Защо България трябва да подкрепи САЩ и Великобритания

От гледна точка на вероятните военни действия в Залива, участието на България може да се оцени като напълно незначително. Решението да подкрепи ли правителството твърдата линия спрямо Ирак обаче е без съмнение от особена важност за страната.

Най-често споменаваният аргумент е бъдещето членство на България в ЕС и НАТО. Както посочва Калин Димитров в много точната си статия в Mediapool, "Ирак е първият тест за външната политика на България". Правителството е изправено пред дилема, защото членовете на НАТО и на ЕС са на различни позиции. България този път наистина има уникален шанс да вземе самостоятелно и не напълно очевидно решение. Надали обаче Германия или Франция ще блокират един ден нашето членство в ЕЦ или НАТО, само защото сме подкрепили нападение срещу Садам.

Друг интеграционен аргумент е въпрос на съвсем проста логика - българската армия ще се интегрира по-лесно в НАТО ако участва, макар и съвсем периферно, във военни действия, отколкото ако не участва във военни действия.

Дългът на Ирак е друг аргумент. Отстраняването на Садам дава шанс за връщане поне на част от него. Към тази надежда може да се прибави и друг възможен изгоден резултат. Хиляди българи са работили като инженери в Ирак в близкото минало. Дългът, подкрепата на военните действия и опитът на българските специалисти и фирми в Ирак, ще дадат добра позиция за участие във възстановителните работи след приключване на войната. В тези проекти ще се изсипят милиарди долари и те със сигурност няма да бъдат дадени на френски или немски фирми. Българските строители могат отсега да си стягат куфарите и този път Техноекспортстрой няма да им плаща по $ 250 на месец.

Има обаче и още нещо - моралният аргумент. Знам, че страната е малка и слаба и не можеше например преди половин век да се противопостави на фашистката, а по-късно и съветската експанзия. Но, когато взима решение, правителството, а и всеки български гражданин, трябва също да мисли каква е позицията на България към един унищожителен диктаторски режим, който неведнъж е демонстрирал своите експанзионистични намерения, включително и готовността си да използва химическо оръжие срещу чужди и свои.

Защото освен какво става с парите по ФАР, командировките по НАТО и фестивалите по франкофонска линия, има и друг въпрос, който трябва да си задаваме:

Искаме ли България да бъде страната, която спаси евреите и не даде войници на Хитлер, независимо от съюза си с Германия (за разлика от много европейски държави); която призна Македония (не като Гърция) и другите отцепили се от Югославия държави, независимо от това, че Големите се колебаха месеци наред; която създаде граждански комитет за подкрепа на Войната в залива; която твърдо подкрепи отстраняването на Милошевич (за разлика от Гърция); която изгони Майкъл Чорни и подобните му; която не допусна и най-малкото политическо кръвопролитие в мъчителния си път към демокрацията, независимо, че се намира в центъра на Балканите (не като Гърция, Румъния, Югославия, Албания и т. н.); която безпроблемно приема присъствието на турска партия в парламента; която безконфликтно реституира собствеността на бившия цар (не като Гърция) и допусна той да стигне до премиерския пост?

Или искаме една България, която беше съюзник на Германия, прие македонските земи и не се противопостави на депортирането на евреите от там; която беше комично близък сателит на СССР; която нямаше нито една сериозна дисидентска проява по време на комунистическия режим; която в миналото екзекутира Георги Марков и по чиито улици сега безнаказано се разстрелват бивши министър - председатели и прокурори; чийто настоящ президент като партиен водач пишеше топли писма на подкрепа "Скъпи другарю Милошевич", сега играе абсурдни православни номера в Московския държавен цирк?

Освен очевидни непосредствени интереси и командировъчни подаяния, когато говорим за национални интереси и национална сигурност, към тях трябва да прибавяме и национално достойнство. Сега Франция и Германия действат отчасти под влияние на накърненото си национално достойнство, силно раздразнени, че още една световна инициатива е в ръцете на арогантните американци, следвани от нафуканите англичани.

България сега може да си позволи обаче историческия лукс да заеме по-достойна от тяхната позиция - позиция, която напълно игнорира глуповатите антиамерикански комплекси и която ще служи добре и на националните интереси, и на националната сигурност. В крайна сметка всеки - включително французите и германците - би уважавал повече една държава, която е последователна в моралния си политически избор отколкото такава, която се върти като фурнаджийска лопата в зависимост от наддаванията на големите играчи.