БСП, "Атака", ПФ и АБВ скочиха на западни посланици заради антикорупционния закон

Западните посланици бяха атакувани, че се намесват във вътрешните ни работи с мнението за антикорупционния закон

Депутати от БСП, "Атака", Патриотичния фронт (ПФ) и АБВ влязоха в открита конфронтация с посланиците на Норвегия, Швейцария и САЩ в петък по време на заседание на  парламентарната комисия по външната политика, на което бяха поканени дипломатите.

Присъствието им бе по повод острото писмо на 14 западни посланици от началото на седмицата, в което отхвърлянето на законопроекта за борба с корупцията по високите етажи на властта бе определено като лош сигнал в борбата срещу това явление в България.

Според представителите на четирите партии, които не за пръв път сближават позиции по опити да се прокарат реформи в ключови сфери, становището изразено от дипломатите е недопустимо вмешателство във вътрешната политика на страната ни.

Янаки Стоилов от "БСП Лява България" разкритикува като не особено европейска и добра оформящата се практика на изявления на посланици по един или друг въпрос. Според него "това вместо да подпомага открития диалог, създава впечатлението за някакво наставничество".

"Корупцията се увеличава толкова повече, колкото през последните години се комерсиализира световната политика. По отклонения законопроект трябва да противодействаме на корупцията, а не да се опитваме тя да бъде поставяна под контрола над една или друга институция. Трябва да се прецени каква ще е ролята на сегашните институции, защото през последните години създаваме все повече органи, но резултатите не са впечатляващи", посочи Янаки Стоилов.

Традиционно краен бе в изказването си лидерът на "Атака" Волен Сидеров, според когото  чуждите посланици нарушават чл. 41 от Виенската конвенция, който ги задължава да не се месят във вътрешните работи на страната, в която са акредитирани.

"Това не е полезна среща, а упражнение по мазохизъм. Възмущавам се от това да защитите един политик Меглена Кунева, който излъга българското общество и парламента за затварянето на АЕЦ "Козлодуй". Имаме явен опит за нарушение от страна на чужди посланици за това, че те не трябва да се месят в българското законодателство. Има ли един френски президент, който да не е затънал в корупция? Франция ли ще ми говори за корупция? Имаше грандиозен скандал с министър-председателя на Израел. Тези държави, които са символ на корупцията, застават тук и сочат с пръст България", заяви Сидеров.

Зам.-председателят на парламента и съпредседател на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов пък призова дипломатите да третират България като пълноправна държава, а не като лошо дете, което трябва да бъде сочено с пръст.

"Има два момента, които по никакъв начин не биха направили пълноценен антикорупционния закон – първо, анонимният сигнал. Вторият момент е, че корупцията е във високите етажи на властта, не при селските кметове. Ако един министър не знае в неговото министерство откъде изтичат парите, значи той или не става за министър, или участва в тези процеси. Друг проблем е ако оставим антикорупцията да се извършва от бюро, назначено от изпълнителната власт. Въпросът с корупцията не се решава със закон, а с воля", коментира той.

"Писмото на посланиците, че тези, които не са подкрепили закона, са хора, които не желаят да се осъществи ефективна борба с корупцията. Това не е така. Едва ли ще се съгласите органът, който ще се бори с корупцията, да се избира от Министерски съвет. Как той ще бори корупцията в самия МС", намеси се и Борислав Борисов от АБВ.

По думите му "няма нужда от нов орган – ако има нов закон, то не е за създаването на нов орган, а за подобряването на съществуващите за борба за корупцията".

Според лидера на ДПС Лютви Местан пък генераторът на корупцията е изпълнителната власт и основният порок на законопроекта е предложението Министерският съвет да избира ръководителя на антикорупционното бюро.

"Ваши Превъзходителства, няма съмнение, че корупцията се свързва с упражняването на власт. Български гражданин, ако не разполага с властови ресурси, той не може да бъде корумпиран т.е. генератор на корупция е властта. Тогава, има ли логика изпълнителната власт, която разполага и с властта, и с правомощията да се разполага с публичните средства да излъчи орган, който ще предотвратява корупцията? Това е основният порок. Ако той бъде преодолян, ПГ на ДПС ще подкрепи законопроекта", подчерта Местан.

От ГЕРБ посочиха, че политическите сили в българския парламент нямат различия относно философията и целите на законопроекта, но трябва да се изчистят определи детайли, за да може да бъде приет с политически консенсус.

"Присъствието на посланиците е по покана на парламента. Трябва да се отнасяме все пак с необходимото уважение. Разбира се, че през 2007 г. България и Румъния се присъединиха към ЕС. Винаги съм бил на принципа да бъдем конструктивни в диалога, който трябва да водим с ЕК, САЩ и всички посланици. Когато обменяме добри практики, можем да бъдем максимално обективни и ние в България. Убеден съм, че от всички колеги, които представят парламентарни групи няма нито един, който да излезе срещу борбата с корупцията", заяви шефът на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов.

Споделяне
Още по темата
Още от България