Западът се огъна пред блъфа на Путин

Всеки, който е играл покер, познава чувството. Вие имате силни карти, но противникът със стоманен поглед непрекъснато вдига залога. В края на краищата нервите ви не издържат. Когато съперникът прибира парите,  дълбоко в душата си знаете, че е блъфирал. Гордостта обаче ви кара да се преструвате, че не е така.

Владимир Путин е лидерът, който печели. За Путин целта на срещата на високо равнище в Санкт Петербург беше възстановяване на статута на Русия като глобална свръхдържава. Задачата се улесни от факта, че колегите му в “осморката” свалиха картите още преди да седнат на масата на срещата.

От една страна Санкт Петербург свидетелства за нелогичната природа на Г-8. От друга – за умението на руския президент да се възползва от това, което най-точно може да се определи като световен хаос.

В отсъствието на какъвто и да било подходящ консенсус по отношение на Близкия Изток, лидерите пряко сили се стараеха да запушат пукнатините с хартия. Отказът на Русия да критикува Сирия и Иран заради несъмнената им роля при разпалването на конфликта в Ливан се нареждаше до шаблонното заклинание на Буш за глобалната война с тероризма. Когато президентът на Франция Жак Ширак съобщи, че заявлението на лидерите от Г-8 призовава за прекратяване на огъня, съветниците на Буш твърдяха точно обратното. Какъв е сигналът, който получават воюващите страни? Не спирайте.

Така, както застават на различни позиции по отношение на Близкия Изток, западните лидери грешно тълкуват и Путин. Тази година за кратко изглеждаше, че западните демокрации могат да получат нещичко в замяна на присъствието си в Санкт Петербург. Плъзнаха даже слухове, че Буш може да бойкотира срещата. Но те не поискаха нищо, с което си навлякоха присмеха на домакина си.  

Седейки до Буш, Путин язвително отбеляза, че не се интересува от внос на демокрация по иракски модел в Русия. На въпрос за корупцията Путин отговори с хапливост по адрес на Блеър. Нима не се разследва ролята на британския премиер в партийното финансиране?

Предполагаше се, че енергийната сигурност ще е в центъра на дискусията. Заключителното комюнике обаче се оказа поредния набързо скалъпен компромис. За Русия нефтът и газът са най-важните инструменти за връщането ѝ на световната сцена. За останалите участници в срещата на високо равнище енергията е дефицитна стока. Следователно защо да се карат с един от най-големите доставчици? По-добре да се договорят за няколко риторични баналности.

Заради това Петербург стана триумф за тези, които се смятат за представители на реалистичната школа във външната политика. Аргументите са им приблизително средните:

Путин възстанови реда в Русия, докато растящите цени на енергоносителите напълниха кремълските сандъци. Европа все повече зависи от руския газ. САЩ имат нужда от Москва за помощник при обуздаването на иранските ядрени амбиции. Струва ли си излишно да се притесняваме заради залитането на Русия от млада демокрация към авторитарна клептократия?

Това е подмяна на реализма с капитулация. В началото на тази година Русия прекъсна доставките на газ за Европа, като прекрати подаването за Украйна. На фона на всеобщото възмущение европейските правителства поискаха от Русия да гарантира сигурността на доставките, като либерализира енергийния си пазар. Путин отказа. Европейците свиха рамене.

Истински реалистичната политика към Русия би включвала два компонента. Първият би бил признанието, че сегашният Кремъл не се интересува от крупни сделки със Запада за енергия или нещо друго. Той не иска и да “интегрира” Русия в Европа.

Амбициите на путинска Русия са по-големи. Тя възнамерява да използва отново придобитото богатство, за да максимализира глобалното си влияние. Попътно тя е решила да възстанови влиянието си в така наречената “близка чужбина” – Украйна, Кавказ и Централна Азия.

Вторият компонент би бил разбирането, че Путин до голяма степен блъфира. Въпреки цялото си днешно благополучие, Русия е държава на упадъка. Почти пълната зависимост на икономиката от нефта и газа напомня края на съветската епоха. Населението на страната намалява с 500 хиляди души на година, а трудоспособното население е измъчвано от болести и алкохолизъм.

Тези, които са запознати с отрасъла, казват, че такива компании, като държавния монополист “Газпром”, гният отвътре. “Газпром” е чудовищно неефективен, технологически остарял и способен да изпълнява заповеди само за сметка на принудата над централноазиатските доставчици. Що се отнася до заплахите за прекратяване на доставките за Европа, “Газпром” няма други купувачи. В добавка Москва няма финансови и технически възможности да усвоява въглеводородни запаси на Сибир.

Накратко, Русия не притежава нито един от признаците на свръхдържава от 21  век. С термините на покера, нефтените и газови запаси на страната дават на руския лидер нещо подобно на две седмици. Но Путин умее да блъфира, при това доста лесно, тъй като нервите не противниците му не издържаха.