Ти си това, което четеш

135 години от първия превод на съвременната българска Библия

 През 19 век българският език преминава през драматични структурни изменения.  Паралелно с това звуковото произношение се променя и като следствие буквите от азбуката намаляват от 44 на 32. По това време използването на Библията е ограничено в духовен и литературен контекст, тя загубва възможността да служи на българския народ по време на робството в Османската империя. Докато България навлиза в период на Възраждане, българската православна църква продължава да си служи със стария църковен българо-славянски и най-вече с гръцки преводи на Библията. Текстът става неразбираем за обикновения българин, чийто език е преминал през продължителна промяна по времето на робството.

Две събития извън България спомагат за превеждането на Библията на съвременен български език. Първото е сформирането на Британското и чуждестранно библейско общество. Регистрарано 1804 г. в Лондон, девет години по-късно в Санкт Петербург регистрира дъщерното си сдружение - Руско библейско общество, с личното одобрение на цар Александър и принц Галицин за негов председател. Инициатори на проекта са английските евангелски мисионери Патерсон и Пинкертон. Тази организация се счита за първата, която търси начин да преведе Библията на български език. Тук започва и кооперацията на евангелски и православни християни, обединени около една обща цел. През 1810 г. в Бостън, САЩ, се сформира Американският Борд, които са най-старите чуждестранни мисионери в САЩ. Двете организации започват дейност почти едновременно и не след дълго достигат българския народ.

Първи опити за преводи в кооперация между православни и евангелски християни

През 1806 г. в Софроний Врачански публикува книгата “Кириакодромион” (Неделно поучение) с неделни и празнични проповеди, която става първата българска отпечатана книга.  В превода на гръцкия “Кириакодромион” (1803 г.) от епископ Никифор Теотокос, Софроний включва пасажи от Свещеното Писание на, както сам пише, “прост български” език. Преводът им е направен от църковно-славянския текст, отпечатан в Москва. Такава модификация на Свещеното Писание е непозната до това  време и ясно показва съществени различия между църковно-славянския, използван в църковните служби, и говоримия български език. Това доказва и нуждата от български модерен превод.

През 1815 г.-1818 г. мисионерът Пинкертон установява контакт с българското население на Балканския полуостров и предлага на Британското и чуждестранно библейско общество да обмисли план за превод на Библията на български език. Търновският митрополит Иларион (Макариополски) му препоръчва да се обърне към архимандрит Теодосий от Бистришкия манастир край Букурещ във връзка с превеждането на Библията на български. За съжаление, този опит да се преведе Библията на български се характеризира с беден граматичен стил и голямо влияние от църковно-славянската версия. След като представителите на Британското Библейско общество и Американския борд решават, че не могат да приемат Теодосиевия превод на Библията като авторитетен, се налага нуждата от алтернатива. През декември 1825 г. Иларион споделя с мисионера Х. Д. Лийвс, че учител от Враца подготвя друг превод. Вероятно това е бил Огнянович. Американският борд предлага да бъде отпечатано само Евангелието по Лука като мостра. След като този превод е обстойно изследван от търновската интелигенция, Иларион го отхвърля, но само за да предложи двама свещеници от епархията си за нов превод. По същото време и Васил Априлов посочва трима образовани мъже от Свищов, които, според него, са компетентни по българска граматика и могат да преведат Писанията по всички правила.

Самостоятелно през 1828 г. Петър Сапунов и отец Серафим отпечатват четирите евангелия на български в Букурещката митрополска преса.  При превода Серафим ползва гръцки и църковно-славянски, като в отделени случаи предпочита славянски/руски думи вместо български. Преводът е направен от гръцки, влашки (румънски) и църковно-славянски Новозаветни текстове на източния български диалект. Интерпретацията на Сапунов е отпечатан едва десет години след като е завършена, поради финансови затруднения. Сапунов разпространява сам 400 екземпляра. През 1834 г. Бенджамин Баркър и Британското и Чуждестранно библейско общество изкупуват останалите му 800 копия. За съжаление, Сапуновият превод не е възприет добре от българското население.

Българският учител в Смирна Константин Фотинов изследва Сапуновия превод и заявява, че може да направи по-добър. Той предоставя на Бенджамин Баркър три глави от Евангелието на Йоан като образец, които са преведени от съвременен гръцки и явно превъзхождат по качество превода на Сапунов. По това време, през 1835 г. Бенджамин Баркър се среща с Неофит Рилски в Габрово. Последният е препоръчан от Търновския архиепископ Иларион за напълно нов български превод на Новия Завет. Не е ясно, дали тази постъпка е била съгласувана с гръцката патриаршия в Цариград, но Неофит приема предложението в края на септември  1835 г. и започва работа незабавно. На 12 януари 1836 г. Неофит съобщава, че преводът на четирите евангелия в готов. В началото на февруари 1836 г., Бенджамин Баркър предлага договор за превода. Неофит подписва в Габрово на 23 март 1836 г. Баркър моли Иларион лично да провери превода, но, поради ограниченото си време, Иларион оставя довършването на превода на “съвестта” на Неофит.

Неофит Рилски

Неофит Рилски е изключително продуктивен. Преводът на книгата Деяния започва на 29 февруари и завършва на 11 април 1836 г. Дванадесет дни по-късно Неофит приключва и с поправките по Евангелията и Деяния на Апостолите, и е готов да продължи с останалата част от превода. През май 1836 г. Неофит изпраща половината от преведения Нов Завет до Баркър в Смирна. Посланията са преведени в периода май-септември, но на 15 септември 1836 г. Иларион Макариополски нарежда да се прекрати работата по превода. Цариградската патриаршия е издала указ за унищожаването на всички частични екземпляри, които по него време са били вече в употреба. Кореспонденцията между Неофит и Баркър спира за период от две години. През това време Баркър снабдява издателството на А. Дамян с български шрифт за печатане от Лайпциг. Междувременно Евангелията и Деяния на Апостолите на Неофитовия превод се издават периодично през 1838 г. и 1839 г., и са многократно преиздавани след това.

В началото на 1838 г. Неофит отново се свързва с Баркър и на 18 април същата година изпраща в Смирна завършения български превод на целия Нов Завет. По молба на Бенджамин Баркър през 1838 г. д-р Илайъс Ригс, който по това време работи върху Граматически записки на Българския език (публикувани в Смирна през 1844 г.), преглежда първото издание на Неофитовия превод.  Д-р Ригс ползва вече помощта на живеещия по това време в Смирна Константин Фотинов.

След приключване на ревизирането през май 1839 г. Баркър изпраща отговор на Неофит, че Новият Завет е пуснат за печат. Баркър изпраща първата страница от готовия вече превод, искайки мнението му за използвания шрифт. Подобна страница е изпратена още през 1837 г. по Иларион, но тя никога не достига до Неофит – двамата са в конфликт.

През 1840 г. Британското и чуждестранно библейско общество тиражира 5000 екземпляра от първия пълен български превод на Новия Завет в Смирна. На заглавната страница пише: “Новият Завет на нашия Господ Исус Христос. Нов превод от Славянски на български език, направен от Неофит, йеромонах П. П. от Рила. Прилежно изследван и одобрен от преподобния и всемъдър Търновски Митрополит Иларион. В Смирна. В печатницата на А. Дамянов и компания. 1840 г.”

Няколко екземпляра са доставени и в Одеса от Баркър през лятото на 1840 г. До октомври 374 копия са разпространени на панаира в Узунджово и Одрин, 600 броя са поръчани от българи в Бесарабия и 220 са изпратени до Райно Попович в Карлово. През 1841 г. представител на Американския борд  съобщава, че 2000 екземпляра на Новия Завет са продадени за по-малко от седмица.  На панаира в Узунджово през 1842 г. са поръчани 146 екземпляра, а до 1844 г. повече от 3000 копия са разпространени сред българите.

Реакция на Гръцката патриаршия

Гръцката патриаршия реагира моментално. Православните митрополити по цяла България са организирани в кампания да намерят и унищожат всеки екземпляр от “протестантския” Нов Завет. Българското население обаче навсякъде бойкотира кампанията, отказвайки да предаде Новия Завет. Христо Пулеков от Копривщица пише, че Пловдивската митрополия заповядва да бъде конфискуван всеки протестантски екземпляр на Новия Завет в града, но хората от Копривщица отказват да се подчинят заповедта. Подобна информация пристига и от Кесари Попвасилев от Пазарджик и т. н. Гръцката патриаршия решава да си послужи с други методи, като обявява, че в превода са допуснати грешки. Хаджи Геро Добрев от Копривщица изпраща веднага екземпляр от Новия Завет до сина си Найден в Одеса, където група учители правят пълна проверка. Найден отговоря, че грешки не са открити и тази новина се разпространява достатъчно бързо. Преследванията от Гръцката патриаршия само покачват интереса на българите към превода и Новият Завет е разпродаден напълно.  Второ издание, почти идентично с първото от 1840  г., излиза през 1850 г. Трето издание следва през 1853 г. в 15000 екземпляра.  Няколко хиляди копия незабавно са изпратени от Смирна за разпространение в България от С. Майерс. Повече от 2000 са разпространени на панаира в Узунджово. През 1859 г. още две издания са публикувани. През 1866 г. ново “джобно” издание с текст, ревизиран от Ригс и Лонг, е отпечатано в Цариград.  Новият Завет от 1840 г. е ревизиран и тиражиран общо девет пъти.

Британското и чуждестранно библейско общество прави опит да наеме Константин Фотинов за превода на Евангелията през 1839 г. Фотинов обаче използва смесица от буквални преводи и църковно-славянски.  Резултатът от работата му не е приет като цяло от българското население и е отхвърлен от Британското и чуждестранно библейско общество като неподходящ за издаване. Фотинов обаче участва в ревизирането и издаването на Новия Завет през 1840 г. заедно с често забравяния Стойно (Сава) Илиев Радулов. Фотинов продължава работа по ревизирането на следващите издания заедно с д-р Ригс, който вече е придобил значителни познания по български език. Д-р Елиас Ригс се среща с Константин Фотинов през 1842 г. и го кани да участва в превода на брошури за American Tract Society. Константин Фотинов се оказва водеща фигура при ревизираните издания на българския Нов Завет, имайки предвид факта, че българският език корено се променя за периода 1840-60 г. Тази трансформация налага главно източнотракийския диалект и отхвърля широко разпространеният западен (македонски), на който Новият Завет е превеждан до момента.

Фотинов работи върху превода на Стария Завет между 1851 г. и 1858 г., като през последната година д-р Ригс му помага.  Издание на Псалмите, преведено от Фотинов, е публикувано в Смирна през 1855 г.  През 1855 г. в Цариград следват изданията на Притчи, Еклесиаст и Петокнижието.  Преводите на тези  книги, както и остатъкът от Стария Завет, значително се разминават с църковно-славянската версия, използвана от православната църква, което предполага, че са превеждани директно от еврейски. Oчевидно, до този момент част от Стария Завет е преведена на западния диалект и ревизирането й е неизбежно.  През 1858 г. Фотинов се премества в Цариград, за да участва в ревизирането, но на 28 ноември 1858 г. внезапно умира. Останал без помощник от българска страна, през януари 1859 г. д-р Ригс кани българския учител Христодул Костович (Сечан Николов) да му помага в работата. Д-р Ригс и Костович завършват първа глава на Изход до края на месеца. През 1860 г. първият том на Стария Завет, съдържащ Петокнижието, е публикуван.  Изданието се появява по време на “Българския Великден” на 3 април, 1869 г., когато Българската православна църква отхвърля Гръцката патриаршия и създава собствена Екзархия през 1870 г.

Преводът на д-р Ригс, д-р Лонг, П. Р. Славейков, Христодул Костович 

През 1857 г. д-р Албърт Лонг започва работа с Методистката мисия в България. През 1862 г. Лонг и Ригс посещават бележития български писател Петко Рачов Славейков в Трявна, който се съгласява да помогне с превода на Библията. Той започва работа незабавно върху ревизирания Неофитов Нов Завет. Същата година вторият том на Стария Завет на български е издаден.

Д-р Лонг се присъединява към  екипа за ревизиране на Новия Завет според източния диалект през 1863 г. и паралелно продължава да помага в превода на Стария Завет. През цялата 1863 г. Славейков работи върху новозаветния превод на Неофит. По време на работата си той е подпомаган от друг известен български общественик Стоян Михайловски (брат на Иларион Макриополски), който става петия член на редакторски екип, воден от Ригс. В резултат на съвместната им работа, на 10 октомври 1863 г. предварителната ревизия на Стария Завет е завършена.  Ригс, Костович и Лонг започват ревизирането на Славейковия превод. 

В началото на 1864 г. Славейков се премества от Трявна в Цариград, където екипът завършва своето дело. След като текстът е окончателно завършен, започва работата по отпечатването му. Третият том на Стария Завет е приключен и публикуван през първата половина на 1864 г. 

До 1865 г. работата по Новия Завет е завършена и неговото ново издание излиза от печат през 1866 г. До този момент, изданието на Новия Завет и публикуваният частично Стар Завет, са вече добре познати и търсени сред българското население. Мисията в Пловдив разпространява 3624 екземпляра на Новия Завет за един месец, 1863 г. други 895  за 7 месеца, а в Ески Загра (Стара Загора) 800 броя за един месец.  В средата на 1867 г. първите три тома на Стария Завет са разпространени и започва отпечатването на нов тираж.

През 1865 г. последните поправки по Новия Завет са завършени. Следват ревизия на Стария Завет с цел съгласуване с граматиката на езика и публикуване на цялата Библия в малък формат. През 1867 г. с помощта на Американското библейско общество в Ню Йорк, д-р Лонг отпечатва две издания от българския Нов Завет - едно на новобългарски и едно на църковно-славянски. Отделното издание с двете версии в паралел също е публикувано.

След повече от 12 години упорит труд, през юни 1871 г.,  36000 екземпляра от  превода на пълната Библия на модерен български език са публикувани в Цариград. Библията е публикувана в две версии (голям и малък формат) като и двете са с препратки. 

Големият формат излиза от печат първи и е в осем тома с общо 1060 страници. Преводът е познат още като Цариградско издание. Първото копие на българската Библия е получена от печатницата през юни, 1871 г. и изложено в сградата на Мисията за Европейска Турция в Стара Загора.

Поради големия интерес, цялата Библия е повторно отпечатана в 1871 г. с няколко последователни издания. През 1879 г. общото число на отпечатани и разпространени български Библии от така наречената “Библейска (издателска) къща” в Цариград са 6572 тома.

Ревизираното издание на Библията е публикувано през 1891 г. в малък формат и по-късно преиздадено през 1906 г. Следват многократни публикации на българската (протестантска) Библия. Британското и чуждестранно библейско общество отпечатва цялата Библия в Цариград 1912 г. След Първата световна война излиза специално издание на Библията през 1918 г.

През 1922 г. топографско издание на българската Библия е отпечатано от Британското и чуждестранно библейско общество в Цариград. През 1923 г. цялата Библия с ревизирания Нов Завет от 1921 г. с новата ортография и Стария Завет със старата българска ортография са публикувани в Придворната печатница в София от Британското и чуждестранно библейско общество. Ревизирано издание на цялата българска Библия се прави през 1924 г.

През 1925-1926 в Ню Йорк осемте тома на Цариградското издание (1871) са отпечатани от Ню Йоркското библейско общество. Издание на цялата Библия през 1940 г. прави Британското и чуждестранно библейско общество. То съдържа само минимални промени от ревизираното издание от 1924 г. Тези екземпляри са възприети от българската протестантска Църква в широка употреба през 45-те години на комунизма и до днес. Режимът в България (1944-1989) ограничава превода, печатането и разпространението на Библията. Библии се печатат извън България и се внасят тайно. Между многото издания са Женевското издание на  Българската Библия от Обединено библейско общество (1951г.), Ню Йоркско издание на Българската Библия от американското Библейско общество (1951г.), Лондонско издание на Българската Библия (1965 г.), Ню Йоркско издание на българския Нов Завет (1967г.) и пълната Библия от последното (1980 г.).

Едно е заключението от изминалите почти 200 години, през които православни и евангелски християни жертват времето и живота си за превод на Библията на съвременен български език  –  “Божието Слово не може да бъде оковано във вериги” (2 Тимотей 2:9). Режими и преследвания на християни, както и хората, които ги причиняват, са минало, но Библията продължава да променя хора и съдби. В началото на 21 век думите от Вечната Книга са непроменимо актуални - надежда и духовна подкрепа за българския народ.

Какво правителство ще е най-добро за страната?