Линейката ще идва за 8 минути при опасност за живота

Заложено е изискване дори за това колко квадратни метра трябва да е чакалнята на спешното отделение според това какъв е годишният прием на пациенти.

Стандартът гарантира оказването на помощ на всички спешни пациенти, независимо от техния пол, възраст, религия, гражданство, националност, местоживеене, социален, здравноосигурителен или здравнозастрахователен статус.

Код червено, жълто и зелено сортира пациентите

Новият стандарт въвежда така наречения медицинският триаж, който представлява сортировка на всички спешни пациенти.

Триажът е на няколко нива – веднъж по телефона, когато диспечерите отсяват спешността на сигналите, след това и на мястото на инцидента при оценка на реалното състояние на пациента, следва и транспортен триаж, свързан с преценката къде и по какъв маршрут да бъде откаран пациентът. Транспортният триаж предвижда включително преценката дали е необходим авиотранспорт в конкретната ситуация.

Според триажа пациентите се сортират в три кода – червен, жълт и зелен.

Критичен спешен пациент с код червено е човек с животозастрашаващи признаци и симптоми вследствие заболяване или увреждане с висока вероятност от летален изход, ако не се предприемат незабавни действия. За такива пациенти незабавно трябва да се окаже помощ с възможно най-напреднали техники за поддръжка на живота от лекарски екип с най-висока компетентност.

Нестабилен или потенциално нестабилен спешен пациент с код жълто е човек с подозиран риск и потенциална опасност за живота, налице са признаци и симптоми вследствие заболяване или увреждане, които могат да прогресират и да доведат до усложнения с висока вероятност от настъпване на тежки последствия за жизненоважните функции, системи или органи, ако лечението не се приложи бързо.

Стабилен спешен пациент с код зелено е човек с минимална спешност и нисък риск от настъпване на усложения.

Линейката ще пристига за код червено до 8 минути, за код жълто от 8 до 20 минути, за код зелено от 20 до 120 минути. Като изрично се посочва, че това е времето от потвърждаването и поемането на възложеното повикване от мобилен спешен екип, а не от подаването на сигнала.

След пристигането на линейката на мястото на инцидента, екипът трябва да организира транспортирането на пациента до лечебно заведение, ако се налага, максимум до 10 минути.

Естествено, пациентът винаги може да бъде прекатегоризиран с по-нисък или по-висок код за спешност при преглед на място и при последващо постъпване в болница.

Въпросник пресява колко тежко е състоянието на пациента

Диспечерите ще отсяват спешността с въпроси като – какво се е случило, колко души са пострадали, възраст на пациента, в съзнание ли е, отговаря ли на побутване, на повикване, движи ли се, диша ли, има ли шум от дишане.

При кървене пациентът е с код червено, ако е загубил съзнание, има задух, ако кървенето е артериално, ако става въпрос за бременна, гледа се реагира ли кървенето на притискане и т.н.

По същия начин е създадена карта за оценка на риска за редица състояния като сърдечен арест, давене, задавяне, безсъзнание, бременност, коремна болка, задух, гръдна болка, главоболие, захарен диабет, фебрилитет, отравяне, психиатрични случаи, гърчове, болен възрастен, инсулт, болно дете, комбинирани симптоми, ухапвания от животни, изгаряне, травматично кървене, очна и ушна травма, химическа травма, производствени инциденти, тежки масови инциденти и мн. др.

Стандартът категоризира и спешните отделения

Освен това стандартът казва на какви условия трябва да отговарят спешните отделения на лечебните заведения, за да имат съответно най-високото трето ниво на компетентност или по-ниските второ и първо.

В случай, че спешният пациент се намира в лечебно заведение с неадекватно за състоянието му ниво на компетентност и състоянието му не позволява да се осигури вторичен транспорт, въпреки нуждата от такъв, лечебното заведение е длъжно да осигури максималния възможен обем от животоспасяващи и стабилизиращи диагностично-терапевтични дейности в рамките на своята компетентност и по възможност присъствие или консултация от републикански консултант по съответната специалност.

Когато състоянието му налага и ситуацията позволява, пациентът се транспортира в лечебно заведение с по-високо ниво, като задължително преди това приемащото и изпращащото лечебно заведение координират този процес.

Осъществяването на аеромедицински транспорт при спешен пациент става след медицинска преценка на рисковете и ползите, като ползите трябва да надделяват.

Само болници, чиито спешни отделения са с с най-високото трето ниво на компетентност, имат право да осъществяват дейности по обучение и квалификация на висш и среден медицински персонал.

Стандартът въвежда и изисквания за това колко големи трябва да са различните помещения в спешните отделения като чакалня, регистратура, тоалетна за посетители, помещението за охраната и др.