта на ЕК за възобновяема енергия от 42.5% до 2030 г.
250 км нова тръба за водород между София и Солун
Единият проект, свързан с България, е този на държавния газов оператор "Булгартрансгаз" (БТГ) и на гръцкия ДЕСФА за създаване на водороден интерконектор между Солун и София. Все още обаче не е обявена потенциалната стойност на проекта и какви средства може да се искат от европейския Механизъм "Свързана Европа", както и кои биха били източниците за захранване с водород.
Планираната инфраструктура се състои от нов тръбопровод с дължина около 250 км и две компресорни станции в района на Дупница и Кулата. Предвижда се създаването на водородна точка на междусистемно свързване с мрежата на гръцкия газопреносен оператор ДЕСФА в района на Кулата/Сидирокастро, обясниха от "Булгартрансгаз".
Новата инфраструктура ще позволява двупосочен пренос както на водород, произведен в страната, така и на водород от Гърция.
"Водородопреносна инфраструктура в България“ е важна стъпка в развитието на водородната мрежа в региона и ще има съществен принос към реализирането на приоритетния коридор за пренос на зелен водород от Югоизточна до Централна Европа", коментира директорът на БТГ Владимир Малинов включването на проекта в списъка за еврофинансиране.
"С днешното решение се признава значимостта на проекта и се дава възможност за кандидатстване за грантово финансиране на проучвателни дейности, а в бъдеще и да бъде съфинансирано самото изграждане. Като отговорен газопреносен оператор вече разработваме проекти за последващото развитие на преносната инфраструктура за водород към съседните страни, както и за адаптиране на съществуващата газопреносна система за работа с водородно-газови смеси", допълни той.
От публикувания от ЕК списък с включени за еврофинансиране проекти става ясно, че са предвидени средства и за развитие на вътрешната инфраструктура на двете страни към границата за реализация на проекта.
Преди около два месеца от "Булгартрансгаз" обявиха, че намеренията са българската газова мрежа да се трансформира и да стане основа за Югоизточен водороден коридор. Вече е нает консултант, който да каже дали сегашната газопреносна мрежа в България може да транспортира и водород и в какво процентно отношение към газа да е той – до 5, до 10 или до 20 на сто. Дружеството обяви и необвързващо пазарно проучване за търсенето на услуги по пренос на водород. Интерес е бил проявен както от страна на потенциални производители, така и от потребители на водород, заяви тогава Малинов.
Още по темата
Мащабна водородопроводна мрежа в Европа
Сред останалите водородни проекти, които ще получат евросубсидии, са такива за изграждане на електролизери за производство на водород в Испания, за изграждане на много мащабна мрежа за пренос. Одобрени са вътрешни водородни инфраструктури в Белгия, Германия, Италия и Дания, както и интерконтинентален водороден коридор от Поргугалия, Испания и Франция до Германия. Друг такъв мащабен проект е този за построяване на Северен водороден маршрут от Финландия, през Естония, Латвия, Литва и Полша до Германия. Пари ще получи и проектът за водородопровод между Италия, Австрия и Германия, както и интерконектори между Франция и Белгия, Дания и Германия, Нарвегия и Германия, Чехия и Германия. Предвидено и да се подпомогнат и вътрешни мрежи за пренос на водород в Белгия, Италия, Дания и Германия. В Дания пък ще бъде финансирано изграждането на хранилище за водород.
Дигитализация на българската електропреносна мрежа за 1 млрд. лв.
Вторият проект с българско участие е сред електроенергийните. Той е наречен "Кармен 2" и е между българския "Еелектроенергиен системен оператор" (ЕСО) и румънския преносен оператор "Транселектрика“ и разпределителното дружество "Делгаз Грид" и целта му е увеличаване капацитета на техните мрежи, както и насърчаване на трансграничното сътрудничество между България, Румъния и съседните държави Унгария, Молдова и Украйна.
Инвестициите от българска страна се изчисляват на 1 млрд. лв., с които ще се модернизира мрежата в Североизточна България, за да може да поеме производство на възобновяема електроенергия от над 8 000 MВ, включително под формата на зелен водород, съобщиха от ЕСО. В плановете на оператора е да се изградят 222 км нови цифровизирани електропроводи 400 киловолта, както и на нови изцяло цифровизирани подстанции 400/110 киловолта и реконструкция и модернизация на съществуващите подстанции и увеличаване на капацитета им, чрез трансформация от ниво на напрежение 220/110 kV към 400/110 kV.
Предстои финално одобрение
На колко общо възлизат включените в новия европейски списък мащабни инвестиции в развитието на производството, преноса и съхранението на водород, засега не е ясно.
Списъкът предстои да се внесе в Европейския парламент и Съвета за контрол, които имат два месеца, за да приемат или отхвърлят изцяло списъка, но не могат да го изменят. Времето за одобрение може да бъде удължено с два месеца, ако тези органи поискат допълнително време за анализ.
След като проектите бъдат приети, Еврокомисията ще работи с организаторите на проекти и държавите-членки, за да подкрепи бързото им изпълнение, в съответствие със засилени мерки, предложени във вторник в Плана за действие на ЕС за мрежите.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
3 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Хубавото е че газът изобщо не гори иначе какво щеше да стане с газопроводите, мушморок!
Говори се , че Хаммас и Хезболлах много харесват това . На водородопроводната мрежа и требвало само едно малко пламъче . След това тя сама си знаела работата...