Ти си това, което четеш

Президентът върна антикорупционния закон

Радев предупреди за възможна злоупотреба със СРС-та и липса на ясни критерии за отнемане на незаконно имущество
Никола Лалов | 12:01 | 02 януари 2018 | 11 коментара

Румен Радев, сн. БГНЕС

Очаквано президентът Румен Радев наложи вето върху Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Той се беше заканил да направи това още преди гласуването му, а сега уточни, че го оспорва по принцип и в неговата цялост.

В мотивите си Радев посочва, че предвидените в закона мерки на могат да постигнат ефективно противодействие на корупцията, противоречат на Конституцията и международни договори, по които България е страна.

Според Радев има опасност от политически назначения в новото антикорупционно звено и блокиране на работата срещу корупцията заради механичното обединение на структури в него. Освен това той предупреждава за възможни злоупотреби със СРС-та и нарушение на човешки права. Радев се обявява и срещу липсата на защита за авторите на корупционни скандали и предвидените възможности за липса на съдебен контрол върху действията на новата комисия.

Това е поредният закон, който Радев връща в парламента, и се очаква за пореден път ветото му да бъде преодоляно с гласовете на ГЕРБ и "Обединените патриоти", които в аванс обявиха, че няма да се съобразят с неговите аргументи.

Още при подготвянето на новия антикорупционен закон на ГЕРБ президентът заяви, че законът няма да свърши работа, тъй като комисията "Антикорупция" няма да има разследващи функции, за каквито настояваше БСП. В проектозакона на БСП, който бе отхвърлен, се предвиждаше също председателят на антикорупционния орган да бъде назначаван от президента, а не от парламента, както приеха управляващите.

Според Радев "противодействието на корупцията не може да се ограничи само до дейности по деклариране на имущество и интереси, проверка на имущественото състояние, установяване на конфликт на интереси и отнемане на имущество".

"Най-силното доказателство за успеха на усилията в борбата с корупцията ще се изразява в това престъпленията да бъдат разкривани своевременно и по отношение на извършителите да се осъществява ефективно наказателно преследване", заявява Радев.

Възможност за злоупотреби със СРС-та

Радев посочва, че предвидената в закона възможност за използване на специални разузнавателни средства (СРС), без да се конкретизира в какви случаи те ще се прилагат, поставя въпроса за съразмерността при тяхната употреба.

"Не е изключена изрично възможността специални разузнавателни средства да се експлоатират и за нарушения, които не са тежки престъпления. Необходимо е да се отчита, че при използването на специалните разузнавателни средства временно се ограничават неприкосновеността на личния живот и жилището, както и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения", посочва Радев.

Освен това според него е притеснително от гледна точка на правната сигурност и защитата на правата на лицата, които не са подсъдими и дори привлечени като обвиняеми, че съществени въпроси ще се уреждат на подзаконово ниво – с наредба и инструкция, приети от комисията. Такива, например, са методите, средствата и способите за осъществяване на оперативно-издирвателната дейност.

Липса на точни критерии за отнемане на незаконно имущество

Освен това според президента няма достатъчно гаранции за обективното и безпристрастното прилагане на мерките за предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество.

Той припомня, че една от двете предпоставки за започване на съдебните производства за отнемане на незаконно придобито имущество е установяването на значително несъответствие в имуществото. За това е необходимо да има законова яснота за използваните методи за определяне на пазарната стойност на имуществото, каквито примери има в законодателството.

Това ще бъде достатъчна гаранция, че във всички случаи комисията ще прилага едни и същи методи за определяне стойността на имуществото, като се ползва съществуващият в други закони подход, посочва Радев.

Съществен пропуск според него е и липсата на уредба как се управлява отнето имущество в някои специфични хипотези, например при търговско предприятие, чиято стойност може да бъде съществено намалена при лошо управление, както и при отнемане на ценни книжа.

Липса на съдебен контрол

Според Радев предвидените изключения за обжалването на някои от решенията на комисията също създават проблем.

"Считам, че липсата на съдебен контрол не е оправдана за решенията, с които Комисията отказва да образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество. Ако такива решения са незаконосъобразни, тяхната необжалваемост препятства изпълнението на правомощието на прокуратурата да следи за спазване на законността, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове", смята Радев.

Според него поради спецификата на производството по отнемане на незаконно придобитото имущество е резонно да се очаква засегнатите лица да сезират Европейския съд по правата на човека.

Липсва защита за подалите сигнали за корупция

Радев посочва, че приетият закон не предвижда защита за подателите на корупционни сигнали.

"Подаването на сигнал винаги крие риск от обратна репресивна реакция и затова защитата на лицата, които подават сигнали, е от особена важност. Приетият закон не прегражда възможността за предприемане на неблагоприятни действия спрямо подалия сигнала", посочва в мотивите си държавният глава.

В същото време според Гражданската конвенция за корупцията (Съвет на Европа) държавите са длъжни да предвидят във вътрешното си законодателство "подходяща защита срещу всякакви неоправдани санкции спрямо служители, които имат достатъчно основания да подозират извършването на акт на корупция и добросъвестно уведомяват за това компетентните лица или власти".

Освен това липсва и яснота кой всъщност е компетентен да разглежда сигналите за корупция и конфликт на интереси, тъй като все още не е променена разпоредбата от Закона за администрацията, която посочва, че Главният инспекторат на Министерския съвет разглежда постъпили сигнали за корупция на органи на изпълнителната власт.

Съмнения за политически назначения

Според Радев в закона няма достатъчно гаранции за професионална компетентност на зам.-председателя и членовете на новосъздадената комисия.

Той посочва, че изискуемият петгодишен професионален стаж е по-малък от стажа, изискван за главния секретар и директорите на дирекции в администрацията на досегашната Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество.

Освен това за членовете на комисията не е предвидено професионалното направление на магистърската им степен, което би позволило избирането на лица без познания в сферите на компетентност на комисията.

"Това поражда основателно съмнение, че изборът ще бъде повече политически, отколкото въз основа на критерия "високи професионални качества", посочва Радев.

Според него е озадачаващо, че законът не предвижда членовете на комисията да бъдат проверявани за почтеност.

Считам за неподходящо заместник-председателят и членовете на Комисията да се избират по предложение на нейния председател, тъй като по този начин целият състав ще бъде доминиран от мнозинството в парламента, а не от цялото народно представителство, посочва Радев.

Концептуален дефицит

Според Радев наказанието за лица с установен конфликт на интереси да не могат да заемат висша публична длъжност в продължение само на една година, няма да постигне възпиращ ефект.

"Глава девета "Противодействие на корупцията чрез разкриване на прояви на лица, заемащи висши публични длъжности" е един от примерите за концептуалния дефицит на приетия закон", посочва Радев.

Според него повечето от разпоредбите в тази глава са посветени не на осъществяваната дейност по същество, а на статута на служителите.

Липсва цялостна рамка на борбата срещу корупцията

В мотивите си Радев посочва още, че приетият закон не само не създава адекватна нормативна основа за справяне с корупцията, но дори ще затрудни борбата с нея.

Според него противодействието на корупцията е сведено само до мерките, посочени в този закон и осъществявани единствено от новосъздадената комисия. Извън обхвата на закона остават редица органи и звена с функции в областта на противодействието на корупцията.

Такива са например: инспекторатите към министерствата, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, Агенцията по обществени поръчки, Агенцията за държавна финансова инспекция. Според държавния глава същият подход за ограничаване на предметния обхват и на ангажираните органи и звена е приложен и по отношение на превенцията.

По този начин законът създава още по-голямо фрагментиране и неяснота за цялостната институционална рамка и прави непостижима целта за ефективно противодействие на корупцията.

Механично обединяване на разнородни функции

В същото време според него поемането от новата комисия на функциите по отнемане на незаконно придобитото имущество е спорно, тъй като установяването на конфликт на интереси и гражданската конфискация са разнородни по характер.

Радев посочва, че механичното обединяване на разнородни по своя характер материи, освен че е правно неиздържано и необосновано, може да доведе до неефективност в борбата с корупцията.

Според него постановката, че проблемът за неефективното противодействие на корупцията може да се реши с институционални мерки чрез създаване на "единен антикорупционен орган" е неизпълнима. Така се натрупват много и разнопосочни функции, които налагат време за преструктуриране, приемане на подзаконовите актове. Така се създава риск да бъдат влошени постигнатите досега резултати от дейността на "окрупняваните" органи и структури.

Още по темата
Още от България