Зад атентатите в Париж и Брюксел стои екстремистка суперклетка

Зад атентатите в Париж и Брюксел стои екстремистка суперклетка

Броят на хората, свързани с мрежата на "Ислямска държава" (ИД), която атакува Париж и Брюксел наскоро, е поне няколко десетки. Поредица нови арести през уикенда потвърдиха токсичния обхват на клетката и нейната способност да се придвижва незабелязано в престъпните среди в Европа, пише агенция Асошиейтед прес.

 

От Моленбек в Белгия до Малмьо в Швеция, нови имена биват добавяни почти всеки ден към списъка на калените нападатели, помагачи и мълчаливи поддръжници от клетката, която уби 130 души в Париж и 32 в Брюксел. Компютър, изхвърлен от един от атентаторите самоубийци в белгийската столица в кофа за боклук, съдържа не само неговото предсмъртно послание, но започва да дава и друга информация, включително звуков файл, загатващ, че клетката е получавала заповеди директно от френскоговорящ екстремист в Сирия, според казаното пред агенцията от полицейски представител, добре запознат с хода на разследването. Той запазил анонимност, тъй като няма разрешение да говори публично по въпроса.

Знае се, че 10 мъже са били пряко замесени в атаките на 13 ноември в Париж; други, които са изиграли тогава ключова логистична роля, включително човекът, направил бомбите, логистичен помощник и търсач на скривалища, са планирали нападенията на 22 март в Брюксел. За разлика от атентатите във френската столица обаче, най-малко двама участници в атаките в белгийската са били задържани живи. Сред тях е Мохамед Абрини, жителят на Моленбек, който избягал от международното летище на Брюксел, след като неговите експлозиви не се взривили.

Разследващите обаче се опасяват, че това може да не е достатъчно, за да бъде предотвратена нова атака. Абделхамид Абауд, друг жител на Моленбек, чиято харизма привлякла към него мнозина в този квартал на Брюксел, след като той се присъединил към екстремистите от ИД в Сирия, казал преди смъртта си, че се е завърнал в Европа като част от група от 90 бойци от континента и Близкия изток, според показанията на жена, която уведомила полицията за неговото местонахождение.

Патрик Скинър, бивш служител на ЦРУ, който сега работи за консултантската фирма в областта на сигурността Суфан, определя пред АП мрежата от Брюксел и Париж като "суперклетка". "Надеждата бе, че те са умрели при атаките в Париж, но очевидно това не е така", заяви Скинър в по-старо интервю за АП. "(Властите) са знаели кои са тези хора. И въпреки това те са успели да извършат успешно първото нападение в Париж, което бе най-смъртоносното във Франция от Втората световна война, и след това, въпреки невероятното следене, все пак извършиха най-тежката атака в Брюксел след Втората световна война. Така че това е една отлично функционираща клетка."

Обикновено, каза Скинър, една екстремистка клетка включва между 6 и 10 души, имащи връзки от по-рано.

"Това я прави много трудна за разбиване. Не можете да внедрите информатор в тази група, защото те се познават. Така че никой нов човек не може просто да се присъедини", обясни Скинър. "А тази е толкова голяма, погледнете хората в периферията, логистиката, хората, които са заподозрени. Става въпрос за общо 50 души. Това не е клетка, това направо си е терористична групировка."

Групата вече е била позната в подробности на правоохранителните органи. Абрини е бил дребен престъпник дълго време преди по-малкият му брат да бъде убит в Сирия през 2014 г. И двамата братя Абдеслам са имали проблем със закона, като Брахим е лежал в затвора за кражба на белгийски лични карти - биографични данни, които придобиват ново значение на фона на разкритията, че много хора от клетката на ИД са имали фалшиви паспорти.

А братовчедката на Абауд Хасна Аит Булхасен, която загина с него на 18 ноември, след като му намерила скривалище, е била наблюдавана по това време във връзка с операция срещу наркотрафик, въпреки че връзките ѝ с мъжа, вече издирван за тероризъм, не са били известни на френските следователи. Човекът, арестуван за тайното наемане на апартамента в Сен Дени, Джауад Бендауд, е бил осъден на осем години затвор за неумишленото убийство заради мобилен телефон на мъж, когото определил като своя най-добър приятел.

Белгийските братя, които се самовзривиха на 22 март, са имали връзки с престъпни среди, така както и двамата заподозрени, свързани с Швеция, единият от които е мъртъв, а другият бе заловен този уикенд.

Последното име, което изникна, е на Осама Крайем, който бил престъпник в Малмьо, Швеция, преди да замине за Сирия. Крайем "е бил идеалната мишена за радикализация - без работа, без бъдеще, без пари", заяви Мухамад Хоршид, който ръководи програма в квартал Розенгард за подпомагане на имигранти да се интегрират в шведското общество. Това е район, който има общи черти с Моленбек и се оказа плодородна почва за вербуване на ислямски екстремисти.

Крайем, който подобно на Абрини е заподозрян, че е придружил атентатор самоубиец на 22 март, бе задържан в петък. Той е минал със Салах Абдеслам през Улм, Германия, при едно от многото му пътувания за транспортиране на екстремисти до места за атакуване, казаха властите.

Стефан Бертоме, бивш френски служител за борба с тероризма, който сега работи като писател и консултант в областта на сигурността в Канада, заяви, че арестът на голям брой ключови заподозрени ще се окаже решаващ.

"Когато има изявления, направени от съучастник, може да им направите очна ставка и да постигнете напредък в обсъжданията с други заподозрени", обясни той в интервю, което даде точно преди новината за задържането на Абрини в петък. Надеждата, разбира се, е, че всяко нещо, което заподозрените кажат, ще разплете една мрежа, която изглежда се разраства с всеки изминал ден.

"На свобода не е един-единствен човек, а десетки хора. Това е реалността", заяви Бертоме. "Реалността е, че си имаме работа с групи, които не са идентифицирани добре, чиято организация и развитие, не сме анализирали, тъй като се съсредоточихме върху сдържането в продължение на години. Информацията бе събирана усърдно, но без истински анализ", казва експертът пред агенция АП.

 

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Европа

Колко дълъг ще е животът на новото Народно събрание?