Заблуждава ли се Западът за поражението на Русия в Украйна

След съдбоносното му решение да нахлуе в Украйна, руският диктатор Владимир Путин обикновено е описван като хазартен играч, правещ високи залози. И все пак смущаващо слабото представяне на руските военни в Украйна и ефектът от западните санкции предполагат, че Путин не е гениален стратег, а е рисков играч, който е "отхапал повече, отколкото може да преглътне".

Както показва поредица от срещи на върха в Брюксел през последните дни - на НАТО, ЕС и Г-7, Западът също направи своята опасна авантюра, очаквайки, че може да остане извън войната и също така да получи резултата, който всички искаме. А именно - решаващо руско поражение и падане на режима на Путин.

С други думи, настоящата стратегия е да оставим украинците да се бият и да проливат кръв, докато им предоставяме едни видове военна помощ, но не и други – и да се надяваме, че Русия ще пролее много повече кръв. Оттук и изричното отхвърляне на каквото и да било военно присъствие на НАТО в Украйна (както от администрацията на Байдън, така и от германското правителство), както и западното "самовъздържане" от действия, които Кремъл би могъл да възприеме като прекалено провокативни – например доставката на съветски изтребители в Украйна, блокирана от Пентагона.

Залогът на Запада има голям шанс да сполучи. В сравнение с първоначалното очакване руските сили за дни да превземат Украйна и да я превърнат в руска територия, храбростта и решителността на украинците, заедно с тяхната видима компетентност на бойното поле, е необикновена история на успеха, която със сигурност ще бъде разказана в историческите книги в бъдеще. В резултат на това военните анализатори посочват, че руската кампания вече е навлязла в кулминацията си, създавайки неудовлетворителна патова ситуация, която е трудна за преобръщане от всяка от страните.

Не е дошло обаче времето за поздравления. Патовата ситуация не означава край на конфликта. По-вероятно тя означава дълга война на изтощение, в която останалата част от Украйна бавно се превръща – както вече се случи с Мариупол и Харков – в руини, а нарастващата руска жестокост към цивилното население замества липсата на тактически напредък.

Залогът, който Западът направи, не съответства на риторическите прояви на солидарност с Украйна. И тъй като войната за самозащита, която украинците водят, до известна степен е и нашата война, заставяйки украинците да поемат нейното бреме вместо нас означава да се откажем от контрол върху това как и кога тя ще приключи и как краят на войната ще повлияе на сигурността на Европа.

Правейки всичко възможно да не се забъркваме в конфликта и да поздравяваме правителството на Зеленски отстрани, означава, че губим правото да се оплакваме от бъдещи решения, които Зеленски прави. Засега украинците се съпротивляват с невиждано упорство. В същото време обаче Зеленски дава сигнали за своята готовност да преговаря с Путин, независимо, че в дипломатическите усилия на Кремъл е видна явна злонамереност.

Напълно е възможно, в стремежа си да спре гибелта и страданието на цивилни хора в ръцете на руските завоеватели, украинското ръководство да направи териториални отстъпки или да се откаже от конституционно закрепените си амбиции за присъединяване към ЕС и НАТО. Ако това се случи, Западът няма да има друга опция, освен да склони пред избора на украинците, дори ако това е опасно за сигурността на Европа в дългосрочен план и дори да направи Путин по-дързък в бъдеще. На този етап, за да изглеждат конструктивни играчи, САЩ, ЕС и Великобритания могат дори да предложат на Русия ограничено разхлабване на санкциите.

И все пак, ако Украйна официално признае руското завземане на Крим и на самопровъзгласилите се "народни републики" Луганс и Донецк, това ще означава, че незаконното заграбване на земи е допустимо, доколкото е подплатено със сила. Същото се отнася и за амбиции на реваншистки държави да определят външната политика и политиката за сигурност на своите по-слаби съседи. Казано накратко, урокът за Путин и за бъдещите Путиновци няма да бъде този, че наглите авантюри се заплащат, а че те трябва да се преследват брутално и безпощадно.

Съсредоточавайки вниманието си върху всекидневната реалност на застопорената руска инвазия рискува да ни накара да забравим голямата картина. И през 2014 г. руските амбиции в Донбас бяха отвъд тясното парче територия, което спонсорираните от Москва сепаратисти можеха да контролират. Но нито тези трудности, нито западните санкции не спряха Путин да опита отново – точно обратното.

Днес изглежда привлекателна идеята за една "пост-Суецка" Русия, наказана от своите военни неудачи в Украйна и от осакатяващия ефект на западните санкции. И въпреки това може да ни се наложи да съжаляваме, че сме повярвали в това и сме го използвали като претекст да удвоим залога си върху това, че Украйна сама, без нас, може да доведе руската инвазия до успешен завършек.

*Преводът е на Mediapool

Известна група Antytila от Украйна се включи директно от фронта с предложение към Ед Шийрън за концерт. Музикантите пожелаха да се присъединят с изпълненията от Коев, докато Шийрън свири в Бирмингам. "Не се страхуваме да свирим под падащите бомби!" - каза солистът на "Аntytila". Снимка: ЕПА/БГНЕС