Очаквам догодина да имаме нови 10 екипа и линейките да стигат по-бързо

В София спешната помощ и полицията си сътрудничат отдавна и ходят заедно на проблемни адреси, което е понижило случаите на насилие над медиците. Ако се изпълнят набелязаните от здравното министерство мерки за вдигане на заплати и промени в специализациите още през следващата година, спешната помощ в София може да се сдобие с 10 нови екипа, което чувствително ще подобри бързината на линейките при отзоваване на адрес, казва директорът на Столичната спешна помощ д-р Георги Гелев в интервю за Mediapool.

Д-р Гелев, ще дадат ли ефект, според вас, мерките за сигурност на спешните медици, предприети от здравния министър Петър Москов, които разпалиха толкова ожесточена полемика?

Аз смятам, че той навременно повдигна този въпрос и се обърна към вътрешния министър за съдействие. Предвид това, че в сравнение с останалите центрове в страната, ние в София най-много сме страдали, от няколко години имаме изключително ползотворно сътрудничество с МВР.

Още преди години сме договорили с началника на СДВР, че когато има ситуация, която ние оценяваме като конфликтна – било то агресивен тон по телефона, било то кавга, викове, обиди, винаги се обръщаме към полицията и когато линейката отиде на адреса, там обикновено винаги ни чака патрулка.

По отношение на това дали ще стане 100% сигурно, според мен няма да стане, защото в крайна сметка животът е такъв, че нападение може да се случи по всяко време и навсякъде.

При всички положения обаче с тези мерки насилието ще бъде сведено до някакъв санитарен минимум.

Какво показва вашата практика, след като вече имате такава, намалели ли са случаите на нападения над екипите?

Да, има резултати. Миналата година сме имали седем нападения. От тях 4 са били в ромски квартали, три са на други места в столицата. Тази година със сигурност знам за един случай, но може и да са повече, защото дълго време отсъствах. Седем нападения са и много, и малко. На фона на 125 000 повиквания годишно процентно е пренебрежимо малко. Но винаги прави впечатление, когато има такава агресия срещу медик.

Медиците отиват да помагат, не отиват да причиняват болка и страдание. Така че е странно такова враждебно отношение на част от обществото към нашите екипи. Като причина много е вероятно това да е провокирано от забавянето при изпълнението на даден адрес. Екипът обаче в никакъв случай не е виновен за това, че е забавен адресът, а просто не е имало кой да изпратим.

Казахте, че при отзоваване на проблемни адреси, полицията ви чака на място. Това означава ли, че стиковането между полицията и вас, няма да бави линейките?

Не, няма да ги бави. Докато нашите линейки не стоят на едно място, а обслужват непрестанно адреси из целия град, патрулките на полицията са си в съответните райони, т.е. те много бързо могат да стигнат до конкретния адрес.

Кои са местата на територията на столицата, които вие дефинирате като "проблемни"?

Това са ромските квартали. А що се отнася изобщо до събития, проблемно става когато има голямо събиране на много хора. Дали ще е мач, дали ще е концерт или друго мероприятие, там обикновено има конфликтна ситуация. Не казвам, че всеки път това се случва, но го има.

В последните години полицията засили мерките, но преди това агитките като излязат по улиците ставаха много инциденти.

И вие споменахте, че агресията срещу медиците се дължи на забавените линейки. От години са ясни причините за това забавяне, но промени ли се нещо в столичната спешна помощ след последния протест на вашите служители от лятото, когато заплашиха масово да напуснат? Постъпиха ли нови хора на работа, сформирани ли са повече екипи?

Не, не са сформирани повече екипи. Прави впечатление, че сега след дипломирането на тазгодишния випуск медици имаме четири или пет молби на новозавършили лекари, които с удоволствие ги приемаме на работа. Те са назначени от 1 декември, но предвид на това, че са новозавършили, изкарват курс на обучение в университетската база на болница "Света Анна" и след това ще започнат работа. Така че от 1 януари ще имаме новопостъпили лекари, за щастие нямаме напуснали.

С какъв екип от лекари, сестри, фелдшери разполагате, какъв е недостигът и на какво натоварване са подложени?

Като прибавим новите петима лекари, има недостиг на около 85 лекари и 50-60 сестри. По щат трябва да имаме 36 екипа, но много трудно стават 22-23 на смяна. Обикновено са около 20. А когато е летният отпускарски период, положението е почти катастрофално. Тогава са по 12, по 10. Имали сме случай по 8 на смяна. Което е изключително недостатъчно.

Нашата средна натовареност е 8-9 повиквания на дежурство на един екип. Има дни, в които един екип изпълнява 18-19 повиквания. Това е ужасно много. А това не са просто 8-9 прегледа в един медицински кабинет, а е свързано с около 200 километра пробег, за да се отиде до мястото, за да се качи в сградата, да прегледа болния, евентуално да го лекува на място или да го закара в болница. Трудоемко е.

Как е възнаграден този труд?

Най-високата основна заплата за лекар с две специалности и 15-20 години трудов стаж е 900 лева. Сестрите са с основна заплата малко над 500 лева, шофьорите – с 480 лева. Върху тези заплати се начислява клас прослужено време, има извънреден труд, нощен труд.

Единствено ниското възнаграждение за тежкия труд ли спира лекари и сестри да идват да работят при вас?

Възнаграждението от една страна и от друга страна невъзможността да се специализира по желание на лекаря дадена специалност. Сега нормативната уредба изисква като се постъпи в Бърза помощ да се специализира само спешна медицина. Това е много ограничителна мярка, тъй като млад човек ако постъпи тук и иска да стане акушер-гинеколог, не може да специализира това, а може да специализира само спешна медицина. Това е силно непривлекателно и те предпочитат дори да са безработни или да са волунтиери в някоя болница, но да специализират това, което искат.

Това не предстои ли да се промени с наредбата за специализациите?

Да, министърът се е заел да промени тази нормативна уредба. Това, което знам и чувам от неговите изказвания е, че ще разреши да се специализира всичко, което е правилната стъпка в правилната посока.

Освен това в здравното министерство обмислят спешната помощ да бъде разтоварена от някои несвойствени дейности и да се прецизира кое точно е спешно състояние, тъй като сега се отзовавате на много сигнали, които не са спешни. Какво, според вас, трябва да отпадне като ваш ангажимент?

Да се разграничи спешното от неотложното е изключително трудно. Това е доста субективна оценка и няма как по телефона да се прецени, а е необходим лекарски преглед. Мисля, че колкото и да се конкретизира и дефинира спешния случай, пак не може да се избяга от посещение на адреси, които са за неотложна, а не за спешна помощ.

А относно несвойствените дейности – тук например има екип, който се отзовава и прибира труповете на внезапно починали хора на публични места. Аз лично считам, че това не е работа на Бърза помощ, а на служба към съдебната медицина, тъй като тези хора подлежат на аутопсия или някаква служба към общината. Такива случаи имаме по 3-4 на ден.

Второто, което би трябвало да отпадне, е транспортът на кръв и кръвни продукти от съответния кръвен център до конкретна болница. Това би трябвало да си го организира или самата болница, или самият кръвен център.

Друго, което може да се помисли, е така наречената републиканска консултация – това са хабилитирани медици, които дават разположения и когато дадена болница се нуждае от специалист и не разполага с такъв в болницата, те се обръщат към нас, ние го взимаме от дома и го караме. Това е допълнително натоварване за нас, което трябва да отпадне.

Тук, в София не, но в страната има такава практика – взимането на кръв за алкохол и наркотици се прави от Бърза помощ и пробите се доставят в определена лаборатория. Колегите ненужно са натоварени с тази доста скъпа дейност.

Това са най-общо казано нещата, които трябва да отпаднат.

А по отношение на самата медицинска помощ, няма ли вариант все пак да се редуцират случаите, на които да се отзовавате?

Има. Доколкото знам, се подготвя промяна в наредбата и ще се предефинира какво е спешно състояние. Това вероятно ще стане в началото на следващата година.

От това, което сега е разписано като спешно състояние, има ли нещо, което трябва да отпадне?

Не, първата дефиниция е състояние, пряко застрашаващо живота. Втора точка е деца до една година, което е правилно, тъй като децата много бързо се влошават и на трето място е жени със започнало раждане. И трите неща са достатъчно сериозни и са обект на спешната медицина.

Но освен на тези случаи вие се отзовавате и на много други, включително за хора, вдигнали кръвно...

Това с високото кръвно, според мен, тези граждани, които не си взимат редовно лекарствата... При положение, че един или два пъти забрави да си вземе медикамента, ще повиши кръвното, ще даде съответните симптоми – гадене, повръщане, болки в главата, шум в ушите. Хората се плашат да не получат евентуално инсулт и така...Това е по-скоро работа на самия гражданин всеки самокритично да се отнася към собственото си здраве.

А не попълвате ли някакви дефицити на останалите структури – лични лекари, извънболнична, болнична помощ?

За съжаление 14-години работят джипитата и не сработва както трябва това нещо. По закон личният лекар е задължен да отговаря 24 часа за набраните пациенти. Това е абсолютно невъзможно, защото и той е жив човек, и той има нужда от сън, от храна, да отиде на кино, на театър. Освен това се предполага, че личният лекар познава персонално всеки свой записан пациент, а това не е така. Голяма част от пациентите лекарите не ги познават, както и обратното – има пациенти, които не си познават лекаря.

Докато при хипертонията, която дадохте като пример и други хронични страдания, човек трябва много често да ходи при личния лекар, да го познава много добре и като му се обади по телефона той бързо да го насочи – вземи това, това и това и ако не помогне до еди кога си, или потърси еди кой си медицински център (който е дежурен) или ако съвсем се усложни ситуацията да повика Бърза помощ.

Какви са вашите очаквания, ако се реализира тази съвкупност от мерки, планирана от здравното министерство – увеличение на заплатите, повишаване сигурността за екипите, промените при специализациите?

Смятам, че до пролетта тези мерки ще дадат конкретни резултати и повече хора ще започнат да идват на работа тук.

Това ще се усети ли от хората?

Няма начин да не се усети, след като тук се увеличат екипите, съответно ще намалеят закъснелите повиквания. Сега, когато издиктуваме адреса на екипа, той стига за не повече от 15 минути. Друг е въпросът обаче дали има свободен екип, на който да дадем този спешен адрес.

Вие на колко допълнителни екипа се надявате?

Аз се надявам, ако всички мерки тръгнат да се изпълняват и всяка година заплатите се увеличават с 20% до достигане на определено ниво, през 2015 година всички 36 екипа да бъдат запълнени.

Т.е. от 22 екипа да станат 36.

Да, с десетина екипа очаквам да има повече.

Какво стана с антикризисната идея на министър Таня Андреева лекари от болниците да дават дежурства в спешна помощ, лансирана при протеста на вашите служители през лятото, когато те заплашиха да напуснат?

Първо, никой не е напуснал и второ никой не е дошъл да дава дежурства от болниците. Това беше по-скоро някакво обяснение на тогавашната министърка, че, видиш ли, може и без нас. Но не може без нас. Може би някой я е подвел.