Златен "брак" за енергетиката между Гърция, Кипър и Израел

Гърция, Кипър и Израел направиха първата крачка за енергийно сътрудничество, след като миналата седмица подписаха исторически меморандум за взаимодействие в секторите на енергийната инфраструктура, изследванията, развитието на възобновяемите източници и управлението на водните ресурси.

Интерсен факт е, че подписването на меморандума между трите страни съвпадна със срещата на американския президент Барак Обама с гръцкия премиер Андонис Самарас в Белия дом, в чийто дневен ред въпросът за енергетиката бе сред водещите. На срещата в кипърската столица обаче дискретно присъстваше и представител на Държавния департамент по енергийните въпроси.

Според дипломитически източници тези събития отразяват американския интерес за сигурност и стабилност в нововъзникващия енергиен център в Източното Средиземноморие. Те дори припомниха изказваната неведнъж американска теза, че природният газ в района трябва да се превърне в полюс за сътрудничество и развитие, а не за конфронтация.

Тристранният меморандум в Никозия бе подписан от енергийните министри на Гърция, Кипър и Израел. В съвместна декларация правителствата на трите държави изказват ангажимент да продължат тясното сътрудничество в секторите на енергетиката, възобновяемите източници и рециклирането на вода. Наред с това те приветстват съвместните проекти в енергетиката, които ще съдействат за повишаване на сигурността в този енергиен район.

Първият от тези проекти, договорен в рамките на енергийното сътрудничество, който се очаква да бъде финализиран до 2016 г. предвижда свързването на трите страни с електрически кабел. Програмата се нарича EuroAsia Interconnector. Във връзка с това се обсъждат още два проекта от взаимен интерес, които ще последват. Става дума за изграждане на тръбопровод от Източното Средиземноморие до Европа през Гърция и за строежа на газхолдери,  в които да се съхраняват стратегическите запаси на Кипър, Израел, Гърция, а също и на други европейски държави. И трите проекта са одобрени от Европейската комисия.

На този фон като ключово за развитието на енергийното бъдеще на Кипър и региона се определя решението на кипърското правителство за изграждане на терминал за втечнен газ в района на Василико. Интерес да участват в него вече проявиха редица компании, като американската Нобъл и израелската Делек, чиито оферти Никозия в момента обсъжда. Амбицията на кипърското правителство е терминалът да се превърне във възлово място за пренос за природен газ до Европа и Азия. Кипърският президент Никос Анастасиадис миналата седмица публично покани Израел да използва терминала във Василико за складирането и преноса на неговите собствени газови запаси от находището Левиатан.

Междувременно приключиха сондажните работи, извършвани от Нобъл енерджи в "Блок 12", (газовото находище "Афродита"), и се очаква през септември да бъдат огласени  резултатите от откритите там запаси. Количествата природен газ, които според някои източници са били споменати на срещата на Обама с премиера Самарас (4,7 трилиона куб. м. газ предлага Гърция и 4,5 трилиона куб. м. - Кипър и Израел) очертават възможностите на новата енергийна ос Израел, Кипър, Гърция. Дипломати смятат, че точно тези параметри и очертаващи се енергийни възможности са убедили САЩ постепенно да преразгледат политиката си в Източното Средизенмороие на фона на дестабилизацията, която се наблюдава в Близкия изток (Египет, Сирия), както и процесите в Турция.

САЩ насърчават стратегическата енергийна ос между Израел, Кипър, и Гърция като фактор за стабилност в района и я разглеждат в контекста на възможностите за намаляване на зависимостта от руските тръбопроводи.

Израел в същото време печели съюзници сред ЕС, който в близките години е възможно да се сдобие с енергийна сигурност. Не бива да се забравя, че председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, представяйки енергийните приоритети на Комисията на 22 май, показа енергийна карта, на която като алтернативно решение бе включена и енергийната ос Израел, Кипър, Гърция.

Вашингтон няма проблем да подкрепи правото на Кипър да експлоатира своите енергийни ресурси в изключителната си икономическа зона, демонстрирайки по този начин безразличие към заплахите, отправяни от Анкара за горещ инцидент в района, а също и по адрес на компании, сътрудничещи с Република Кипър, като американската Нобъл.

Търсенето на политическо равновесие в Източното Средиземноморие от страна на САЩ изглежда има пряка връзка с подновяването след три години на преговорите между Израел и палестинците, при това с американско посредничество. В същия контекст може да се разглежда и горещата готовност, изразена от Обама на срещата със Самарас, САЩ да помогнат и за решаване на кипърския проблем.

По БТА