Защо да се пуши или не няма нищо общо със самото пушене?

Изпълнението на предизборното обещание на БСП да се разреши пушенето отново раздели обществото на две. Повечето от пушачите държат на свободния си избор, а повечето от непушачите държат да има здравословна среда за всички. Шокиращо е, че всички тези милиони хора пропускат главното нещо: целият този проблем няма НИЩО общо с пушачите и непушачите, с цигарите и пепелниците. Основата в него е нещото, което за последните около 2000 години е преобразявало цивилизацията навсякъде, където е съществувало – частната собственост.

Аргументът: "Ресторантът е публично място"

Какво е публично място? Ако под място имаме предвид собственост, то публичната собственост е собственост, чийто собственици са всички граждани. Ресторантите не са публична собственост, те са частна собственост. Публичното място като частна собственост, върху която държавата е наложила някакъв режим за свободно влизане, е един от много измамни инструменти, с които политиците са си присвоили контрол върху чужда частна собственост.

Ресторантите са частна собственост, както и един дом или един завод са частна собственост. Собствениците им би трябвало да се разпореждат с нея, както те си желаят. Един собственик би забранил влизането на пушачи. Друг би забранил влизането на непушачи. Трети би забранил влизането на хора с кучета. Четвърти би забранил влизането на хора с червени дрехи. Какво лошо има в това? Свободната инициатива осигурява, че има ресторанти за всякакви видове хора, а ресторантьорите, които дискриминират даден вид целева група, наказват самите себе си с по-малко приходи и може да фалират.

В крайна сметка, какво различава един частен ресторант от вашия частен дом, че в ресторанта да може да си влиза всеки, но да не може да прави всичко, а в дома – да не може да си влиза всеки, а собственикът му да може да си прави всичко?

Аргументът: "Пушачите ме принуждават да им дишам дима“

Да смяташ, че е принуда да дишаш дим в частен ресторант, е все едно да се смяташ за принуден да гледаш как съседът прави секс в неговата си къща, защото не е заключил вратата и ти можеш да влезеш.

Докато всеки посетител има пълната свобода да влезе и напусне, такова нещо като принуда да да се диша дим не съществува.

Аргументът: "Приятелите ме принуждават да сядам с тях на задимено“

Колкото приятелите ви могат да ви принудят да седнете с тях на задимено, толкова и вие можете да ги принудите да не пушат или да отидете в заведение за непушачи. Господи, а що за приятел сте вие, ако искате политиците и полицията да упражни насилие и принуда върху вашите приятели, за да не пушат някъде, където собственикът го разрешава? Аз не виждам нищо приятелско в това.

Аргументът: "Ами то няма заведения за непушачи. Или са малко.“

Е, как да няма? А ако са малко, то това е, защото непушачите явно не им пречи достатъчно димът. В крайна сметка то и нудистките частни плажове не са много, въпреки че нудистите се дразнят от многото дрехи по красивите тела на нормалните плажове ...

Аргументът: "Ами сервитьорите?“

Отношенията работодател - работник са доброволни, както и договореното възнаграждение. Не е работа на който и да било да се меси между тях, стига единият да не упражнява насилие, принуда и измама върху другия. Между другото, рентгенолозите и миньорите работят в много по-нездравословна среда от сервитьорите. Какво ще стане, ако забраним и техния труд?

Аргументът: "Кой ще лекува пушачите?"

Ще се лекуват сами. А като приватизираме здравеопазването, частните застрахователи ще им сложат такива премии върху вноските, че ще се отучат много бързо да пушат. Фактически най-ефективният метод за борба срещу тютюнопушенето е приватизацията на здравеопазването и премахването на несправедливия солидарен модел.

Аргументът: "Кой ще лекува непушачите?“

Докато съществува някаква държавна собственост, на която е разрешено да се пуши, трябва да съществува и акциз върху цигарите. Както и докато здравеопазването е солидарно. Но ако здравеопазването е изцяло частно и няма държавна собственост с позволителен режим, лечението на пасивните пушачи ще е за тяхна сметка. Ако сам си счупиш крака с един чук, кой ще ти плати гипса, ти самият или производителят на чука?

Аргументът: "Ами да махнем и всички регулации за хигиена и безопасност?“

Няма лошо, нека ги махнем всички. Или почти всички. Но да имаме ефективен и безпристрастен съд. Какво ще се случи, когато един ресторант зарази клиентите си с нещо? Съдът ще отсъди колосално обезщетение, ресторантът ще фалира, конкурентите му ще си вземат урок и безупречната хигиена се превръща в конкурентно предимство. Замислете се, 95% от регулациите са, всъщност, бариери, предпазващи големите корпорации от конкуренцията на малки и средни предприемачи.

Аргументът: "Ами да легализираме и наркотиците?“

Че какво лошо?. Където са легализирани, употребата пада или ръстът се забавя относително. Каква е нашата цел, да има по-малко зависими или да имаме още една причина, с която да се оправдаваме пред съвестта си, че сме дали шанс на авторитаристи да ни "оправят“, ама те са оправили себе си? В крайна сметка, защо дори хероинът да е незаконен, а алкохолът законен? Когато се надрусаш, лягаш и заспиваш. Когато се напиеш, почваш да се биеш и да стреляш други хора?

Нашето тяло е неприкосновена частна собственост и не е работа на политиците да се занимават какво правим с нея, стига да не пречим на останалите хора да правят каквото искат самите те с телата си. Обратното е пътят към авторитаризма.

Между другото, в България са забранени наркотиците. Колко време ще ви трябва да си набавите един джойнт? 30 минути? А една доза хероин? 60 минути? Помислете си пак, забранени ли са наркотиците, наистина? Или просто е монополизиран един сектор от икономиката от взаимноизгодния картел политици-наркотрафиканти?

В заключение

Коренът на проблема с пушенето няма никакво отношение към пушачите и непушачите. Всичко в този проблем гравитира около правата на собственост и измамите, с които политиците придобиват контрол върху частната собственост под миловидни предлози като "публично място“.

Цялата история на човечеството ни учи един абсолютно категоричен урок – колкото по-защитена и неприкосновена е частната собственост, толкова по-бързо и успешно е просперирало всяко едно общество. За последните 6 и четвърт века в България сме имали 5 и половина, за да научим този урок по трудния път.

Смисълът на горните 991 думи можеше да се предаде и само с 3: "Живот, Свобода, Собственост“. Но пък затова Джон Лок е гений, а аз не съм.

* Публикувано в блога на Каролев