Истерията около немския научен проект за Баташкото клане, който бе заклеймен от президента Първанов и недопуснат за представяне у нас от БАН, достигна нови висоти с признанието на бившия шестак Цвятко Цветков, че бившата Държавна сигурност (ДС) е разработвала ръководителя на изследването.

Проектът на историците Улф Брунбауер и Мартина Балева от Берлинския свободен университет проучва отражението на Баташкото клане от 1876 г. в художествени произведения от съвременници на трагичните събития и по - специално в създаването на картината “Баташкото клане” от полския художник Антони Пиотровски през 1892 г.

Статия на Мартина Балева върху резултатите от проучването е публикувана във вестник “Култура” на 3 май 2006 г. и минава почти незабелязано, за да предизвика абсурдна политическа полемика година по-късно, когато учените искат да организират представянето му в България.

Авторите бяха обвинени, че “фалшифицират” и “пренаписват” българската история, че обявяват клането в Батак за “мит” и омаловажават българското мъченичество в последните години на Османското робство, макар че авторите на проекта никъде не отричат, че е имало клане в Батак.      

В четвъртък бившият главен секретар на МВР и бивш служител на Държавна сигурност Цвятко Цветков обяви, че германският професор, който журира проекта на Улф Брунбауер и Мартина Балева, е бил разработван от бившата Държавна сигурност заради “антибългарските му и промакедонски позиции” през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век.

Името на проф. Стефан Трьобст от Центъра за култура и История на Източна Европа в Лайпцигския университет е добре познато на българските служби и навремето те са се занимавали доста с него, каза о.р. полковник Цветков.

Според пенсионирания офицер от ДС, който в момента е член на Висшия съвет на БСП, имало достатъчно материали, които говорели за спекулациите на германския професор по македонския въпрос и “някои други етнически въпроси на Балканите”.

“След като сега е толкова модна темата за досиетата и тяхното “вадене”, нека да извадим и досието на проф. Трьобст, свързано с антибългарската му работа”, предложи той.

Цвятко Цветков уточни, че разработките за професора са били между 1975 и 1985 г. “Тогава той се опитваше да заема повече позицията на Скопие и в тази посока се мъчеше да нагажда и своите исторически изследвания. Вярвам, че и след това колегите са се занимавали с него”, каза още Цвятко Цветков.

Той предположи, че вероятно консултациите на Стефан Трьобст по проекта “може би са насочили това безумно изследване по посока на изкривяване на истината, свързана с баташкото клане”.

“Като се вадят досиета – да извадим и това досие. И да го покажем, за да се види, че Държавна сигурност навремето не се е занимавала само с приватни клюки, а сме защитавали интересите на България”, каза още Цвятко Цветков.

Също в четвъртък авторите на проекта Улф Брунбауер и Мартина Балева изпратиха открито писмо до българските медии, в което изразиха съжалението си, че са били разбрани погрешно в България и са били нарочени, че отричат Баташкото клане.

“Това впечатление е резултат от съвсем неправилна информация. За разяснение на фактите искаме да поясним на българската общественост целите на проекта.

1. Проектът не отрича трагичните събития, случили се в Батак през 1876 година.

2. Проектът се занимава с изобразяването на клането в Батак в картини и по-специално с картината на полския живописец Антони Пиотровски.

3. Освен това проектът се занимава с въпроса за ролята на Батак в колективната памет на България.”

В края на писмото си двамата учени заявяват, че проектът е научен и не преследва никакви политически цели. “Ние дълбоко съжаляваме за появилите се недоразумения и сме по всяко време на разположение да отговаряме на въпроси, свързани с проекта”, завършват те.

Междувременно учени от Софийския университет "Св. Климент Охридски" разпространиха отворено писмо, обезпокоени от "посегателството срещу свободата на научните изследвания".

Документът, подписан от Александър Кьосев, Ивайло Дичев, Ивайло Знеполски и други, напомня, че не може да се оспорва правото на изследовател да се занимава с определена тема и че стойността на резултатите от научно начинание не може да се определя с политически декларации и административни разпоредби.