Завой към Кремъл

Вчера италианският министър-председател и министър на външните работи Силвио Берлускони замина спешно за Москва с мисията да убеди руския президент Владимир Путин да промени позициите си за иракската криза. Случи се обаче точно обратното:
Путин убеди Берлускони да се присъедини към руската позиция за Ирак, отхвърляйки възможността за приемане на обща резолюция на Съвета за сигурност на ООН. В руския вариант резолюцията ще гарантира свобода на действие на оръжейните инспектори, но няма да съдържа разрешение за употребата на сила, както искат американците и англичаните, ако Саддам Хюсеин откаже да изпълни нейните разпоредби.

"Приемането на англо-американския проект за резолюция щеше да бъде по-подходящо", отбеляза Берлускони, "но така или иначе този път е възпрепятстван от несъгласието на Русия, Франция и Китай" /т.е на три от петте постоянни членки на Съвета за сигурност/.

Едва ли сме най-подходящите хора да критикуваме новите идеи на премиера, ние дори желаехме такова развитие на нещата, защото според нас това е най-добрият компромис между европейските и трансатлантическите интереси на Италия. Все пак става дума за нови идеи, които са отстъпление от досегашната ориентация в подкрепа на американския президент Джордж Буш. Следователно, струва си да се запитаме каква е причината за тази промяна?

Първата и най-очевидна причина е невъзможността да се стигне до гласуването на обща резолюция, поради липсата на съгласие между постоянните членки на Съвета за сигурност. Спорът между американци и французи се разрази с особена острота именно във връзка с включването на клаузата, разрешаваща автоматичното използване на сила в случай, че Саддам Хюсеин възпрепятства работата на наблюдателите. Зад тези причини обаче вероятно се крият други мотиви, подтикнали Берлускони да застане на страната на Путин, който, от своя страна, твърдо подкрепя френския президент Жак Ширак. Сред възможните хипотези са настроенията на италианското обществено мнение, подготовката на страната във връзка с предстоящото председателство на ЕС и желанието на Италия да бъде посредник между страните от ЕС за преодоляване на противоречията, възникнали по повод иракската криза.

Италианската дипломация си дава сметка за дълбоките противоречия, които съдържа американската доктрина за превантивната война и съмненията, съществуващи сред самите съюзници на САЩ. Сред възможните причини за промяната в италианската позиция не е изключена и перспективата в крайна сметка да бъде постигнат компромис между двата лагера в Съвета за сигурност: англо-американския и френско-руско-китайския.

Първият лагер би могъл да отстъпи от сегашните си позиции и да реши да отложи приемането на резолюция на ООН, даваща разрешение за удар срещу Ирак, а в замяна на тази отстъпка другият лагер да се съгласи да бъде дадена по-голяма свобода на оръжейните инспектори.

Дали този ход на италианския министър-председател и министър на външните работи няма да се окаже далновидна дипломатическа игра, целяща да приближи Италия до Путин и Ширак, без да това да навреди на добрите отношения с Вашингтон или ще остане без последствия, е въпрос, който трябва да се остави на преценката на времето.

БТА