Западногерманците също се страхуват от досиетата на Щази

Досиетата Розенхолц. Тези две думи са в центъра на все по-остри дебати в Германия и вероятно са причина за безсънни нощи на мнозина западногермански обществени фигури.

Дебатите са за мистериозните досиета на бившите източногермански тайни служби (Щази) с имена на хора, които са шпионирали, информирали или сътрудничели по друг начин с тях през студената война.

Предполага се, че досиетата съдържат над 50 000 имена. Близо 40 000 от тях са бивши източногерманци, но политическият "динамит" е в останалите 12 хиляди имена на западногерманци, сътрудничели на Щази от 50-те години до края на 1989 г.

Сега палачинката се обърна. След период на вътрешни търсения и смущаващи и често политически вредни разкрития за източногерманците, сътрудничели с покрития с мрачна слава апарат на Щази, сега е ред на някои западногерманци да се изправят пред миналото си.

Става дума за микрофилми и компакдискове под кодовото име Розенхолц. Сама по себе си това е завладяваща история, която ни връща назад в хаотичните дни след падането на Берлинската стена през ноември 1989 г.

Някак, при обстоятелства, които никога няма да бъдат напълно изяснени, Централното разузнавателно управление се добра при т.нар. Операция Розенхолц до списъците на Щази на западногерманци, работили за източногерманските тайни служби.

Най-известната теория е, че ЦРУ е платило щедра сума на някой вътре в централата на Щази в Източен Берлин - или може би на съветски агент - за да му осигури досиетата в края на 1989 г.

След повече от десетилетие ЦРУ ги предаде на Германия през 2000 г. Но според условията на предаването досиетата трябваше да бъдат държани в тайна до юни 2003 г.

Първият голям скандал около досиетата Розенхолц след изтичането на периода на секретност избухна в края на август, след като Федералната агенция, която се занимава с архивите, заяви, че според досиетата журналистът и писателят Гюнтер Валраф е бил неофициален информатор на Щази между 1968 г. и 1971 г.

Валраф, който живее в Кьолн, гневно отхвърли тези твърдения, макар да призна, че Щази се е обърнала към него с искане да ѝ сътрудничи.

Проблемът с Валраф е, че би било лесно да се повярва, че той е бил агент. Като ляв писател през 70-те години той си изгради репутация, като влизаше в различни роли, за да пише за тъмните страни на Западна Германия.

Най-известното му превъплъщение бе на "Али Левент". Той работеше като общ работник, за да документира предразсъдъците и дискриминацията срещу турските гастарбайтери в Западна Германия.

След това Валраф прие образа на скромния журналист "Ханс Есер", за да проникне в редакцията на таблоида Билд, написвайки материал за журналистическите практики в преследване на сензации там.

Като се има предвид левичарският му уклон и фактът, че е действал под чужди имена като журналист, за мнозина е лесно да повярват, че Валраф е бил също и шпионин или информатор на източногерманците.

Но извън случая Валраф в политическите партии също започнаха дебати дали имената на западногермански политици и държавни служители трябва да бъдат проверени чрез досиетата Розенхолц.

Всякакви разкрития за сътрудничество с източногерманските тайни служби не биха имали никакви законови последици, но биха могли да означават край на политически кариери.

Спорът предизвика остри разногласия между и във самите партии. Но интересното е, че сред бившите източногерманци има принципно единодушие, че западногерманците трябва да бъдат проверени.

Искам обществото да знае дали например този учител или онзи данъчен служител е работел някога за Щази, заяви Арнолд Фаац, бивш източногермански правозащитник, сега депутат от консервативната опозиция.

Бившият дисидент при комунистическия режим Маркус Мекел, който сега е депутат от Германската социалдемократическа партия, също е съгласен с това. Смятам, че е правилно народните представители от Западна Германия да бъдат проучени за евентуални минали връзки с Щази на базата на досиетата Розенхолц, казва той.

Западногерманският депутат Дитер Вифелшпюц се противопоставя на масова проверка на политиците. Той нарича дебатите истерични и хаотични и твърди, че при върховенство на закона хората не би трябвало да доказват своята невинност.

Но Вифелшпюц настоява и за максимална прозрачност по отношение на досиетата Розенхолц. Това, което бих искал най-много, е те да бъдат публикувани в Интернет, казва той.

По БТА