Бюджетът на нестихващия скандал

Едва заглъхна скандалът с мораториума върху плащането на нови лекарства от здравната каса и ето, че бюджетът ѝ е в епицентъра на нова драма. Този път заради дълговете към чужди здравни каси за лечението на българи в ЕС, които са в размер на 270 млн. лева, от които вече 140 млн. лева просрочени.

Според здравния министър и ГЕРБ драма няма и един "обикновен финансов въпрос е бил превърнат в политически". Управителят на здравната каса пък твърди, че не е знаел какво ще предизвика с действията си и само искал да разреши проблема в интерес на пациентите и доброто ни име пред чуждестранните ни партньори - за две години 600 души са се оплакали от отказано лечение.

Скандалът повдигна завесата за съществуващия непреодолим институционален конфликт в управлението на НЗОК. Отново.

Неизбежният сблъсък

Въпросът не опира нито до настоящия управител на здравната каса, който с последните си изяви показа, че не е адекватен на заемания пост, нито до конкретния здравен министър, който повече от всеки друг пази финансовата дисциплина с цената на всичко.

Това, че здравната каса е независима институция, от доста години вече не е нищо повече от куха декларация, тъй като решенията в нея се доминират от държавната квота в надзорния ѝ съвет, а опитите за еманципация на управителя, чиито функции са сведени до чисто представителни, водят след себе си до конфликти и оставки. Всичко това с нищо не допринася за по-доброто управление на многомилиардния ресурс от здравни вноски. Нито пък допринася за намирането на решения за вечно недофинансираното здравеопазване, докато вътрешните конфликти в системата я правят лесна мишена за разнообразни лобистки интереси.

Очевидно, когато едната страна разбира НЗОК като инструмент за реализиране на държавна политика, а другата се приема за абсолютно независима, скандалът е неизбежен.

Въпросът не опира и до този конкретен бюджет на фонда, който още преди да бъде приет, беше ясно, че ще "гърми" неведнъж до края на годината.

Защо парите не стигат?

Но защо е така, когато управляващите и особено премиерът Бойко Борисов постоянно повтарят колко много повече пари се наливат в здравеопазването всяка година? И действително, с всяка следваща година постъпленията от здравни вноски в бюджета на фонда нарастват: само тази година са с 400 млн. лева повече и той вече е 3.8 млрд. лева при 1.6 млрд. преди 10 години.

Много критици на здравната политика на държавата посочват, че разходите за здравеопазването са се повишили многократно, но то самото не се е променило към по-добро, което далеч не е така. Да, по отношение на организацията му, причини за критика има много.

Само тази година обаче за първи път от над от 10 години е договорено увеличение в цената на половината клинични пътеки, което ще погълне приблизително половината от ръста от 400 млн. лева, ако междувременно не падне жертва на скандала с дълговете към чуждите каси. Преди ден финансовият министър Владислав Горанов се намеси в скандала и настоя за блокиране на подписването на рамковия договор между Лекарския съюз и НЗОК до изясняването на размера на задълженията. 

Широко затворени очи за прогреса в медицината

В последните 10 години се промениха много неща - като се започне от това, че след влизането на България в ЕС гражданите ѝ получиха правото на адекватно лечение в други страни членки, когато собствената им страна не може да го предложи или при нужда от спешна помощ зад граница.

Очевидно е обаче, че когато дължиш за нещо 270 млн. лева, а бюджетът, с който разполагаш е 70 млн. лева, си изправен пред проблем и е нужно да започнеш да планираш по-висок разход по това перо.

През последните години България направи и технологичен скок с купуването на модерна медицинска апаратура за лечение и диагностика. Пациентите вече се лекуват с нея във все повече български болници и чакат за това модерно лечение все по-кратко време. И естествено, това също има своята цена. Само допреди няколко години модерните линейни ускорители се брояха на пръстите на едната ръка, разваляха се постоянно, а пациентите трябваше да чакат с месеци за достъп до лъчелечение с тях. Практика беше пациентите да пътуват за лъчелечение в чужбина, като всеки се спасяваше поединично – някои успяваха да се домогнат с много мъки до платено от държавата и НЗОК лечение, други събираха дарения, трети разпродаваха всичко, някои успяваха да осъдят държавата, когато тя отказваше да им плати.

Огромна стъпка напред е и това, че пациентите получиха приличен достъп до модерни медикаменти, които увеличават шансовете им за излекуване, удължават и подобряват качеството им на живот. И най-важното – здравната каса плаща за лекарственото лечение на всеки пациент, а той не зависи от "лотарията" на централизираните търгове на МЗ, при която лечение получаваха само поместващите се в неясно как направените от неизвестен чиновник разчети.

Само в последните 5 години разходите на НЗОК за лекарственото лечение на пациенти с онкологични заболявания са се повишили от 172 млн. на 364 млн. лева, а средната стойност на лечението на един пациент с онкологично заболяване е нараснала от 5 000 на над 10 000 лева.

И тази година за пореден път в бюджета на НЗОК за лекарства е заложена по-ниска сума от реално платеното през миналата.

Като прибавим към това и сметката за падналия в последния възможен момент мораториум върху плащането на иновативни лекарства, разходът за които се очаква да е от порядъка на 50 млн. лева и не е планиран в бюджета, ето че след няколко месеца можем отново да очакваме "един чисто финансов въпрос" да се превърне в политически. Истинският финансов натиск от навлезлите тази година нови терапии обаче ще се усети много по-силно в следващите няколко години, когато разходите на НЗОК за тях ще нараснат двойно и тройно, както се случи при навлизането на новите молекули в последните години.

Определено има и проблеми с контрола по отпускането и прилагането на скъпите терапии и при осъществяването на болничното лечение като цяло, за които здравните власти постоянно твърдят, че са източник на множество течове, кражби и злоупотреби.

Но докато държавата и НЗОК са в перманентно разработване на "спешни мерки" срещу злоупотребите, медицината е в състояние на революция и това е сериозно изпитание за здравните бюджети, дори на много по-богати и уредени системи от нашата.

И има нужда от сериозно планиране и целенасочени политики, така че едновременно да се осигури достъп на пациентите до новите модерни терапии, апаратура и медицински методи и същевременно общественият ресурс да не се разхищава с неефективни разходи, а течовете и кражбите да бъдат спрени.

Това обаче няма как да се случи със слаби и нерешителни институции, разкъсвани от постоянни скандали, в които многобройни лобита дърпат чергата към собствените си интереси, а министри и директори на здравната каса падат жертва в тях през няколко месеца.

Изчерпаният модел

Тук идва и основният въпрос, отговорът на който панически се отбягва от поредица управления – какво реално можем да си позволим със събирания в момента ресурс от здравни вноски и в крайна сметка какъв пакет от медицински услуги трябва да осигурява общественият фонд и откъде нататък започва личната отговорност на всеки към собственото му здраве?

Защото и в момента пациентът доплаща за медицинска помощ, консумативи и лекарства от джоба си горе-долу колкото покрива и общественият фонд със здравни вноски.

Въпросът е как да се управлява този съвсем не малък финансов ресурс и как с него да бъде осигурена повече, по-качествена и по-подредена медицинска помощ.

Преди три седмици здравният министър Кирил Ананиев обяви, че настоящият здравноосигурителен модел е изчерпан и той се наема да предложи нов до няколко месеца, като амбицията му е той да заработи от януари или в краен случай от април 2019. Отсега е ясно, че каквото и да предложи, то е предварително обречено на критики и съпротива от многобройните лобита в здравния сектор.

Това, по което спор няма е, че нещо трябва да се промени...