ДПС ще трябва да преосмисли политиката си

Междуетническите отношения доминират политическия дебат в България преди парламентарните избори на 25 юни. Опозицията и обществеността открито изразяват съмнение за ролята на участващата в управлението партия на турското малцинство, ДПС.

По-малкият коалиционен партньор в правителството на НДСВ, ДПС е критикувано от политическите си опоненти - както турци, така и етнически българи, а и от много български граждани.

Има две мнения за ролята на ДПС, смятат анализатори.

Според едни партията има основната заслуга за етническия мир в България и е защитник на правата на турското малцинство, съставящо около 8% от осем-милионното население на страната.

Но има и такива, според които ДПС трябва да се реформира, тъй като е архаизъм от пост-социалистическата политика през 1990-те. Тогава партията беше формирана в отговор на преследването на малцинството от комунистическия режим.

Аргументацията на ДПС от край време е доминирана от етнически проблеми. Според някои наблюдатели, ако иска да остане на власт и след изборите през юни, движението трябва да докаже, че не е само етническо, а е партия от национален характер.

Според Антонина Желязкова, председател на Международния център по проблемите на малцинствата и културните взаимоотношения  в София, ДПС все още следва приоритетите си от началото 1990-те, но това неизбежно ще се промени след присъединяването на България към ЕС.

„ДПС избра правозащитен профил,  защото по времето на неговото формиране това беше един от  основните проблеми както за малцинствата, така и за много българи”, каза тя. - „С присъединяването на България към ЕС, бъдещето на ДПС ще е в ролята му (като либерална формация) в разрешаването на етническите проблеми на Балканите.”

Опозицията, обаче, обвинява ДПС в политически цинизъм, заради начина, по който жонглира с етническите проблеми.

ДСБ, дясна партия, оглавявана от бившия премиер Иван Костов, определя ДПС като недемократична етническа партия, която манипулира членовете си под претекст, че защитава техните права.

Също така, Костов обвинява лидера на ДПС Ахмед Доган, че е „проклятие за България”, твърдейки, че той блокира реформите, като фокусира вниманието си върху етническите проблеми.

През февруари, 2005 г. ДПС се противопостави на приватизацията на най-големия български производител на цигари Булгартабак, макар и сделката да беше одобрена както от правителството, така и от Европейския съюз. Аргументът на ДПС беше, че тютюневата промишленост по традиция осигурява работни места за етническите турци. Настъпилата в последствие криза доведе до оставката на вицепремиера Лидия Шулева.

ДПС е критикувано и от българската общественост, голяма част от която се възмущава от навика на движението да проявява нелоялност към партньорите си в името на политическата изгода.

През 1990-те, Движението беше коалиционен партньор както на Българската социалистическа партия (БСП), така и на нейния основен опонент, Съюза на демократичните сили (СДС).

На парламентарните избори през 2001 г. ДПС спечели около 8% от гласовете, осигурявайки си 21 места в парламента и няколко министерски поста. От тогава то е основен поддържник на ляво-центристкото правителство, оглавявано от бившия български цар Симеон Втори Сакскобургготски.

В момента съществуват три други турски политически формации, които се противопоставят на политиката на ДПС. Обединили се наскоро под общото име Балканска демократична лига, това са Движение „Демократично крило”, с лидер Осман Октай, партия "Демокрация и справедливост" на Неджим Генчев - младши, и Съюз на балканските турци, предвождан от Сейхан Тюркан, който твърди, че неговата партия може да разчита на подкрепата на около 300 000 турски българи в Турция - два пъти повече от турския електорат в България.

Тези партии обвиняват лидерите на ДПС, че не защитават интересите на турското малцинство, сред което безработицата достига 70%.

Но опонентите на ДПС са изправени пред сериозни проблеми, един от които е разпространеното сред турското малцинство мнение, че то още не е готово да смени политическото си представителство, и че интересите му трябва да бъдат защитавани от силен лидер.

Повечето анализатори вярват, че позицията на Доган, който е начело на ДПС от 1989 г., няма да бъде разклатена лесно.

Доган винаги се е стремял към властта последователно и е прочут с политическата си проницателност. И макар да не направи почти нищо, за да разнищи гоненията на българските турци по време на комунизма, той е популярна фигура сред турското малцинство и има солидната подкрепа на горните слоеве на ДПС, както и на някои от бившите комунисти.

Антонина Желязкова смята, че Доган е способен да превърне ДПС от етническа в народна партия. “Той полага големи усилия да отвори вратите на партията за всички граждани и насърчава свободата на поддържниците си да гласуват за други, неетнически формации”, отбелязва тя.

Константин Димитров, водеща фигура в структурите на ДСБ и съветник по въпросите за националната сигурност, разглежда политиката на Доган в светлината на евентуалното присъединяване на България и Турция към Европейския съюз.

“ДПС трябва да загърби етническата си идентичност”, казва той.

Но политиката на ДПС да защитава правата на малцинството е все още печеливша карта, тъй като споменът за бруталността на комунистическия режим е все още жив сред етническите турци, които все така се чувстват дискриминирани в области като заетостта, здравеопазването и образованието,

И все пак, основното предизвикателство за ДПС през оставащите седмици до изборите ще е да преобърне представите за себе си като за  етническа партия, която извлича изгода от неуспехите на бившия комунистически режим.

*Милена Бордън е лектор по разширяване на ЕС в университета в Рийдинг.Балканската мрежа за разследващи репортажи в   България - локализиран проект на Института за военни и мирновременни репортажи в Лондон.

http://www.iwpr.net/index.pl?local_balkans/bul/balkans_lt_bul_index_bul.html