Ти си това, което четеш

Крум Зарков: Не може да има пълна гаранция срещу злоупотреби от антикорупционната агенция

Президентът трябва да гарантира независимостта на новата институция, казва депутатът от БСП
Красен Николов | 12:54 | 28 август 2017 | 14 коментара

Крум Зарков, снимка БГНЕС

Антикорупционният закон няма как да поправи всички недъзи на правоприлагащата и правораздавателната ни система, а единствено да подобри разследването на корупцията по високите етажи на властта. Това казва в интервюто си за Mediapool депутатът от БСП Крум Зарков. Той е един от двигателите на алтернативния на ГЕРБ законопроект за борба с корупцията. Крум Зарков признава, че пълна гаранция за защита правата на хората от новата институция не може да има, както и че нейната работа много зависи от личността на председателя й. БСП настоява антикорупционната агенция да има самостоятелни разследващи правомощия, председател с почти еднолична власт, който да се назначава от президента.

 

Защо БСП реши да поеме инициатива за антикорупционния закон в този парламент? Президентската инициатива ли беше определяща или има нещо друго?

 

Антикорупционното законодателство беше публикувано за обществено обсъждане в края на юли и щеше да мине доста незабелязано, ако не беше инициативата на БСП, която предложи алтернатива. Това е една причина. Втората е, че имаме по-добри идеи от управляващите. Колкото до президента, не може да се отрече, че той заговори за борбата с корупцията в кампанията си и веднага след нея. Може да се каже, че сме на една линия по този въпрос. Смятаме, че трябва да има институция, която да се захване сериозно с този проблем.

 

В предишния парламент БСП изказа доста силни думи срещу закона "Кунева", който е доста по-мек от предложените сега варианти. БСП обяви тогава, че се създава "орган за политически репресии". А сега вие предлагате разследващ орган, който дори да може да разследва и подслушва. Защо?

 

В миналия парламент имаше доста основателни критики на БСП срещу закона "Кунева". Сега имаме такива и срещу новия проект на правителството. Само с критики обаче на БСП й беше лепнат етикет, че тя е против борбата с корупцията като цяло, а не против конкретен законопроект. За да можем да говорим конструктивно и да спомогнем цялостния дебат, направихме следваща стъпка. Да, ние сме против законопроектът на правителството, но имаме наш проект и не сме против борбата с корупцията, а против начина, по който управляващите предлагат да организират тази борба.

 

Да, но една от критиките ви срещу закона "Кунева" беше съвсем конкретна. БСП беше против анонимните сигнали за корупция, а сега вие самите предлагате разследване по анонимки.

 

Концепциите са различни. Когато преди това казвахме, че антикорупционният орган може да се използва за политическа репресия, то това беше пряко свързано с въпроса кой ще назначава ръководителя на тази институция. И по-точно как ще се гарантира неговата независимост. Идеята на закона "Кунева" първо бе ръководителят да се предлага от премиера. Ние имаме същите критики и към сегашния проект на правителство. Сега се предлага ръководителят да се избира от парламента. Въпросът за анонимния сигнал е от второстепенно значение. Ние сме го подложили на обсъждане и решението по него предстои. Това, което сме написали изрично е, че когато сигналът е подписан, то подателят ще може да изисква обратна информация от агенция. Като цяло дебатът за анонимния сигнал ми се вижда доста преиначен.

 

Ще ви кажа и още една голяма разлика между проекта, предложен от министър Кунева и нашия проект, който има отношение и към анонимните сигнали. Онзи проект засягаше практически всички хора, а ние предлагаме тази агенция да работи само по ограничен кръг висши длъжностни лица. Така анонимният сигнал придобива съвсем различно значение или крие по-малка опасност, ако щете. По нашия закон вие не можете да подадете анонимен сигнал срещу комшията, а само срещу някой от изчерпателно изброените потенциални "клиенти" на новия антикорупционен орган.

 

Комшията няма как да се оплаче точно от "политическа репресия". Каква е голямата разлика във философията на вашия проект и този на ГЕРБ?

 

Нашият проект е фокусиран само върху корупцията по високите етажи на властта. В него не се говори за конфискация, която върви по граждански ред в съда. Не се говори за установяване на конфликт на интереси, което е административно нарушение. Не се говори за нищо друго, освен за борба с корупцията сред висшите длъжностни лица. Това е основната разлика, от която произтичат много други. Ние не предлагаме сливане с Комисията за конфискация. Нашият проект е фокусиран върху наказателното преследване на корупцията, защото смятаме, че корупцията е престъпление и този орган трябва да я разследва и събира доказателства срещу корумпираните лица. Другите разлики са по отношение на това кой трябва да го прави и как трябва да го прави. Даваме голяма роля на президента, който назначава председателя на тази агенция.

 

Ако се приеме проектът на ГЕРБ, в най-добрия случай нищо ново няма да се случи. В по-лошия случай ще бъдат закрити институции като Комисията за конфискация и Комисията за предотвратяване на конфликта на интереси. Към тях може да имаме критики, може би е нужно да бъдат реформирани, но в никакъв случай не бива да бъдат затривани.

 

Независимо дали ще се приеме вашият законопроект или този на ГЕРБ, една нова институция ще може да подслушва и следи, защото е активирана от поръчкова журналистика или анонимен сигнал.

 

По нашия законопроект не може да се стигне до подслушване на обикновени граждани. Може да има за 45 категории лица, които сме изписали и които са овластени с държавни правомощия. Това също е основна разлика между нашия и техния проектозакон. По техния всеки може да стане обект на проверка, дали по линия на конфискацията или по линия на нещо друго. В нашия законопроект това не може да стане. Колкото до това колко са институциите, които могат да подслушват – въпросът не е толкова в бройката на органите с такива правомощия, колкото във възможностите за злоупотреба с тях. Със сигурност си заслужава да се помисли допълнително по този въпрос и това без съмнение ще е една от темите, които ще обсъдим по време на дискусиите, които организираме около нашият проект.

 

ДАНС ще продължава да подслушва и разследва, ГДБОП също ще се бори с корупцията, както и прокурорското спецзвено на главния прокурор. Как ще се гарантира, че хаосът няма да стане още по-голям? Освен това, всички тези изброени институции изглеждат безконтролни.

 

Ние нямаме амбиция чрез този закон да поправим всички недъзи на правоприлагащата и правораздавателната ни система. Това няма как да стане. Ние правим закон срещу недъзите при разследването на определен вид престъпления, извършени от определен кръг от лица. Прокуратурата многократно е заявявала, че е спъната при разследването на корупцията заради малкото и недобри разследвания. Това е проблемът, който се опитваме да решим с този закон. Колкото до правата на гражданите, аз лично съм чувствителен към аргументите ви. Но пълна гаранция в самия закон не може да има. Спомнете си, че никъде в Закона за предотвратяване на конфликта на интереси не пишеше, че комисията може да се управлява чрез тефтерчета. Но това се случи. Ние теоретично сме пазени от конституцията, в която има цяла харта за правата на човека. Пазени сме от голям брой институции и кодекси. Въпреки това текстът не може сам да се спаси от този, който ще го прилага. В този ред на мисли въпросът за отчетността е много важен, но и страшно щекотлив в този проект. Защо? Отчетност без съмнения е необходима, но също толкова е необходимостта и независимостта на органа. А двата въпроса са свързани. Ако направим органа подотчетен на някоя от политическите власти, които ще бъдат разследвани от него, това само по себе си създава проблем.

 

Във вашия проект очевидно има политически компромис с тримата заместник-председатели на агенцията, които да се избират с квалифицирано мнозинство от парламента. Така че антикорупционната агенция все пак ще политически подотчетна...

 

Органът, който предлагаме, е със силен превес на своя председател. За някои това е силната, а за други слабата му страна. Ние смятаме, че ако агенцията се занимава с разследваща дейност, то се изисква сериозна организираност, известна секретност и строга конфиденциалност. Колективен орган, избиран на някакъв квотен принцип, не би могъл да я осигури. Дискретността на проверките е в интерес на разследването по лесно обясними причини, но и на гражданите, обект на проверка, тъй като, въпреки че са публични личности, тяхната репутация и личен живот следва също да бъдат предпазени. Така че агенцията според нашия проект е замислена да се ръководи по-скоро еднолично, докато тази на ГЕРБ е колегиален орган. Тримата заместник-председатели действително са опит за търсене на баланс, за да не се затвори тази институция. Доколко баланс ще бъде намерен, много ще зависи и от личността, от манталитета на председателя.

 

И от президента, който ще го посочи. Президентът обаче също е обект на проверка.

 

А от там и нелеката задача на президента, който трябва да го посочи. Веднъж избран, ръководителят ще бъде пазен от своя мандат, включително от органа на своето назначение (президента – бел.ред.), за да бъде независим.

 

Как изглеждат нещата отстрани? БСП предлага шефът да бъде избиран от президента, защото президентът е ваш, а ГЕРБ предлага да се избира от парламента, защото парламентът е техен.

 

Това е критика, пред която ние знаехме, че ще бъдем изправени. И тя е до голяма степен критика относно нашата добросъвестност. За съжаление, думите не могат да гарантират тази добросъвестност. Аз твърдя, че това не е така, но разбирам, че това не е достатъчно и само действията ни могат да уверят хората, че сме искрени. Фактът е, че когато се спряхме на това предложение, ние не обсъждахме името на президента, а конституционните му правомощия. Президентът по конституция е изваден над политическите страсти. Ако ние не искаме този орган да зависи от изпълнителната власт или от мнозинството в парламента, което е крепител на тази изпълнителна власт, решението е президентската институция.

 

Смятате ли, че подобен орган има смисъл без реформа на прокуратурата и намаляване на политическата квота във Висшия съдебен съвет? В крайна сметка всички разследвания на тази агенция ще отиват в прокуратурата, а по делата ще решава съдът.

 

Според БСП огромна част от нещата, които трябва да се случат в съдебната система, са в ръцете на ВСС. Ние, както и по-голямата част от нашите съграждани, не сме доволни от начина, по който работи ВСС. Поради това предложихме шестима кандидати за т.нар. политическа квота в съдебния съвет. Ние сме партията, която предложи най-много кандидати. Това е важен знак, защото се опитваме да създадем условия за състезателност. В концепциите на тези кандидати ние откриваме нашите приоритети – за решаване на проблемите с натовареността, кариерно израстване, дисциплинарната отговорност и т.н. По отношение на прокуратурата ние сме готови да влезем в предстоящия дебат по изпълнението на предложенията от мисията на европейските прокурори в България. Сега обаче говорим за антикорупционния орган. Нямам нищо против да говорим за НПК, за съдебния закон и т.н., но в България публичният дебат често е страдал от едно нещо – понеже не може да оправим всичко наведнъж, то не правим нищо и смесваме сюжетите. В близките дни на дневен ред е антикорупционното законодателство. Да се опитаме да го направим добре. Ако правителството не постави други въпроси, ние ще поемем инициативата и ще ги поставим. В края на миналия сезон дори си направихме известна самокритика, че не сме били достатъчно активни по темата за съдебната реформа. Тогава и заявихме, че ще инициираме голям брой дискусии с всички институции, академичната общност и неправителствените организации по темата.

 

Имахте ли търкания с ръководството на БСП заради острата ви критика срещу поправките в съдебния закон и Наказателно-процесуалния кодекс?

 

Не. Ние обсъждаме нашите позиции в парламентарната група. За НПК гласувахме доста шарено по различните текстове, защото този закон обсъжда доста проблеми. В също имаше доста различни въпроси в този законопроект – едно е промяната на подсъдността, друго са мерките за ускоряване на производството и т.н. Използвам въпроса да Ви отбележа, че според мен, оправянето на начина, по който се гради законодателството в България, би ни спестило доста големи главоболия. Аз съм новобранец депутат, но разбирам, че когато се вкарват непрекъснато законопроекти от депутати от мнозинство, без зад тях ясно да застане Министерският съвет, това не е особено нормално. Особено по такива важни теми. Знам, че когато се внася нещо във вторник вечерта, гледа се на комисия в сряда и минава в зала в четвъртък... Все пак НПК и ЗСВ не са някакви животозастрашаващи проблеми, за да минат до края на деня. Липсата на достатъчно широка дискусия, липсата на чуваемост за аргументите на опозицията и извънполитическите лица води непрекъснато до скандали. На тези скандали стават жертви и закони, които сами по себе си биха могли да бъдат оправени. Създава се едно общо усещане на подозрение. Като цяло средата за публичен дебат в България е отровена. При такава среда добър краен политически продукт е просто невъзможен. Няма значение дали един или двама депутати са били "против" или "за". Цялата система е сбъркана.

 

За което носи вина и БСП.

 

Вероятно всички носят отговорност. За да функционира достатъчно добре един парламент, той трябва да бъда захранван с достатъчно на брой - и по възможност добри - идеи. Отговорност за това носят всички, но най-вече Министерският съвет. Аз не бягам и от нашата отговорност. Но трябва да напомня, че тези, които пресират законотворческия процес, не са в опозицията. Дори да искат, те не могат да го направят.

 

Виждаме чудесно разбирателство между премиера и главния прокурор. Виждаме и крайното нежелание на ГЕРБ да инициира реформа на прокуратурата. Виждаме липса на такава инициатива и в БСП. Без да е особено необходимо, главният прокурор издаде две "индулгенции" за лидера на БСП Корнелия Нинова след "ЦУМ-гейт" и след поредното издание на скандала "Цанков камък". В този контекст има ли влияние прокуратурата в БСП?

 

Не. Не можете да кажете, че главният прокурор е издал "индулгенция" на Корнелия Нинова. Първо, защото индулгенция означава, че тя е виновна и нещо някой й е простил. Тя не е забъркана в "ЦУМ-гейт", нито в "Цанков камък". А и както ви казвам, че главният прокурор не се бърка в БСП, така и БСП не се бърка на главния прокурор. Ние трябва да спазваме някаква елементарна подредба на задълженията и отговорностите.

 

Прокуратурата подлежи на реформа от парламента.

 

Това е така, но когато ние решим каква инициатива да поемем, ще я оформим като законопроект и ще я внесем в пленарна зала. Така направихме и с антикорупционното законодателство.

Още по темата
Още от Интервюта