Ти си това, което четеш

4% обедняват след досег със здравеопазването, а 20% от бедните нямат достъп до него

ЕК ни препоръчва намаляване на болниците, равен достъп до лечение и по-малко доплащане

Българското здравеопазване е прилично финансирано спрямо сравними с България държави, но големият брой болници и лошата организация поглъщат неефективно този ресурс. Така въпреки много лечебни заведения страната ни е с висока смъртност, голям брой хора са с труден достъп до медицински грижи и половината българи се налага да доплащат за лечението си. Това сочат доклади на Световната банка и Европейската комисия, които бяха представени във вторник на заседание на съвета "Партньорство за здраве".

Предприетите от екипа на здравния министър Петър Москов реформи обаче са в правилната посока и до голяма степен се покриват с препоръките на Европейската комисия, отчете Филип-Михаил Домански от Генерална дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните".

Европейската комисия препоръчва да намалим броя на болничните легла след анализ на излишъците, да подобрим достъпа до здравни грижи там и да повишим ефективността на инвестираните средства. Сред препоръките е още да се намали или премахне финансовият натиск върху пациентите, за да имат равен достъп до здравеопазване, независимо от икономическото положение на отделния пациент.

Москов изрази задоволство от оценките на ЕК и Световната банка. "Когато здравният министър или премиерът кажат, че има раздут болничен ресурс, това предвизвиква вълна в опозицията: "убийци, престъпници, къде ще се лекуват хората?". Когато го кажат представители на Световната банка или Европейската комисия - всички се съгласяват", посочи той.

По данни на Световната банка 4% от домакинствата преминават под линията на бедността поради необходимостта от доплащания за здравни услуги, а 20% от хората с ниски доходи нямат достъп до медицински грижи, съобщи постоянният представител на банката за България Антъни Томпсън. Между 6 и 12% от населението пък не е обхванато от Националната здравноосигурителна каса.

България отделя малко повече от очакваните средства от БВП и инвестира повече в здравеопазване от сравними с нея държави, но липсва ефективност, сочи още докладът.

Частните разходи в здравеопазването достигат 47 на сто, което е два пъти повече от препоръчаното от Световната банка.

"Всяка една от стъпките, които предприемаме, е свързана с намаляване на частните разходи за здравеопазване", заяви Москов и като пример даде преостойностяването на клиничните пътеки, така че социално значимите заболявания да са изцяло финансирани от здравната каса, промяна в модела на финансиране на лекарствата и договарянето с фармацевтичната индустрия.

Една трета от пациентите в над половината болници е трябвало да се лекуват навън

Томпсън посочи, че в болниците влизат пациенти, които могат да се лекуват в доболнични условия.

"В 55% от болниците повече от 1/3 от пациентите са могли да бъдат лекувани амбулаторно", заяви той и допълни, че първичната помощ е организирана по такъв начин, че лекарите имат много стимули да прехвърлят пациентите към болниците.

Една от причините са лимитите в доболничната помощ и липсата на ограничения в болничната.

Анализът сочи, че у нас нямало недостиг на лекари, каквото е разпространеното схващане, истината била, че прекалено малко от тях работят в първичната помощ.

Според Световната банка сме добре по показатели като майчина и детска смъртност, макар и да не сме на средното за ЕС ниво, но в сравнение със сходните ни страни не сме на лоши позиции.
Смъртността от сърдечносъдови заболявания у нас остава най-висока в рамките на ЕС, като сме доста над средното ниво и при смъртността от апендицит.

От Световната банка прогнозират, че едва ли ще има много възможности за повече увеличаване на средствата за здравеопазване, така че трябва да се търси по-добра ефективност.

Филип-Михаил Домански от Генерална дирекция "Здравеопазване и безопасност на
храните" към Европейската комисия съобщи, че препоръки в областта на здравеопазването тази година освен България получават още 10 държави, а миналата година са били 16. Те предстои да бъдат гласувани на Съвета на министрите на 14 юли.

Още по темата
Още от България