Защо Европа се страхува от война в Ирак?

През юни 1981 г. израелският премиер Менахем Бегин нареди няколко изтребителя Ф-16 да извадят от строя двата ядрени реактора на Саддам Хюсейн. Заради големите петролни залежи Ирак не се нуждае от ядрена енергия, освен за направата на бомби. А и Саддам открито беше заявил намерението си да нападне Израел.

Официално Бегин беше порицан заради потъпкването на международните закони. Въпреки това много политици бяха съгласни, че убийствените ядрени играчки на Саддам трябва да бъдат унищожени. Саддам Хюсейн започна две войни. Той загуби и двете, но ако тогава разполагаше с ядрено оръжие световната история може би щеше да вземе много лош обрат.

Въпреки това, дори иракският лидер да е опасен и луд, ние нямаме сведения, че той разполага с оръжия за масово унищожение. Изглежда, че все пак е намесен до известна степен в терористичните нападения от 11 септември, но неговата армия беше унищожена. Две десетилетия след операцията на Бегин европейските съюзници на САЩ могат да започнат повторение на войната в Залива. Техните съмнения, обаче са породени от вроденото желание за водене на "истинска политика". Европа научи урока си от Първата световна война: намесата в конфликт без ясна морална цел се превърна в основен страх. Главната причина за притеснение е переспективата европейските войски да бъдат хванати в клопката на неконтролируем военен конфликт.

Травмата от Втората световна война, както и безсмислените колониални войни преди и след това, отразяват този страх в общественото съзнание. Докато американският патриотизъм гордо възхвалява мощта на въоръжените сили и американските победи, Европа е съставена от държави, които са обединени от общ песимизъм по отношение на войните, основан на общата история. Войните могат да бъдат справедливи, например тези за самоотбрана, но те могат да бъдат кървави и ненужни. Този песимизъм може да се уталожи постепенно, но неговите причинители са реални. С това се обяснява нежеланието на Европа да се намеси незабавно в Босна, както и сегашния отказ да подкрепи едно евентуално американско нападение срещу Ирак.

Този път обаче конфликтът не е на Балканите, а в експлозивния Близък Изток. Твърде много оръжия са извадени, твърде много пръсти са на спусъците, а някои от тях могат да са върху ядрени бомби.

Увеличаването на разстоянието между европейските лидери и администрацията на Буш продължава. Съществуването на нова заплаха - международният тероризъм - е неоспорим факт. Но от тук едностранността в политиката на Вашингтон изглежда просто като разновидност на дългогодишния изолационизъм на САЩ, което означава, че разделението е създадено от Америка, а не от Европа. Може би държавите членки на НАТО не трябва да се оплакват толкова, че не взимат участие в изготвянето на плановете на Пентагона. На САЩ обаче, може да им е от полза да си спомнят за изказванията на покойния сенатор Уилям Фулбрайт за "арогантността на властта".

Напредъкът в технологиите може да е причина за новите военни тактики на Пентагона. Войните от разстояние сега са по-лесно осъществими и по-малко опасни за американските войници. Въпреки това старата дилема във военната история -- какво да правим с победените -- остава нерешена. Кой ще управлява Ирак след Саддам Хюсейн? Дали духовните водачи в Техеран ще си отмъстят на реформаторите в страната и ще превземат Южен Ирак? Ще успее ли Владимир Путин да се справи с противниците си в ниско платената и корумпирана руска армия? Той със сигурност ще се обърне към традиционния руски подход във време на трансатлантически спорове и ще забие клин в съюза на западните държави.

Междувременно във Франция и Германия предстоят парламентарни избори. Една война срещу Ирак би могла да засили позициите на пацифистката германска Партия на демократичния социализъм, за сметка на Съюза на зелените с неговия проамерикански лидер Йошка Фишер. Германският канцлер Грехард Шрьодер успя да получи одобрение за изпращането на германски войски в Кабул само с минимална преднина. Избухването на война в Ирак ще го постави пред най-трудното решение в политическата му кариера: да последва Америка, каквото и да става. Това би могло да доведе до изборна загуба през септември.

Нито Жак Ширак, нито Лионел Жоспен биха подкрепили война срещу Ирак. А Тони Блеър? Той може да е многопластова личност, но не е Маргарет Тачер. Още преди някой да го е попитал той ясно показа, че военните действия срещу Ирак биха му дошли в повече.

Все пак САЩ трябва да се съобразят с партньорите си от НАТО, дори ако това означава да бъде загубено време и да бъде изпуснат подходящият момент за военни действия. Разрушения съюз в Европа може да бъде възстановен много по-сложно от скъсана тръба на петролопровод. Една по-строга политика на санкции срещу Ирак би била по-полезна в случая. Врагът може да бъде разгромен без да се нарушава партньорството с европейските съюзници, ако френските, британски, руски и германски бизнесмени бъдат помолени да прекратят сделките си със Саддам и ако правителствата замразят банковите им сметки.Междувременно нека да открием Осама бин Ладен заедно. Ако е жив, той едва ли е в Багдад.

По БТА