Защо съдът освободи един от "Наглите"?

Декември 2009 г. След дълго разследване МВР и прокуратурата провеждат мащабна акция, при която е разбита престъпна група, заподозряна за близо 20 отвличания през последните няколко години. Повечето жертви са известни бизнесмени или децата им. За освобождаването близките плащат откупи от порядъка на милионни левове, а държавата дълго време изглежда безпомощна.

Малко преди края на 2009-та обаче, с един удар, полицията ликвидира групата. Операцията идва само няколко месеца след като на власт е дошъл първият кабинет на Бойко Борисов. Вътрешен министър е Цветан Цветанов, а МВР е в апогея си – непрекъснати акции, арести, масово подслушване, сблъсък със съдии. Типично за Цветанов, групата е кръстена с неслучайно име - "Наглите".

Независимо от всички скандали и крайно спорни действия, предприети от Цветанов начело на МВР, акцията срещу "Наглите" е безспорен успех. Независимо, че те не бяха осъдени за всички отвличания и че само половината от тях останаха в затвора.

Ще минат почти 10 години, преди МВР отново да регистрира подобно отвличане.

Април 2012 г. Трима от групата на "Наглите" - Ивайло Ефтимов-Йожи, Прокопий Прокопиев-Културиста и Даниел Димитров-Релето - са осъдени  на по 18 години затвор за 12 доказани отвличания. Четвъртият осъден – Любомир Димитров-Гребеца получава 15 години. Две години по-късно тази присъда ще бъде окончателно потвърдена с леки изменения.

Октомври 2020 г. Ивайло Ефтимов-Йожи е освободен от затвора предсрочно. Тази новина не успя да привлече общественото внимание - изминали са над десет години от ареста на групата, а и хората са ангажирани с други неща – коронавирус, антиправителствени протести и т.н.

В двете съдебни определения, с които на Ефтимов се дава свободата, обаче има доста интересни детайли.

Колко дни е работил?

На 31 август съдия Атанас Атанасов от Софийския градски съд (СГС) разглежда делото за предсрочно освобождаване на Ефтимов. Както винаги, на съда се представят различни справки за изтърпяване на присъдата, мнения на инспектори в затвора, които работят директно с лишените от свобода, становище на началника и т.н. В конкретния случай инспекторите дават положително становище за освобождаването на Ефтимов, а шефът на затвора е против. Характеристиките на осъдения са добри – отбелязано е, че е работил, многократно е бил награждаван за добро поведение, излизал е в отпуски, винаги се е връщал навреме, не е вършил нарушения, напротив, съдействал е на администрацията и т.н.

Изпълнен е формалният критерий за освобождаването му – да е фактически излежал 2/3 от присъдата (Ефтимов е рецидивист и затова не може да поиска предсрочно освобождаване след излежаване на половината присъда).

Към момента на произнасяне той е излежал 12 години, 7 месеца и 10 дни. Към тях се прибавят 2 години, 10 месеца 12 дни, приспаднати от работа. Или общо 15 години, шест месеца и 8 дни. Което значи, че му остават малко под 2 години и половина.

Съдия Атанасов обаче намира, че справките за това колко е работил Ефтимов, са изключително неясни. Той посочва, че тъй като затворникът страда от тежка болест, той често е бил извеждан за лечение. Въпреки това, в същите периоди, затворническата администрация отчита, че е работил 100% и му приспада дни.

"В хода на съдебното следствие беше установено, че за не малък период от време, който е отчетен като положен труд, съответно и подлежащ на приспадане, осъденият е бил или в условията на прекъснато изпълнение на наказанието, или същият е бил извеждан от затвора за участие в медицински прегледи, изследвания и рехабилитация...За съда продължава да бъде неясно как за период от време, в който максималният брой работни дни, включително и работа в събота, е 27, при прекъсване за същия месец на изтърпяването на наказанието за срок от 8 дни, спрямо същия осъден са отчетени 26 дни положен труд", пише Атанасов и отказва да го освободи.

Това няма никакво значение

Делото отива на втора инстанция пред апелативния съд. Съдиите Николай Джурковски, Емилия Колева и Величка Цанова отменят определението на Атанасов. В мотивите си те посочват, че осъденият е дал достатъчно доказателства за поправянето си.

Цитират се становищата на инспекторите, работили с него, които са изцяло положителни. По повод разминаването между тези документи и мнението на началника на затвора, съдиите посочват, че може да се разчита повече на впечатленията на хората, пряко ангажирани с лишения от свобода, отколкото на началника.

Относно притесненията на съдия Атанасов, че трудовата дейност на Ефтимов не е била отчитана правилно, апелативните съдии на практика заявяват, че това няма значение за предсрочното освобождаване.

Системата "2 за 3", чрез която затворниците работят и намаляват присъдата си, важи само за оставащото време от наказанието. А за предсрочно освобождаване има значение само колко фактически е излежал човекът, но не и колко му остава. Ето защо, според апелативните съдии, това не може да е аргумент да се отхвърли молбата му.

"От една страна, величината (измерена в дни, месеци и години) на времето, през което осъденият е полагал труд, не е обвързваща за наличието на формалната предпоставка за постановяване на условно предсрочно освобождаване , свързана с периода на фактическото изтърпяване на определена част от изпълняваното наказание лишаване от свобода, доколкото законът визира единствено фактически изтърпяното наказание, а не приспаднатото от работа", пишат те.

При това положение проблемът с неправилно отчетените дни, ако има такъв, би могъл да рефлектира върху изпитателния срок. При всяко условно освобождаване оставащата част от присъдата се определя като срок, в който, ако освободеният извърши ново престъпление, трябва да бъде върнат в затвора за доизлежаване. Това обаче не се обсъжда в определенията.

Определението на апелативния съд е окончателно. Т.е. Ефтимов трябва да бъде освободен.

Подобни дела се гледат само на две инстанции. Миналата година обаче прокуратурата се опита да възобнови делото за предсрочното освобождаване на осъдения за убийство австралиец Джок Полфрийман. Месеци по-късно върховният съд им отказа. Сега от държавното обвинение не са съобщавали, че ще се опитат да направят нещо подобно.