Зависимостта към новите видове дрога се развива за 2-3 седмици

Новите видове дрога нанасят много по-големи щети върху физическото и психическото здраве, в сравнение с "традиционните", а сред хората, засегнати от различни зависимости, най-много се самоубиват зависимите от хазарт.

Зависимостта към модерните наркотици се развива много бързо - в рамките на две до три седмици, а за нея все още няма лечение. Новите видове дрога вредят и доста сериозно върху здравето - деца на 15-16-годишни деца получават инстулти или инфаркти.

Това са част от наблюденията на специалисти, занимаващи се с борбата със зависимостите, обявени на пресконференция по темата в понеделник.

Около 300 хиляди българи употребяват или злоупотребяват с психоактивни вещества, като в тези данни не са включени злоупотребяващите с алкохол, каза Желяз Турлаков, основател на център за рехабилитация и психотерапия на завимостите "Кошер". Данните, които цитира, са от доклад на Държавния департамент на САЩ.

"В над 50 училища в 15 града в страната при директна работа с деца над 12-годишна възраст откриваме, че близо 80 на сто от тях са опитали алкохол или марихуана, а близо 30 на сто са експериментирали с амфетамини, метамфетамини, билки, райски газ", каза Турлаков.

Какво кара хората да посягат къв дрогата

Ниската самооценка, натиск от групата, оценка от връстници, психическа травма и любопитството са причините, поради които младите хора посягат към някакъв вид дрога, допълни психотерапевтът д-р Пламен Димитров.

Една от модерните дроги – райският газ, който не попада в списъка с наркотични вещества, води до сериозни опасности за здравето, с трайни щети върху нервната система, обясниха специалистите. По думите им нараства употребата на нов вид течност, която е създадена на базата на синтетична марихуана, води до още по-голяма зависимост и се продава легално.

Хазартната зависимост - новата пандемия

"Алкохолната и наркотичната зависимост са по-добре познати, но хазартната зависимост е новата пандемия", каза драматургър Яна Добрева, която е автор на документалния спектакъл "План Б". Представлението разкрива историите на хора, страдащи от наркотична, алкохолна и хазартна зависимост. Според Добрева на хазартната зависимост не се обръща особено внимание.

А за размера на това явление говорят данните за ръста на хазартния бизнес. По думите ѝ данни на Министерството на финансите за 2022 г. показват, че българите са напарвили залози в "игри на късмета" за над 2.3 млрд лв., а през последните две години бизнесът с онлайн залози е нараснал трикратно. За периода януари-ноември 2022 г. приходите в държавната хазна от онлайн операторите на хазартни игри са 171 млн.лв. Казината в страната са над 1100, а само за хазарта няма регулация на рекламата в най-гледаното телевизионно време.

"Като всяка болест трябва да се лекува или най-малкото да не се рекламира…Време е да се говори за това, че хазартното залагане не е морална зависимост, а болест", каза още Добрева.

Желяз Турлаков допълни, че в последните години се наблюдават хора, страдащи от полизависимости, а за този проблем почти не се говори. По думите му мислите за самоубийство, в контекста на зависимите, са най-често срещани сред пристрастените към залаганията.

На този фон по данни на Националната агенция за приходите (НАП) в България вече официално регистрираните хазартно уязвими са над 24 000 души.

Има ли изход от зависимостта?

От над 30 години Христо Гергов, който е бивш клиент на „Кошер“, се бори със зависимостта. Достигнал е до полизависимост - всяка комбинирана употреба на различни психоактивни вещества като алкохол, хазарт и др. Стигнало се и до затвор след разпространение на наркотици, но след като започнал да посещава терапия и рехабилитация, успява да се възстанови.

"Изходът е възможен, когато се получава адекватна терапия и адекватно отношение. Не само поведението, но и мисленето трябва да се промени в правилната посока. Необходимо е още малко подкрепа, за да можем наистина да постигнем резултати и да се справим с проблема", разказа Гергов.

Специалистите обаче в България много голяма част от зависимите хора са извън здравната и социалната система и няма практически инструмент, чрез който да получават адекватно лечение. Сред мерките за справяне с проблема трябва да е заделяне на 1% от приходите от акцизи върху алкохола и цигарите за превенция на зависимостта от тях. А рекламите на хазарт трябва да се забранят.

Пред Mediapool Желяз Турлаков, коментира, че е възможно България да последва примера на Исландия, където преди 20 години е имало истински бум на зависимостите сред младежите. Правителството установява, че има пряка връзка между употребата на наркотици или алкохол и средата, в която живеят младите хора, и начинът, по който прекарват свободното си време. Така, исландското правителство започва активно да насърчава създаването на неформални пространства и клубове за младежи, свързани със спорт, музика и изкуство. Стимулира се доброволчеството.

Според Турлаков креативната превенция по примера на Исландия също може да бъде приложен в България, но трябва да има политическата воля и подкрепа за това.