Антикорупционната комисия отхвърли закона "Кунева"

Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика в парламента отхвърли в четвъртък на първо четене редактирания вариант на законопроекта на вицепремиера Меглена Кунева за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество.

Основните критици на текстовете в продължилото над 2 часа обсъждане бяха председателят на комисията Валентин Николов от Патриотичния фронт, Методи Андреев от ГЕРБ, Атанас Зафиров и Кирил Добрев от БСП. Янко Янков от ДПС каза, че партията му принципно подкрепя "философията на закона", но има опасения спрямо него.

Самата Кунева призова депутатите да подкрепят текстовете поне на първо четене, след което в пленарната зала да бъдат направени необходимите корекции. В крайна сметка обаче проектът бе отхвърлен с 6 гласа "въздържал се" срещу едва 4 "за".

Докато представяше законопроекта, Валентин Николов изтъкна, че има над 30 забележки по него. Той отбеляза, че изборът на бъдещото Бюро "Антикорупция", което ще обединява в себе си част от Сметната палата, БОРКОР, Комисията за конфискация и Комисията за конфликта на интереси, трябва да става с квалифицирано мнозинство в парламента.

Според него "големият въпрос е кой ще проверява това Национално бюро за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество от парламентарна гледна точка".

Позицията му бе подкрепена от Кирил Добрев (БСП), който подчерта, че групата няма да подкрепи предложенията, въпреки че "разбират необходимостта от този закон".

"Лично аз ще гласувам с "въздържал се" за това, че някои наши съвети са взети предвид. Но има доста смущаващи неща – тук има предпоставки за пристрастност в сигналите за корупция, принципно и политически няма как да приемем такива постановки", добави колегата му от БСП Атанас Зафиров.

Методи Андреев (ГЕРБ) също не спести критики към проекта, посочвайки, че сред проверяваните от бъдещото бюро висши държавни служители са пропуснати началникът и зам.-началникът на НСО, както и шефовете на районните полицейски управления и техните заместници. По думите му хората на тези постове "вземат едни от най-сериозните подкупи".

Депутатът от ГЕРБ недоумяваше и защо в този списък не влизат синдикалните лидери, участващи в Националния съвет за тристранно сътрудничество, аргументирайки, че "там са хората, които в голяма степен влияят върху решенията в държавата".

"Г-жо Кунева, препъни камъкът на този закон са тези сигнали, в Ирландия може да е така, но там няма такава правна култура, каквато има у нас – предложете нещо по-конкретно за тях", посъветва я той. "Ние не можем да скочим с кралимарковски скок с този закон", заключи Андреев, визирайки възможността за подаване на анонимни сигнали.

Кунева от своя страна посочи, че може да бъде редактирано понятието "неподписани сигнали". Добави и, че авторите на проекта са се съобразили с критиката, че бъдещото антикорупционно ниво трябва да се ръководи от колективен орган, а не еднолично.

"Ние подкрепяме философията на закона и се отнасяме с уважение към труда, който сте положили, г-жо Кунева, като знаем и позицията на ЕС. Но трябва да имаме ефективна правна техника и смятам, че е необходима съвместна група, която да даде материал за консенсусна нагласа. Аз ще се въздържа, но в зала можем да си променим позициите, ако сме консултирани от такава група, която предложих, защото сега има клаузи, които могат да засегнат невинни български граждани", представи позицията на ДПС Янко Янков.

Така законопроектът получи подкрепата само на депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок. Преди да влезе за обсъждане в парламента редактираният вариант на закона "Кунева" отнесе множество критики и от Върховният касационен съд (ВКС), който излезе с позиция, че неяснотите в него са предпоставка за "произвол, популизъм и политически атаки".

Върховните съдии критикуваха въвеждането на анонимни сигнали срещу държавници и политици като възможност за развихряне на "лов на вещици". Преди това неправителствената организация Програма "Достъп до информация" предупреди, че новият закон ще скрие имуществото на близо 100 000 чиновници.