Най-неизгодният вариант на "Турски поток"

По всичко личи, че възраждането на проекта "Турски поток" ще стане най-видимият резултат от предстоящата среща между президентите на Русия и Турция Владимир Путин и Реджеп Ердоган на 9 август в Санкт Петербург. Освен това двете страни навярно отново ще повторят ангажимента си за буксуващото съвместно строителство на първата турска ядрена електроцентрала "Аккую".

Другият основен резултат от срещата ще е демонстриране на затоплена атмосфера. Двамата авторитарни лидери, които започнаха преди време бързо да се сближават, но след това се скараха заради сваления от турските ВВС руски бомбардировач, ще се постараят да покажат пред своите страни, пред целия свят и особено на Европейския съюз, че неотдавнашните раздори са забравени и че сближаването между Турция и Русия в политическата и икономическата сфера се възобновява. И за Москва, и за Анкара е важно да изпратят в Брюксел, в Берлин, в Париж, а също и във Вашингтон недвусмислен сигнал: ние можем да бъдем приятели без вас и дори против вас.

Победителят приема госта на свой терен

Особено символично е, че обменът на мнения и любезности ще се състои не на неутрална територия, например в рамките на форума Г-20. Не, гордият източен властелин Ердоган, който вече се извини за сваления самолет и гибелта на руския пилот, ще отиде на посещение в Русия, при това в родния град на Путин. Това засилва впечатлението, че руският лидер е излязъл като победител в неотдавнашния конфликт. Преди всичко в политически план, но също и в икономически. Путин искаше "Турски поток" – и ще го получи.

Единственият въпрос е в какъв вид и на каква цена. Цена не политическа, а съвършено конкретна, изразяваща се в милиарди долари. И тук потенциалният победител може да се окаже Ердоган. Ако в Петербург се договорят за изграждането само на едно разклонение на "Турски поток", а не поне на две, от това ще спечели именно Анкара. Или по -точно, губещи ще се окажат Москва и особено "Газпром".

Ето накратко предисторията. Кремъл вече няколко години се опитва по какъвто и да е начин да прекрати транзита на руския газ през Украйна. Основният поток от този газ минава през украинска територия на запад, в страните от ЕС, но има и едно южно отклонение, по което синьото гориво на "Газпром" преминава през Молдова, Румъния и България и пристига в най-западната, европейска част на Турция.

Неуспешният опит за замяна на "Южен поток"

Първоначалният план за решаване на задачата с прекратяването на украинския транзит беше с помощта на газопровода "Южен поток", който трябваше да има четири разклонения и мощност 63 млрд. куб.м годишно, като тръгва от руското пристанище Анапа по дъното на Черно море до България, а оттам до Австрия. Възникна обаче конфликт с Брюксел, тъй като проектът нарушаваше законодателството на ЕС.

Затова през декември 2014 г. Путин, след преговори в Анкара с Ердоган, неочаквано реши да пренасочи тези четири тръби през Черно море до западната част на Турция и там три разклонения да транзитират газа по-нататък до границата с Гърция, тоест, до границата на основания потребител – Европейския съюз.

Така се роди "Турски поток". Но проектът скоро зацикли, тъй като турската страна изведнъж загуби интерес към ролята на крупен транзитьор на руски газ и се опита да сведе проекта до една единствена тръба за удовлетворяване на собствените си нужди. След това бе свален руският СУ-24 и няколко месеца изглеждаше, че проектът е мъртъв.

Една тръба – най -скъпият и неизгоден за "Газпром" вариант

И ето че сега двамата лидери възраждат проекта. При това основната интрига е: с колко разклонения? Една тръба с мощност 15.75 млрд. куб.м. е най-скъпият и нерентабилен за "Газпром" вариант. Руската държавна компания ще бъде принудена да инвестира няколко милиарда долара, взети като кредит, за скъпоструващото прокарване на тръбата по дъното на Черно море и за съоръжение на приемащата инфраструктура, само за да замени напълно изправно действащ маршрут, като освен това е възможно да предостави на Турция отстъпка за цената на газа, за каквато тя упорито настоява.

Разбира се, две разклонения няма да направят проекта печеливш, но в перспектива втората тръба ще увеличи малко валутните постъпления на "Газпром", доколкото ще позволи през планирания търбопровод "Посейдон" да снабдява с газ Гърция и Италия. Турският вицепремиер Мехмет Шимшек, който неотдавна посети Москва, обаче говори упорито изключително за една тръба. Това не свидетелства, че Анкара е готова на компромис.

Така че не е изключено в крайна сметка спечелилият в конфликта с Турция Путин, обсебен от геополитическата идея фикс да сложи край на газовия транзит през Украйна, да стовари на държавната компания "Газпром" почти непосилно в условията на днешния хроничен недостиг на пари бреме – да изхарчи непропорционално големи суми за прокарване на една тръба от "Турски поток" през Черно море и практически едновременно да строи "Северен поток-2" в Балтика с мощност 55 млрд. куб.м.

А "загубилият" Ердоган получава построената за сметка на Русия нова тръба без каквито и да е транзитни рискове, а заедно с нея и повече евтин газ, защото, независимо от възможната отстъпка, от продажната цена ще бъдат приспаднати разходите за сегашния транзит през няколко държави. А едновременно с това Анкара ще заслужи дълбоката признателност на приятелския ѝ Азербайджан, който вече прокарва през Турция към Гърция транзитния газопровод TANAP и не е заинтересован от конкурентни руски проекти за доставки на газ в южна Европа.