Значение има политиката, не само личностите

В хитовия американски сериал "Западното крило" симпатичен, застаряващ сенатор се бори за президентското кресло срещу млад, либерално настроен аутсайдер от етническо малцинство. Сходството между тези измислени избори и предстоящата истинска надпревара не е случайно – демократът отчасти прилича на Барак Обама, републиканецът по замисъл трябва да прилича на Джон Маккейн. Затова не е изненада, че дори в това телевизионно шоу, изпълнено с романтика и излъчвано в праймтайма, идва момент, когато на политическия дебат между кандидатите трябваше да бъде посветен цял час.

Истинската президентска кампания за 2008 г. също достигна този етап. Сега по сценарий следва сериозен политически дебат. Първичните избори залагат на личности. Следващата фаза – от номинирането до обявяването на официален кандидат, се състои в изработването на единна платформа за управление.

През последната година изглеждаше, че в кампанията ще доминира въпросът за политиката в Ирак. Битката за номинациите в двете партии потвърди това. Призивите на Обама за по-ранно изтегляне на войските на моменти сякаш целяха да впечатлят партийните активисти, а не да отговорят на военната реалност. Ако увеличаването на войските, на което той се противопоставяше, продължи да има успешна роля за стабилизирането на Ирак, идеята за предсрочно изтегляне може да е несъстоятелна. Позицията относно Ирак се превръща в избор за нещо друго.

Тогава може би избор за Иран? Във вторник Обама обеща че ще направи "всичко", за да предотврати придобиването на ядрено оръжие от Иран. Наистина ли? Сериозно? Ще е грубо да очакваме прецизност от кандидатите, но наистина се надяваме, че двамата ще дообяснят всичко, което обещаха досега.

Обама обеща да използва "меката сила" на Америка и да преговаря дори с отявлените врагове на страната си. Това не е същото като умиротворяването. Все още е необходимо сериозно изясняване на условията, които ще се налагат. Маккейн може би мисли, че кариерата му като експерт по сигурността означава, че трябва да му се вярва. Но твърдата му позиция за Иран повдига толкова много въпроси, колкото тази на Обама. Колко далеч е готов да стигне сенаторът?

Широко известен е надписът на стената на предизборния щаб на Клинтън през 1992 г. - "Става дума за икономиката, глупако". Надписът е оправдан. Кандидатите имат навика да залитат към други теми, но избирателите се вълнуват най-вече от икономиката. Това е толкова вярно сега, колкото и преди 16 години.

Маккейн е на "Ви" с икономиката. Но ще трябва да премине на "Ти" с нея. Той трябва да изясни колко е готов да се отклони от ортодоксалната позиция на партията си по въпроса за намаляването на данъците, например.

Обама също трябва да решава. Дали ще продължава да се заиграва с протекционизма или сега, когато първичните избори приключиха, може да забрави тези глупости? Трябва да избере между либерализма на свободния пазар и субсидирането и намесата от страна на правителството.

Несъмнено Обама притежава харизма, а Маккейн - желязна биография. Но американският народ и светът ще имат нужда от нещо повече от лична история. Те изискват политически план за действие. В решаващото второ действие на тази изключителна американска сапунена опера, значение има не музиката, а думите.