Задържането на медицинските кадри е топ здравен приоритет

Задържането на медицинските кадри ще е основен приоритет за новото управление, за да могат да бъдат постигнати и останалите цели за по-достъпни и качествени медицински услуги. Развитието на патронажни грижи, повече инвестиции в профилактиката и извънболничната помощ, както и дигитализацията на системата са другите направления, върху които ще се работи усилено в следващите години. Това стана ясно в четвъртък по време на дискусия "Здравеопазването след пандемията: политики, инвестиции, технологии, човешки капитал" в парламентарната здравна комисия.

Проблеми и решения

Йерон Ютте, началник отдел в Генерална дирекция "Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване" на Европейската комисия очерта отдавна известните проблеми на българската здравна система, които намират място и в последния доклад "Състояние на здравеопазването в ЕС": намаляващо население; ниска продължителност на живота и то без да се отчита влиянието на Covid-кризата; висока предотвратима смъртност; високо доплащане от джоба на пациентите; висок процент хора без осигуровки; концентриране на финансирането в болничната помощ вместо в по-евтината, ефективна и достъпна извънболнична, тревожен недостиг на медицински сестри.

Като препоръки той отправи преразглеждане на здравноосигурителния пакет с цел да се намали доплащането; реимбурсиране на сестрински грижи; изместване на фокуса от болничната помощ; осигуряване на достъп до медицински грижи в трудно достъпни райони като се използват възможностите на телемедицината.

"С малки крачки гледаме към бъдещето"

Здравният министър проф. Асена Сербезова обясни, че с "малки крачки гледаме към бъдещето" и в проектобюджета на НЗОК за тази година са адресирани част от изброените от ЕК проблеми, като се акцентира върху профилактиката и извънболничната помощ. Предвидено е финансиране за патронажни грижи от медицински сестри, а увеличението на средствата, които се инвестират в специализираната извънболнична помощ е 33.3%.

Сербезова съобщи, че се работи и по надграждането на електронната здравно-информационна система. Към вече съществуващата електронна рецепта ще бъдат добавени и обикновената бяла рецепта, т.е. е-рецептата ще стане задължителна не само за покриваните от НЗОК лекарства по лекарско предписание, но и тези на свободна продажба. С е-рецепта ще се отпускат и лекарствата, които сега са на жълта и зелена бланка. Подготвя се и нов модул за е-преглед и хоспитализации, работи се по 35 електронни регистъра и 50 електронни услуги.

Костадин Ангелов (ГЕРБ) изтъкна, че по време на тяхното управление са положени основите на електронното здравеопазавне и финансирането на сестринските грижи.

Патронажни грижи, телемедицина

Зам.-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев каза, че правителството се ангажира с подкрепа за разкриване на амбулатории в трудно достъпни места и подкрепа за наемане на медицински специалисти за тях. "Ще подкрепяме таксите за обучение на лекарите-специализанти и медицинските сестри и акушерките", заяви той. Той посочи, че услуги като патронажната грижа и телемедицината в трудно достъпни райони няма как да бъдат осигурени без здравни кадри, затова задържането на специалистите е основно предизвикателство.

Финансовите стимули ще останат и след пандемията

Председателят на парламентарната здравна комисия Антон Тонев ("Продължаваме промяната") коментира, че не може да има просперитет без силно и достъпно здравеопазване. По думите му усилията на правителството ще са насочени към осигуряването на адекватно финансиране на системата и създаването на среда за ефективното му изразходване. Той посочи, че в проектобюджета за 2022 г. средствата за здраве са увеличени до 5.8% от БВП, като целта е да се достигнат 8%.

Той посочи, че в този бюджет са предвидени и средства за борба с пандемията, която се очаква един ден да свърши, а дотогава трябва да се извърши реално остойностяване на труда на медицинските специалисти. "Един от приоритетите, които заедно с МЗ ще осъществяваме, е създаване на стимули младите специалисти да избират българското здравеопазване като среда за развитие", посочи той. По думите му проучвания показват, че добрите финансови резултати имат 35% тежест в избора на медиците, т.е. заплатите няма да решат автоматично проблемите на системата.

Медицинската емиграция "обезобразява здравните системи

Георги Михайлов (БСП) също очерта като голям проблем изтичането на медицински кадри. По думите му медицинската емиграция "обезобразява здравните системи". "Без да съм адвокат на управляващите преди това, се положиха много усилия да се увеличи броят на специалистите по здравни грижи, но те сключват договори с държави от ЕС в последната си година на обучение", коментира Михайлов. Той съобщи, че управляващите работят по създаването на единна система за специализации на всички медицински кадри.

Равен и навременен достъп до здравни грижи

Иван Вецев от Националната пациентска организация (НПО) коментира, че здравеопазването трябва да е приоритет на цялото общество, защото Covid кризата показа многопластовите проблеми на системата. Сред тях са високият процент на доплащане от пациентите, ниският процент на здравно осигурени, неравномерният достъп до здравеопазване в страната. "Целта е равен и навременен достъп до здравни грижи", посочи той.