Шумно започналото през февруари 2010 г. дело срещу бившия шеф на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) Светослав Мичев, разобличен лично от премиера Бойко Борисов в злоупотреби с държавни пари, завърши с тотален крах в сряда, след като Софийският градски съд (СГС) напълно го оправда заедно със съпроцесника му Нарцис Димитров, бивш главен специалист в агенцията.
Двамата бяха обвинени за безстопанственост, извършена между 14 август 2008 и 20 декември 2008 г. по отношение на общо 436 813 лева, предназначени за два ремонта на общежитие на агенцията в село Баня.
Според тезата на прокуратурата заради занижения контрол, който Мичев и Димитров умишлено са упражнили над ремонтните дейности, част от тях не са били реализирани, нанасяйки на бюджета щети за общо 43 432 лева. Вторият бе обвинен и за съставянето на протоколи с невярно съдържание, с които удостоверил работа, която не била извършена.
Двамата влязоха в полезрението на държавното обвинение, след като на 12 февруари 2010 г. премиерът съобщи в интервю за "Панорама", че "един шеф на държавна агенция рано в понеделник ще бъде или арестуван, или привикан да му кажат, че започва производство срещу него за сериозни нарушения". На молба от водещия Бойко Василев да уточни кого има предвид Борисов ехидно отвърна: "Нека се тормозят в събота и неделя".
Само два дни по-късно, на 14 февруари 2010 г., вътрешният министър Цветан Цветанов реши да не държи в напрежение висшата администрация и любопитните зрители и анонсира предстоящото дело срещу Мичев с думите: "Най-вероятно в понеделник (15 февруари 2010 г. - бел. ред.) ще бъде арестуван или привикан на разпит Светослав Мичев, който е председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет". Така и стана.
Впоследствие съдът наложи на обвиняемия мярка от 10 000 лева, което бе отразено от някои проправителствени издания като в. "Монитор", например, със заглавия от типа: "10 бона за свободата на корумпиран служител". Всъщност, Мичев изобщо не бе обвинен за корупционно престъпление. Подобни данни няма никъде из 53-те тома по делото. В крайна сметка мярката му бе сменена с "подписка", която след оневиняването му в сряда логично бе и отменена.
Недопустимо занижен стандарт в работата на прокуратурата
До оправдателните присъди на Мичев и Димитров три години по-късно се стига, тъй като прокуратурата изначално е заложила "непреодолими слабости в определени логически и юридически аспекти", коментира накратко решението си съдия Весислава Иванова в сряда.
С категоричното уточнение, че ще маркира само основни елементи от мотивите към присъдите, които тепърва предстои да напише, магистратът разясни, че липсва логика в конструкцията на обвинението – Мичев да е подсъдим за това, че не е командировал Димитров в село Баня, където да наглежда ремонтите на място, а пък вторият – за това, че не е отишъл.
По думите на съдия Иванова необяснимо защо прокуратурата е решила, че ако Мичев бе командировал Димитров в село Баня, по презумпция нямаше да бъде допуснато част от ремонтните дейности да се извършат на завишени цени. "Фактът на самото некомандироване не разкрива причинно-следствената връзка връзка между него и евентуалните щети", обобщи магистратът.
Уточнявайки, че "много други фактори са от значение за този резултат" на делото, съдът остро разкритикува прокуратурата, че изобщо не е работила в други насоки, освен нелогичната теза за некомандироването.
Магистратът даде пример с това, че ако е имала данни за подобни злоупотрени, прокуратурата е можела да търси причинно-следствена връзка между действията на Мичев и евентуалните щети, ако беше повдигнала обвинения за самата организация на ремонтите, за това, че не е бил осигурен достатъчен човешки ресурс за контролирането им, че самото задание за дейностите е било изначално сгрешено с включени в него непрецизни сметки за разходите, или пък за това, че не е създадена форма на контрол по цялата йерархична структура на ДАБ.
"Въпреки тази слабост (на нелогичните обвинения срещу двамата – бел. ред.), тя не е нито единственият, нито решаващият мотив, защото обвинението просто е недоказано", обобщи съдия Иванова, уточнявайки остро, че приложеният от прокуратурата "очевидно занижен стандарт" на работа, е недопустим за съда.
По делото се установява, че никога по никакъв начин на Нарцис Димитров не е възлагано да управлява и контролира отпуснатите за двата ремонта в село Баня пари, допълни магистратът, като уточни, че има данни, че за тези неща е отговарял главният секретар на агенцията Стойчо Петров, който обаче не е подведен под отговорност за нищо.
По отношение на обвинението на Димитров, че е съставил протоколи с невярно съдържание, съдът приема, че щом не е доказано, че "ремонтите не са извършени, няма как да се докаже и, че има документи с невярно съдържание".
Щетите не са доказани, а са посочени от бивш полицай
Според СГС претендираните в обвинителния акт щети за над 43 000 лева всъщност изобщо не са били доказани в рамките на процеса, тъй като "единственият доказателствен източник" за размера им са показанията на свидетеля Бойчо Тошков. Той всъщност заема централна роля в делото, тъй като на негов доклад се базира целият съдебен казус.
Тошков е оглавявал Инспектората на ДАБ, който през 2009 г. инспектира ремонтите в общежитието в село Баня и установява, че някои от дейностите там са били направени на завишени цени. Именно на тези негови заключения се опират и ангажираните по делото вещи лица, които свидетелстват пред съда, че са ползвали данните от работата на Тошков.
Сам по себе си обаче той няма как да произведе годно доказателство, тъй като изобщо не е строителен експерт, а оттам и преценката му няма никаква стойност. Това е видно и от обстоятелството, че самата Софийска градска прокуратура не се е позовала на доклада на Тошков в обвинителния си акт. Освен това по време на делото са събрани достатъчно други доказателства, които разколебават твърденията му, подчерта съдия Иванова.
"Всъщност щета не може да се докаже, че е причинена, а щета в конкретния размер – съвсем", категоричен бе Градският съд.
В подкрепа на това заключение е фактът, че самият Тошков разказа по време на разпита си пред СГС, че е стигнал до заключението, че в някои протоколи са вписвани завишени количества материали при ремонта с помощта на рулетка. На въпрос как е измерил первазите, слагани по стълбищата в сградата, например, той отговори: "По диагонал".
Тошков е бивш щатен служител на ДС и ексшеф на РПУ – Банкя
Любопитен факт от биографията на Тошков е огласяването му като бивш щатен служител на Софийско градско управление на ДС, само месец, след като бившият му шеф в ДАБ Светослав Мичев бе подведен под отговорност въз основа на неговите заключения. Името му попадна в доклад на комисията по досиетата за агентите на бившия репресивен апарат, работили в системата МВР.
Според оповестените данни той е назначен в ДС през 1987 г., като през 1990 г. е преназначен като старши разузнавач. През 1998 г. стига до поста началник сектор в системата на силовото ведомство.
По непотвърдена информация на Mediapool преди кариерата му да го прати начело на Инспектората на ДАБ, Тошков е оглавявал Районното полицейско управление в родното място на премиера Борисов – Банкя.
Връзката между двамата индиректно бе потвърдена още в началото на случая с Мичев, след като само 4 дни след анонса на премиера пред "Панорама" за предстоящ арест на висш чиновник Тошков бе поканен в БНТ да разясни цялата схема, разкрита от него самия.
"Одитът се прави по документи. Заявява се това и по документи се отчита това, нищо повече. Значи разминаванията са при нас от заявеното и направеното. На место като направихме проверка. Основното говорим е има неща, които са изписани, за което е платено и не са направени. Други неща са платени в пъти повече, от това, което струва... Това, което се констатира от проверката, когато аз бях председател на тази комисия, е разминаване в това, което е заявено, и това, което е извършено", разказва на 16 март 2010 г. Бойчо Тошков.
След края на делото на първа инстанция в сряда наблюдаващият прокурор Калина Накова не пожела да коментира множеството критики на съда към работата ѝ, като отрони единствено, че "присъдата ще бъде проверена". Решението на СГС не е окончателно и подлежи на протест от държавното обвинение в 15-дневен срок пред Софийския апелативен съд.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
48 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
При обиска които направи полицията в касата на гл.секретар беше открита пачка от 5 х.лв.,като първото обяснение е че парите са на Мичев дадени на съхранение.Просто истината бе че Петров получаваше комисионите и ги деляха /не знам в каква пропорция/с Мичев.Там се крадеше поголовно по всички направления.С парите от бежанския фонд санираха сградите на Монтевидео,включително и външните балкони от вътре.Всичко оплеска прокуратурата в лицето на Ан.Андреев,който наблюдаваше и делото по "Сапард"/възнаградиха …
го в последствие в спец.прокуратура/.На въпрос към прокурорката по делото защо не е привлечен под отговорност гл.секретар отговорът бе "че нещата не зависят от нея".Този път съдът няма вина ,всичко умишлено провали прокуратурата.
Не, в случая Цветанов и Борисов си свършиха работата и бяха прави! По телевизията и други медии се изнесоха чудовещни факти и даказателства за престъпленията и всякакъв вид финансови нарушения от страна на този виден комунистически кадър - приятел на Станишев и на агент Гоце! Чудовищни далавери и измами за стотици хиляди лева! Опавдаването на измамика Светослав Мичев е поредното срамно петно на така нареченото ни правосъдие - прогнило от корупция! Соредният срам за България! Някои съдии пак са се продали! БСП (комунисти) има много пари, тя знае как да измъква от осъдителни присъди висшите си членове, спонсори и пр.! Той и Марио Николов беше оправдан, нали?!
Очакват се акции с нежни имена след изборите за ръководните кадри на ГЕРБ:Борисов,Цветанов и Танов,бяха наказани,да си харчат парите от контрабандата в Дубай,а Дянков беше заточен на Карибски остров,да обучава местните,как да се справят с финансите си.Прокуратурата изрази съжаление за тежката мярка на виновните,и част от Прокуратурата замина Дубай,да се запознае на място,как подсъдимите излежават присъдите???
Като всички шумни акции с гръмки имена на Цветанов и Борисов,и тази зацикли.Ха,ха ха.
Малко остана. Надявам се скоро да четем заглавия от рода "Управлението на герб завърши с крах".
"Кадры решают все!" - оригинал речи И.В.Сталина в 1935 году, давшей начало крылатому выражению
Товарищи!
Нельзя отрицать, что за последнее время мы имели большие успехи как в области строительства, так и в области управления. В связи с этим слишком много говорят у нас о заслугах руководителей, о заслугах вождей. Им приписывают все, почти все наши достижения. Это, конечно, неверно и неправильно. Дело не только в вождях. Но не об этом я хотел бы говорить сегодня. Я хотел бы сказать несколько слов …
о кадрах, о наших кадрах вообще и в частности о кадрах нашей Красной Армии.
Вы знаете, что мы получили в наследство от старого времени отсталую технически и полунищую, разоренную страну. Разоренная четырьмя годами империалистической войны, повторно разоренная тремя годами гражданской войны, страна с полуграмотным населением, с низкой техникой, с отдельными оазисами промышленности, тонувшими среди моря мельчайших крестьянских хозяйств, - вот какую страну получили мы в наследство от прошлого.
Задача состояла в том, чтобы эту страну перевести с рельс средневековья и темноты на рельсы современной индустрии и машинизированного сельского хозяйства. Задача, как видите, серьезная и трудная. Вопрос стоял так: ЛИБО мы эту задачу разрешим в кратчайший срок и укрепим в нашей стране социализм, ЛИБО мы ее не разрешим, и тогда наша страна - слабая технически и темная в культурном отношении - растеряет свою независимость и превратится в объект игры империалистических держав.
Наша страна переживала тогда период жесточайшего голода в области техники. Не хватало машин для индустрии. Не было машин для сельского хозяйства. Не было машин для транспорта. Не было той элементарной технической базы, без чего немыслимо индустриальное преобразование страны. Были только отдельные предпосылки для создания такой базы. Надо было создать первоклассную индустрию. Надо было направить эту индустрию на то, чтобы она была способна реорганизовать технически не только промышленность, но и сельское хозяйство, но и наш железнодорожный транспорт. А для этого надо было пойти на жертвы и навести во всем жесточайшую экономию, надо было экономить и на питании, и на школах, и на мануфактуре, чтобы накопить необходимые средства для создания индустрии. Другого пути для изживания голода в области техники не было. Так учил нас Ленин, и мы шли в этом деле по стопам Ленина.
Понятно, что в таком большом и трудном деле нельзя было ждать сплошных и быстрых успехов. В таком деле успехи могут обозначиться лишь спустя несколько лет. Необходимо было поэтому вооружиться крепкими нервами, большевистской выдержкой и упорным терпением, чтобы преодолеть первые неудачи и неуклонно идти вперед к великой цели, не допуская колебаний и неуверенности в своих рядах.
Вы знаете, что мы вели это дело таким именно образом. Но не у всех наших товарищей хватило нервов, терпенья и выдержки. Среди наших товарищей нашлись люди, которые после первых же затруднений стали звать к отступлению. Говорят, что "кто старое помянет, тому глаз вон". Это, конечно, верно. Но у человека имеется память, и невольно вспоминаешь о прошлом при подведении итогов нашей работы. Так вот, были у нас товарищи, которые испугались трудностей и стали звать партию к отступлению. Они говорили: "Что нам ваша индустриализация и коллективизация, машины, черная металлургия, тракторы, комбайны, автомобили? Дали бы лучше побольше мануфактуры, купили бы лучше побольше сырья для производства ширпотреба и побольше бы давали населению всех тех мелочей, чем красен быт людей. Создание индустрии при нашей отсталости, да еще первоклассной индустрии - опасная мечта".
Конечно, мы могли бы 3 миллиарда рублей валюты, добытых путем жесточайшей экономии и истраченных на создание нашей индустрии, - мы могли бы их обратить на импорт сырья и усиление производства предметов широкого потребления. Это тоже своего рода "план". Но при таком "плане" мы не имели бы ни металлургии, ни машиностроения, ни тракторов и автомобилей, ни авиации и танков. Мы оказались бы безоружными перед внешними врагами. Мы подорвали бы основы социализма в нашей стране. Мы оказались бы в плену у буржуазии внутренней и внешней.
Очевидно, надо было выбирать между двумя планами: между планом отступления, который вел и не мог не вести к поражению социализма, и планом наступления, который вел и, как знаете, уже привел к победе социализма в нашей стране.
Мы выбрали план наступления и пошли вперед по ленинскому пути, оттерев назад этих товарищей как людей, которые видели кое-как только у себя под носом, но закрывали глаза на ближайшее будущее нашей страны, на будущее социализма в нашей стране.
Но эти товарищи не всегда ограничивались критикой и пассивным сопротивлением. Они угрожали нам поднятием восстания в партии против Центрального Комитета. Более того: они угрожали кое-кому из нас пулями. Видимо, они рассчитывали запугать нас и заставить нас свернуть с ленинского пути. Эти люди, очевидно, забыли, что мы, большевики, - люди особого покроя. Они забыли, что большевиков не запугаешь ни трудностями, ни угрозами. Они забыли, что нас ковал великий Ленин, наш вождь, наш учитель, наш отец, который не знал и не признавал страха в борьбе. Они забыли, что чем сильнее беснуются враги и чем больше впадают в истерику противники внутри партии, тем больше накаляются большевики для новой борьбы и тем стремительней двигаются они вперед.
Понятно, что мы и не думали сворачивать с ленинского пути. Более того, укрепившись на этом пути, мы еще стремительнее пошли вперед, сметая с дороги все и всякие препятствия. Правда, нам пришлось при этом по пути помять бока кое-кому из этих товарищей. Но с этим уж ничего не поделаешь. Должен признаться, что я тоже приложил руку к этому делу.
Да, товарищи, мы пошли уверенно и стремительно по пути индустриализации и коллективизации нашей страны. И теперь этот путь можно считать уже пройденным.
Теперь уже все признают, что мы добились на этом пути громадных успехов. Теперь все признают, что мы имеем уже мощную и первоклассную промышленность, мощное и механизированное сельское хозяйство, развертывающийся и идущий в гору транспорт, организованную и прекрасно оснащенную Красную Армию.
Это значит, что мы изжили уже в основном период голода в области техники.
Но изжив период голода в области техники, мы вступили в новый период, в период, я бы сказал, голода в области людей, в области кадров, в области работников, умеющих оседлать технику и двинуть ее вперед. Дело в том, что у нас есть фабрики, заводы, колхозы, совхозы, армия, есть техника для всего этого дела, но не хватает людей, имеющих достаточный опыт, необходимый для того, чтобы выжать из техники максимум того, что можно из нее выжать. Раньше мы говорили, что "техника решает все". Этот лозунг помог нам в том отношении, что мы ликвидировали голод в области техники и создали широчайшую техническую базу во всех отраслях деятельности для вооружения наших людей первоклассной техникой. Это очень хорошо. Но этого далеко и далеко недостаточно.
Чтобы привести технику в движение и использовать ее до дна, нужны люди, овладевшие техникой, нужны кадры, способные освоить и использовать эту технику по всем правилам искусства.
Техника без людей, овладевших техникой, мертва. Техника во главе с людьми, овладевшими техникой, может и должна дать чудеса. Если бы на наших первоклассных заводах и фабриках, в наших колхозах и совхозах, в нашей Красной Армии имелось достаточное количество кадров, способных оседлать эту технику, страна наша получила бы эффекта втрое и вчетверо больше, чем она теперь имеет.
Вот почему упор должен быть сделан теперь на людях, на кадрах, на работниках, овладевших техникой.
Вот почему старый лозунг "техника решает все", являющийся отражением уже пройденного периода, когда у нас был голод в области техники, должен быть теперь заменен новым лозунгом, лозунгом о том, что "кадры решают все".
В этом теперь главное.
Можно ли сказать, что наши люди поняли и осознали полностью великое значение этого нового лозунга? Я бы этого не сказал.
В противном случае мы бы не имели того безобразного отношения к людям, к кадрам, к работникам, которое наблюдаем нередко в нашей практике.
Лозунг "кадры решают все" требует, чтобы наши руководители проявляли самое заботливое отношение к нашим работникам, к "малым" и "большим", в какой бы области они ни работали, выращивали их заботливо, помогали им, когда они нуждаются в поддержке, поощряли их, когда они показывают первые успехи, выдвигали их вперед и т.д.
А между тем на деле мы имеем в целом ряде случаев факты бездушно-бюрократического и прямо безобразного отношения к работникам.
Этим, собственно, и объясняется, что вместо того, чтобы изучать людей и только после изучения ставить их на посты, нередко швыряются людьми, как пешками. Ценить машины и рапортовать о том, сколько у нас имеется техники на заводах и фабриках, научились. Но я не знаю ни одного случая, где бы с такой же охотой рапортовали о том, сколько людей мы вырастили за такой-то период и как мы помогали людям в том, чтобы они росли и закалялись в работе. Чем это объясняется? Объясняется это тем, что у нас не научились еще ценить людей, ценить работников, ценить кадры.
Я вспоминаю случай в Сибири, где я был одно время в ссылке. Дело было весной, во время половодья. Человек тридцать ушло на реку ловить лес, унесенный разбушевавшейся громадной рекой. К вечеру вернулись они в деревню, но без одного товарища. На вопрос о том, где же тридцатый, они равнодушно ответили, что тридцатый "остался там". На мой вопрос: "Как же так, остался?" - они с тем же равнодушием ответили: "Чего ж там еще спрашивать, утонул, стало быть". И тут же один из них стал торопиться куда-то, заявив, что "надо бы пойти кобылу напоить".
На мой упрек, что они скотину жалеют больше, чем людей, один из них ответил при общем одобрении остальных: "Что ж нам жалеть их, людей-то? Людей мы завсегда сделать можем, а вот кобылу... попробуй-ка сделать кобылу". Вот вам штрих, может быть, малозначительный, но очень характерный. Мне кажется, что равнодушное отношение некоторых наших руководителей к людям, к кадрам и неумение ценить людей является пережитком того странного отношения людей к людям, которое сказалось в только что рассказанном эпизоде в далекой Сибири.
Так вот, товарищи, если мы хотим изжить с успехом голод в области людей и добиться того, чтобы наша страна имела достаточное количество кадров, способных двигать вперед технику и пустить ее в действие, мы должны прежде всего научиться ценить людей, ценить кадры, ценить каждого работника, способного принести пользу нашему общему делу. Надо, наконец, понять, что из всех ценных капиталов, имеющихся в мире, самым ценным и самым решающим капиталом являются люди, кадры.
Надо понять, что при наших нынешних условиях "кадры решают все".
Будут у нас хорошие и многочисленные кадры в промышленности, в сельском хозяйстве, на транспорте, в армии, наша страна будет непобедима.
Не будет у нас таких кадров - будем хромать на обе ноги.
Заканчивая речь, разрешите провозгласить тост за здоровье и преуспеяние наших академиков-выпускников по Красной Армии! Желаю им успеха в деле организации и руководства обороной нашей страны!
Товарищи! Вы окончили высшую школу и получили там первую закалку. Но школа - это только подготовительная ступень. Настоящая закалка кадров получается на живой работе, вне школы, на борьбе с трудностями, на преодолении трудностей. Помните, товарищи, что только те кадры хороши, которые не боятся трудностей, которые не прячутся от трудностей, а наоборот - идут навстречу трудностям для того, чтобы преодолеть и ликвидировать их.
Только в борьбе с трудностями куются настоящие кадры. А если наша армия будет иметь в достаточном количестве настоящие закаленные кадры, она будет непобедима.
За ваше здоровье, товарищи!
Источник: Невежин В.А. Застольные речи Сталина: Документы и материалы.
"Сам по себе си обаче той няма как да произведе годно доказателство, тъй като изобщо не е строителен експерт, а оттам и преценката му няма никаква стойност."Как така, а Доган беше ли хидроинженер, че преценката му имаше СТОЙНОСТ И ТО КАКВА?
Абе, 1, иди се прегледай бе о.т.к.а.ч.а.л.н.и.к!! Хора, хора, ние българите дефектни ли сме?! Откъде изпълзяват у.м.о.п.о.м.р.а.ч.е.н.и.т.е вле.ч.у.г.и като Номер 1 ??!
И сега кво? Като отидат в Страсбург ( и с право защоо им е съсипан живота през това време)да съдят Бг,Боката и Цвъки ще са отдавна напуснали не само министерските постове,но и НС и матряла пак ще плаща.Мълчат си като ду'ета и двамата за изхода на делото,а преди да ги арестуват бяха много герести все едно,че ще арестуват Ал Капоне.Защо не приказват сега,защо не приказват за десетките не издържали в съда обвинения на демонстративно арестувани , осъдили впоследствие БГ в Страсбург? Защо не кажат колко милиона евро са платени от нас гражданите заради техните комплекси да арестуват показно?Или пак съдиите им са виновни?