Засега има само рамка за борба с рака, предстои да се разписват действия и финансиране

Подготвяният в продължение на година Национален план за борба с рака е само стратегическа рамка, по която тепърва трябва да се разпише екшън-план с конкретни програми и мерки, които да се остойностят и да бъде подсигурено финансиране за тях. Това стана ясно при официалното представяне на плана в петък в Министерския съвет с участието на екипа на Министерството на здравеопазването, медицински, съсловни и пациентски организации. От Министерството на здравеопазването не се ангажираха с конкретни срокове, в които това ще се случи и в които ще започнат да се изпълняват конкретни мерки като скринингови програми, реорганизация на медицинската помощ и други дейности, заложени в плана (повече за плана четете ТУК). Не е ясно и какъв ангажимент ще поеме държавата по отношение на финансирането на програмите и в каква степен ще се разчита на европейски средства.

Сред водещите проблеми у нас, на които трябва да се търси решение, са липсата на профилактика и скрининг, късно откриване на заболяванията, висока смъртност, проблеми в организацията на медицинската помощ, липса на комплексно лечение, палиативни грижи, психологическа подкрепа и др.

"Броят на пациентите с рак в Европа нараства с всяка изминала година. През 2020 година това са 2.7 млн. души в Европейския съюз, като над 36 000 от тях са българи. Същевременно 1.3 млн. души, близо 20 000 от които в България, са загубили битката с рака. Ако не се предприемат решителни действия се очаква до 2035 година смъртните случаи да нарастнат с 24%. Това е сериозен процент, който със залагането на сегашната рамка и конкретни действия можем за намалим значително", посочи министър Сербезова. Тя заяви, че е небходимо за рака да започне да се говори не само в медицинските и научните среди, но и сред широката общественост.

Зам.-председателят на парламентарната здравна комисия д-р Александър Симидчиев (ДБ) посочи, че в Европа смъртността от онкологични заболявания 46-47%, а в България е 56% и допълни. Специалистът по медицинска онкология проф. Галина Куртева коментира, че причината за това е късното диагностициране на всички заболявания. "От 40 години работя онкология и пациенти в първи стадий виждам инцидентно", посочи тя.

Председателят на Българското онкологично медицинско дружество (БОНД) проф. Асен Дудов, под чиято егида беше изготвен плана, представи основните приоритети в него: Превенция, която включва намаляване на тютюнопушеното и употребата на алкохол и промоция на здравословния начин на живот и провеждане на програми за ваксинация; Ранното откриване на раковите заболявания чрез скринингови програми за ранна диагностика на рака на гърдата, рака на маточната шийка, рака на дебелото черво, рака на простата и рака на белия дроб; Диагностика и лечение; Подобряване качеството на живот, което включва инвестиции в психологическа и социална помощ и палиативни грижи, по отношение на които държавата и обществото дължат много на онкоболните пациенти.

Дудов съобщи, че годишно лечението на рак в Европа струва 97 млрд. евро. "Това е една от огромните причини да се помисли дали този колосален ресурс се използва по най-добрия начин и една от причините МЗ да се ангажира със създаването на план, който оптимално да обхване тези ресурси", заяви той.

Д-р Симидчиев, допълни, че докато онкологичните заболявания и разходите за тях нарастват бързо, икономиката расте едва с 2% и начинът да се противодейства е като се мисли за профилактики и ранно лечение. По думите ключови фактори, на които трябва да се обърне внимание по отношение на онкологичните заболявания са чистотата на въздуха, храненето и физическата активност.

Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) посочи, че наскоро Чехия също е оповестила своя антираков план, който е сходен с българския, но с една основна разлика: че са предвидени 730 млн. евро държавен ангажимент за реализиране на политиките в него.

Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация (НПО) посочи, че планът трябва постоянно да се актуализира спрямо новостите в медицината и очерта необходимостта от добър координационен механизъм, така че изпълнението на плана да не зависи от следващия министър и парламент.

За надпартиен консенсус и действия по плана призоваха и други участници при представянето на плана.