Ти си това, което четеш

Ананиев даде заявка за закриване на затънали болници

Той обеща засилен контрол и скорошни разкрития за лекарствата
12:30 | 01 декември 2017 | 7 коментара

Здравният министър Кирил Ананиев даде заявка за закриване на болници в лошо финансово състояние, чиято дейност може да бъде лесно поета от друго лечебно заведение в същия регион.

В същото време ще бъдат предприети действия за стабилизиране на закъсалите финансово болници, които обаче се структороопределящи и няма как да бъдат затворени. Това ще стане на базата на детайлен анализ за финансовото състояние и дейността на държавните болници, който се извършва в момента от екипа на министъра.

В първото си интервю откакто пое министерството, в петък пред БНТ, Ананиев се обяви още за по-сериозен контрол на лекарствените разходи и надграждане на извънболничната помощ, която да стане по-сериозен филтър за лечението в болница.

Ананиев съобщи, че в момента екипът му подготвя пълен финансов анализ на държавните болници. “Анализира се всяка една болница отделение по отделение, дейност по дейност. Виждаме къде са ефективните и къде неефективните разходи, къде има просрочия и къде не“, обясни той. По думите му в момента общите задължения на държавните болници възлизат на 420 млн. лева, като от тях 160 млн. лева са просрочените.

“Класифицирали сме болниците в четири групи. Първата група са болниците във финансово здраве, където няма дългове, работят добре и така ще продължават напред. Втората група болници са такива, които имат дългове, но те не са в размер, който е притеснителен и самият финансов мениджмънт позволява този проблем да бъде преодолян“, обясни Ананиев.

Третият тип болници са с много сериозни дългове, много тежка структура на управление с не най-правилните отделения, липса на екипи, персонал. Някои от тези болници обаче се явяват структуроопределящи и не могат да бъдат заместени от други лечебни заведения, които да поемат контингента от болни. В този случай ние ще вървим към едно преструктуриране на болниците, така че да придобият вид, в който да се самоиздържат и да вършат онези дейности и лечения, за които имат материална база, техника, персонал“, каза той.

Ананиев посочи, че четвъртата група болници се намират в същото тежко финансово състояние, както и тези от третата, обаче в региона, който обслужват, има и други лечебни заведения, които могат да поемат нуждите на населението. По думите му за тази група болници може да се върви към тяхното закриване.

Последният такъв анализ, направен по времето на предшественика на Ананиев Николай Петров, показа, че около двайсетина държавни болници се нуждаят от оздравителни мерки и са в лошо финансово състояние. Сред тях бяха както големи структуроопределящи болници като “Пирогов“, университетските болници “Александровска“ и “Царица Йоанна“-ИСУЛ, онкодиспансерът на София област, университетските болници в Стара Загора и Русе, така и областните болници в Бургас, Ямбол, Силистра, Сливен, Габрово, Кюстендил, Шумен, Търговище, Враца, Ловеч и други.

Ананиев коментира, че България е на трето място в света по брой болници на 100 000 души население и на второ място в Европа по този показател след Германия. “Съгласете, се, че така няма как да се продължава“, коментира той.

По думите му причините за лошото финансово състояние на болниците са комплексни и се дължат както на зле финансирани клинични пътеки, така и на лош мениджмънт и корупционни практики, като в момента се прави детайлен анализ и на всеки от тези аспекти, за да се противодейства.

По-малко лечение в болница, но по-добре финансирано

Ананиев припомни, че предстои актуализиране на цените на някои клинични пътеки в хода на обсъжданията по новия Национален рамков договор, който НЗОК и Лекарският съюз трябва да подпишат за 2018 година.

По думите на министъра в тези преговори ще се обсъжда включително и за изваждането на повече дейности в извънболничната помощ.

Той посочи, че идеята е занапред тя да се развива и към нея да отиват повече средства, така че да стане по-сериозен филтър към лечението в болница и все повече хора да се лекуват извън болниците.

Ананиев обеща засилен контрол и скорошни разкрития за лекарствата

По отношение на лекарствената политика Ананиев съобщи, че тази година се очаква НЗОК да завърши с над 100 млн. лева преразход за медикаменти. По думите му въведените мораториуми за плащане на нови лекарства и медицински дейности през 2018 година целят да решат именно проблема с дефицитите в системата и, когато се прави бюджетът за 2019 година, да има един финансово устойчив бюджет, който вече да започне да надгражда съществуващите политики.

Ананиев призна, че досега контролът на лекарствената политика не е бил ефективен, тъй като е бил само на изхода и по документи, докато сега ще се наблегне на предварителния и текущ контрол по време на самото лечение.

“Убеден съм, че ще бъдат разкрити доста нерегламентирани практики, които водят до нарастване на разходите за лекарства. Има и определени злоупотреби с лекарствата във връзка с т.нар паралелен износ. Аз мисля, че в близките часове и дни ще чуете информация, която ще потвърди, това което казвам в моменнта“, каза Ананиев.

За оптимизиране на разходите за лекарства Ананиев много разчита и на провеждането на електронния търг за медикаменти, който в момента отново е в процедура по обжалване от един от дистрибуторите.

Министърът е изпратил писмо до КЗК с искане да се произнесе бързо по жалбата, така че процедурата да бъде отблокирана. Предишното обжалване на търга беше отхвърлено като неоснователно. 

Още по темата
Още от България