Ти си това, което четеш

Половината лекарства по здравна каса се отпускат в 4 вериги аптеки

България е трета в ЕС по наситеност с аптеки, но те са неравномерно разпределени
Мартина Бозукова | 08:05 | 07 януари 2017 | 1 коментар

Броят на аптеките, които са част от вериги, е нараснал повече от два пъти за шест години. В момента около 55% от лекарствата, плащани напълно или частично от здравната каса, се отпускат от големите фармацевтични вериги, като около 50% се отпускат от четирите най-големи. Това сочи секторен анализ на Комисията за защита на конкуренцията за пазара на лекарствените продукти.

Според документа, че в периода 2010 – 2015 г. броят на аптеките в рамките на веригите като цяло непрекъснато нараства - от 330 аптеки през 2010 година до 702 обекта през 2015 година.

В периода 2011 – 2015 г. големите вериги аптеки притежават съвкупен пазарен дял между 48 и 54 на сто от пазара на реимбурсирани от НЗОК медикаменти с тенденция към неговото плавно увеличаване. Останалите продажби са в единичните независими аптеки и малките вериги с до три аптеки на един собственик. В периода 2011 – 2015 г. първите четири вериги по стойност на продажбите на реимбурсирани от здравната каса медикаменти са с пазарен дял в различните години между 44 до 49 %.

По-големите вериги аптеки на пазара в момента са ”Аптеки Ремедиум“, "Subra аптеки“, ”Аптека Феникс“, "Санита“, "Ес Си Ес“, "Сейба“ и ”Софийски аптеки“, “PharmaStore”/"ФармаСтор”, ”Марешки“, ”Медея“ и "SOpharmacy“, като КЗК не дава информация за пазарния дял на отделните играчи.

КЗК посочва, че само 4 вериги имат вертикална интеграция с търговец на едро, като единствено веригата SOpharmacy, свързана със ”Софарма”, е интегрирана по цялата вертикала, освен с търговец на едро и с производител. Другите три вериги, свързани и с дистрибутор, са Марешки-Фармнет; Медея-Медея-Фармако и Феникс-Ремеди Трейдинг.

В анализа се посочва, че развитието на веригите от аптеки води до модернизация на търговията на дребно с лекарства, въвеждането на стандарти в обслужването на клиентите, в мърчандайзинга и презентирането на продуктите, както и в изграждането на обектите. ”Конкуренцията между веригите от аптеки води не само до по-ниски цени, бързина и ефективност в обслужването, а и до по-високо качество на услугите, по-голямо портфолио и избор в обектите, договаряне на по-добри отстъпки и условия за доставка”, посочва антимоноплният орган.

България е трета в ЕС по брой аптеки на 100 000 души

В периода 2010-2015 година се увеличават и аптеките, които работят с НЗОК от 2040 на 2259, като в същото време драстично намалява броят на аптеките с прекратени договори със здравната каса – от 348 през 2010 година на 93 през 2015 година.

Анализът на КЗК сочи, че България е една от държавите в Европа с най-голяма наситеност с аптеки на глава от населението и заема третото място в тази класация след Гърция и Кипър. У нас на 100 000 души се падат по 51 аптеки при 84 в Гърция и около 30 средно в ЕС.

Контролът и регулациите допускат липси на медикаменти

В същото време достъпът в отделните части на страната до аптека е неравномерен и това е един от посочените в анализа на КЗК недостатъци на пазара. Други установени от антимонополния орган проблеми са недостиг на напълно или частично реимбурсирани от НЗОК медикаменти и липса на подходящ механизъм за регулация на паралелния износ на лекарствени продукти, което води до значително увеличаване на паралелния им износ за страните от ЕС. Това от своя страна поражда сериозни рискове за дефицит на лекарства, в т.ч и животоспасяващи за потребителите на българския пазар.

Като препоръка КЗК посочва, че трябва да се предвидят процедурни и управленски механизми, за да се да гарантира, че включването на нови лекарства в Позитивния лекарствен списък се основава на оценка на ефективността на разходите, въздействието върху бюджета и медикаментите се предписват икономически целесъобразно. Освен това комисията посочва, че сегашната система на ценообразуване чрез рефериране с други държави, от които се взима най-ниска цена, води до изтегляне на продукти от пазара.

”Надценките на дребно са пропорционални на цените на лекарството, което стимулира фармацевтите да се запасяват и да отпускат по-скъпи продукти. Освен това събирането на пълната ставка на ДДС от 20% увеличава натоварването на стойността и за НЗОК, и за пациентите. Необходимо е да се преструктурират надценките на едро и на дребно, за да не са обвързани с цените на лекарствата”, е друга препоръка на комисията.

Освен това КЗК препоръчва затягане на контрола от компетентните институции, за да се пресекат нерегламентирани практики, в това число и паралелен износ на лекарства за други европейски държави, заради което има дефицити на някои медикаменти у нас.

За участниците във вертикално интегрирани структури – производител-дистрибутор-аптека, комисията посочва, че не трябва да ограничават достъпа на конкуренти до предлаганите от тях стоки, но никъде не се отбелязва дали такава практика е засечена.

Комисията посочва, че нормативното изискване един търговец (юридическо или физическо лице) да може да открива не повече от 4 аптеки, няма практически регулаторен ефект върху търговията на дребно с лекарствени продукти, тъй като не се спазва. Причината е, че в закона няма забрана за свързаност на лицата, носители на разрешенията за търговия на дребно, както и за осъществяването на други дейности - производство, търговия на едро и др. Така едно лице може да създаде група от самостоятелни юридически лица, всяко от които притежава по четири аптеки.

”В този смисъл следва да се преразгледат текстовете на закона с цел да се елиминира възможността за заобикаляне на законовите изисквания и да се създаде нов модел за ефективен контрол”, посочва КЗК.

Още от България

Има ли заплаха от намеса на Турция в изборите у нас?