Брюксел удължи държавната помощ за ПИБ до края на май 2016 г.

Европейската комисия разреши на България да удължи до 18 месеца предоставената в края на юни 2014 г. държавна помощ за третата по големина банка в страната - "Първа инвестиционна банка" (ПИБ).

Банката получи 1.2 млрд. лв. помощ за срок от пет месеца в края на юни в условията на масирано теглене на депозити, настъпило седмица след срива на третата по големина банка КТБ, която беше затворена. По данни на ПИБ в кризисния период от банката са изтеглени над 800 млн. лева.

От официалното съобщение на ЕК става ясно, че България е подала заявление за удължаване на срока на държавния депозит в ПИБ до 28 май 2016 г., като вече ще е в размер на 900 млн. лева, след като банката е върнала на бюджета 300 млн. лева. Част от остатъка от държавния депозит ще бъде изплатена за 12 месеца.

Брюксел е одобрил плана за преструктуриране на ПИБ и е разрешил удължаването на срока до 18 месеца, през които обаче на банката се забранява да изплаща дивиденти, да придобива предприятия и да използва агресивни търговски практики.

В ПИБ ще бъде назначен надзорник, който ще наблюдава изпълнението на одобрения план и ще представя редовни доклади на Еврокомисията.

"Вярвам, че днешното решение ще доведе до повишаване на общественото доверие в "Първа инвестиционна банка". Банката представи солиден план за преструктуриране и списък с ангажименти, чрез които ще се възстанови нейната ликвидност и ще се гарантира жизнеспособността ѝ в дългосрочен план, без да се нарушава неоправдано конкуренцията“, коментира комисарят по политиката в областта на конкуренцията Маргрете Вестегер, цитирана в съобщението на Еврокомисията.

Според Брюксел удължаването на държавната помощ за ПИБ ще гарантира, че банката ще продължи да бъде жизнеспособна в дългосрочен план, без да се нарушава неоправдано конкуренцията на вътрешния пазар.

В същото време ЕК е установила, че ако ПИБ трябва да върне в края на този месец пълния размер на държавния депозит, това може да доведе до дестабилизиране не само на банката, а и на цялата финансова система на България. Затова от ЕК са удължили помощта, но в замяна ПИБ е изпратила на 12 ноември 2014 г. финалната версия на плана си за преструктуриране.

Решението идва дни преди 28 ноември, когато изтичат петмесечния срок на отпуснатия държавен депозит. Той бе осигурен от правителството "Орешарски" за сметка на нов спешно изтеглен дълг от 1.2 млрд. лева. Емисията беше записана от останалите български банки при 1.95% годишна доходност. По-късно служебният министър на финансите Румен Порожанов разкри, че парите са депозирани в ПИБ при 2.2 % лихва.

За да рефинансира заема, новото правителство на Бойко Борисов предвиди вдигане на тавана на дълга, което залегна в актуализацията на бюджета за 2014 г.

Новата емисия дълг, част от който са и 900-те млн. лв. за ПИБ, все още не е пласирана и вероятно правителството временно ще ползва пари от фискалния резерв, за да изплати падежиращата емисия.

Съгласно плана ПИБ поема ангажимент да върне помощта за ликвидност на определени дати, като все още не е ясно дали подкрепата се предоставя при същите лихвени условия или други.

Освен това българските власти са представили набор от ангажименти за възстановяване на ликвидността на ПИБ и за подобряване на нейното корпоративно управление и политики за управление на риска, пише в съобщението от Брюксел, но подробности не се съобщават.

ПИБ е универсална банка, която обслужва всички сегменти клиенти — частни, корпоративни и институционални клиенти — и предлага широка гама от продукти и финансови услуги. По размер на активите тя се нарежда на 3-то място сред банките в България (след "Уникредит Булбанк“ и ДСК). Към 2013 г. общият размер на нейните активи е 8.7 млрд. лева. Дейността на ПИБ е съсредоточена предимно в България, като банката също така осъществява малка дейност в Кипър и Албания. Финансовите услуги, предлагани от ПИБ, включват банкиране на дребно и корпоративно банкиране, здравно застраховане и инвестиционни услуги.

ПИБ изпадна в затруднение в контекста на общата криза на ликвидността в България през юни 2014 г. Първоначално, на 20 юни 2014 г., петък, българските органи трябваше временно да затворят Корпоративна търговска банка (КТБ). Поради продължаващите атаки срещу банковата система обаче през следващите дни последва масово теглене на влогове от ПИБ, предизвикано предимно от съобщения в електронни медии. ПИБ изплати значителни суми на вложители, преди да затвори временно в ранния следобед на 27 юни, петък, за да набави пари в брой за своите клонове и банкомати. След приключването на проверката на качеството на активите на КТБ, на 6 ноември 2014 г. БНБ реши да отнеме лиценза на КТБ.

Неповерителната версия на решението ще бъде представена под дело № SA.39854 в регистъра на държавните помощи на уебсайта за конкуренцията, след като евентуалните въпроси, свързани с поверителността, бъдат решени, допълват от Брюксел.