Законът за защита на Държавна сигурност

Едвин Сугарев нарече Закона за защита на класифицираната информация "Закон за защита на ченгетата". Часове по-късно законът беше приет окончателно и пресилената реплика на Едвин Сугарев започна да звучи като наивно детинско определение. Това не е закон за защита на ченгетата. Това е Закон за защита на Държавна сигурност и Закон за нейната реабилитация.

Приетите от парламента текстове забраняват да научим каква е числеността, бюджетът, организационната и щатна структура на службите, както и данните за личния им състав. Ако изглежда, че това се отнася само за съвременните служби, то по-нататъшните текстове на закона незабавно неутрализират подобна наивност. Според тях са секретни и данни, които могат да спомогнат за установяване на лица, които сътрудничат или са сътрудничили на службите.

Когато СДС отвори архивите през 1997 г., най-належащото изследване на миналото беше свързано със структурата, методологията, бюджета и щатния състав на бившата ДС. Без тези данни беше немислим отговорът на въпроса какво е представлявала политическата полиция на Живков, какви правомощия е имала, как е действала, кои са били скритите механизми, чрез които е държала в страх и подчинение цяла държава. Без подобни изследвания познанието за ДС оставаше затворено в емоционалния спомен на персоналните ѝ жертви.

Нито първата комисия на Богомил Бонев, нито втората - на Методи Андреев - извършиха това проучване. Отделни изследователи се справиха с това само частично и само част публикуваха. А в същото време нито едно изследване на конкретна тема от миналото не е възможно без този първи спомагателен прочит на структурата на ДС. Просто изследователят не би могъл да дешифрира правилно данните от конкретната си тема.

Приетият закон за класифицираната информация позволява ограничен достъп до информацията за ДС, и то на единици хора, които преминат щателна проверка на самите служби. Законът гарантира, че тази проверка може да бъде извършена с максимално произволна интерпретация на критериите. Но дори да приемем, че даден изследовател я премине, оказва се, че му е отрязан пътя към самата същност на търсената от него информация.

Парламентът гласува текстове, които гарантират пълното затваряне на архивите. Както много други текстове, и тези на пръв поглед изглеждат либерални, а не рестриктивни. След 30-годишния давностен срок, например, архивите се смятат за общодостъпни. Проблемът е само в едно - че за да ги прочетете, трябва да следвате реда на един друг закон - този за достъп до обществената информация, който обаче изобщо не предвижда подобна процедура. Нещо повече - този друг закон изрично заявява в своя член 8, че не се прилага за архив като този на ДС.

Но най-стъписващият факт от тази седмица дори не е забраната да се чете историята на един отмрял организъм, за какъвто по наивност се смята тайната полиция на Живков. Новият Закон за класифицираната информация на Новото време поставя уникален знак за равенство между бившите и настоящите служби като забранява еднакво и едновременно информацията и за двете.

През януари 1990 г. СДС седеше на Кръглата маса срещу току-що назначения министър на вътрешните работи Атанас Семерджиев. Едно от първите искания на новата опозиция беше именно това - министърът да публикува данните за бюджета, щата и структурата на ДС. Още не беше известно участието му в насилствената асимилация на българските турци. Не беше известно, че след упражнения в демократичен изказ на Кръглата маса той унищожава същите тези архиви. От обещанието на Семерджиев да предостави данните за ДС изминаха 12 години. На дванайстата се намери група политици, подкрепяни от 2 милиона българи, които узакониха и неопетнената "чест" на Семерджиев, и правото на неговите колеги по служба никога да не отговорят на въпроса какво са извършвали.

В изминалите 12 години част от ръководителите на живковите служби намираха място в парламента - те също бяха избирани от българските граждани на свободни избори, но влизаха в състава на друга политическа сила - тази на социалистите. БСП имаше мнозинство в парламента в продължение на 6 години от общо 12 години. Но дори тази партия не посмя да предложи закон за реабилитацията на ДС. Направи го Националното движение на Негово Величество премиера. И го направи не тайно, не набързо и не с надежда, че наблюдателите ще изпуснат от поглед целия процес, а в условията на максимална публичност и под знака на НАТО. Същото НАТО, срещу което Държавна сигурност работеше няколко поредни десетилетия.

Законът е изработен със същественото участие на самите служби. За това говориха техни представители, цитирани от медиите, съобщиха го и самите депутати от НДСВ. По ирония на съдбата, именно от техния "натовски закон" нататък имаме всички основания да твърдим, че днешните служби и живковите служби представляват единен организъм. За 12 години в България не беше обнародван нито един факт, който да обори подобно твърдение - службите промениха имената си, директорите си и дори подчинението, но никакъв факт от съдържателната им трансформация не стана известен. Вчера със съавторството на съвременните служби беше гласуван един закон, който слага знак за равенство между тях и политическата полиция на Живков.

Може би трябва да добавим, че законът е механично гласуван от парламентарното мнозинство. Тази седмица се оказа, че един от основните радетели на реабилитацията на ДС - Владимир Дончев - не познава текстовете на собствения си закон. Той първо съобщи, че публичните личности пак ще бъдат проверявани за агентурно минало, защото законът съдържал такава възможност, а после, уличен в некомпетентност, заяви, че се е шегувал.

Шегата е повече от основателна при посоченото съавторство на текстовете от закона. Съдържателното осмисляне на едни нови норми е обикновено в ръцете на онези, които действително ги изработват.

Законът за защита на Държавна сигурност може би ще бъде отхвърлен от Конституционния съд, а може и да не бъде. Проблемът няма да е в решението.

Проблемът остава в един симптоматичен законодателен жест, с който Държавна сигурност, 12 години след преждевременно анонсираната ѝ смърт, заявява силата си. И в това, че повече от 2 милиона българи дадоха съгласието си за тази реставрация, гласувайки за политиката на анонимната власт.

Излъчено по Радио "Свободна Европа"