Филмът на Кейт Блюит от ББС за децата от дома в Могилино, както и последвалите го статии и коментари, нагорещиха страстите у нас, въпреки че "Изоставените деца на България" още не е показан от българска телевизия. В интернет форумите започна дебат: „Какво да се прави и как да помогнем?” Дано този път да не стане както обикновено: „всяко чудо за три дни” или „кучетата си лаят, керванът си върви”.

От друга страна, добре е да обмислим какво да правим, за да не стане така, че „вместо да изпишем вежди, да извадим очи”.

Протестите са наложителни, но трябва да се има предвид, че стихийните недоволства постигат обратен ефект – защото т. нар. държавни органи изпадат в паника и започват да вършат още по-големи глупости, само и само, за да замаскират проблема.

Сега първата ни задача е: да предотвратим опасността децата от дома в Могилино да бъдат преместени в други домове - от трън, та на глог.

Майките от форума на „бг мама” се организираха и насрочиха протест във вторник на 9 октомври, от 13 часа пред Министерството на труда и социалната политика (МТСП).

Те ще връчат своята петиция с конкретни искания и ще изразят възмущението си от действията и бездействията на МТСП и министър Емилия Масларова. Едно от техните искания, направени след консултация със специалисти, да не се затваря домът стихийно и в ситуация на стрес след извършената миналата седмица проверка на МТСП, Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за защита на детето и да не се прехвърлят намиращите 46 деца и лицата над 18 години - 29 на брой, в други домове, каквато е практиката досега.

От форума посочват негативния опит от превръщането на домовете за деца във Факия и Джурково в такива за възрастни с умствена изостаналост, въпреки че бе обявено тяхното затваряне, както и прехвърлянето на децата от Добромирци в други домове, където не получиха по-добра грижа и внимание и продължават да са институционализирани.

Ако се преместят децата от Могилино (и който и да е друг дом) в села, те няма да имат възможности за интеграция и достъп до образование. Там няма квалифициран персонал, няма независимо наблюдение, трудно се осигурява транспорт.

На всяко дете от дома трябва да се извърши прецизна диагностика от екип от медицински специалисти, специални педагози, логопеди и според потребностите им да бъдат обслужвани от услуги в общността в гр. Русе.

Децата, които могат веднага да бъдат интегрирани в училища в Русе, да се запишат да учат и с тях да работят ресурсни учители. Онези, които се нуждаят от физическа рехабилитация, трябва да я получават в дневните центрове в Русе. Децата в най-тежко състояние да бъдат хранени и обгрижвани от екип от специалисти, които да бъдат спешно и временно назначени на работа.

Във всички тези дейности по подпомагане на децата трябва да се допуснат неправителствени организации с опит в областта да вземат активно участие, настояват от форума "бг мама".

Дългосрочният план за децата и младежите (за около 3 години напред) да бъде да се настанят ВСИЧКИ в гр. Русе в защитени жилища (6-7 деца или младежи с 5 души персонал), специално пригодени за нуждите им и да ползват всички съществуващи и развиващи се услуги в общността с цел пълноценната им интеграция в обществото.

Майките настояват още резултатите от проверката в Могилино да бъдат публично оповестени, особено отнасящите си до евентуалната реинтеграция на децата в семействата им.

Междувременно от ББС съобщават, че директорът на дома и нейният заместник, показани във филма, са в безсрочен отпуск, а българското правителство е разрешило на група, ръководена от режисьорката на филма Кейт Блюит, да премести децата от дома в Могилино в нова сграда в град Русе. Тя и група доброволци следят как се справят децата и се надяват да подобрят грижите, докато децата могат да бъдат преместени.

Хубаво би било, ако българските медии предизвикат, както това го умеят в Холандия, широка обществена дискусия, в която да се обсъди спокойно, но не скандално-сензационно или повърхностно, въпросът от различни гледни точки и да се координират нещата с неправителствените организации (НПО) и със специалисти.

Едно от най- възмутителните неща в изказването на министър Масларова бе именно по отношение на НПО, които вършат изключително много работа, но т.нар. държавни органи по стар тоталитарен навик не само, че не смятат за необходимо да си сътрудничат с тях, ами и пречат на дейността им колкото могат и с каквото могат. Защото довчерашната и днешна номенклатура не е свикнала да се вслушва в съвети, тя е научена, че не й трябва акъл, а ...пари. На Запад хората за акъл пари дават, у нас и безплатно не го щат. Само че с пари без акъл се стига пак до под кривата круша. Та може би е крайно време да започне една поредица на тема: Дай ми акъл, не пари!

Както беше писал в една своя статия Стефан Гамизов: „Обществото ни е болно. Време е да се лекуваме, това не е срамно, нито трудно.”.

Затова нека да продължим дебата за нормалното и нормалните в страната ни, хем с просветна цел (как е в другите страни, чуждият опит), хем с практическа цел - да се състави и изготви една краткосрочна и една дългосрочна стратегия, да се координират усилията и да се обмислят срокове. След това да се следи от обществото ( чрез постоянна и коректно поднесена информация от медиите) за изпълнението и приложението на плана, да се следи и за по нататъшната съдба на децата.

Давам си ясно сметка, че предложението ми крие една огромна опасност: предложената обществена дискусия да се превърне (както много пъти досега у нас) в говорилня, където повърхностни и ограничени хора с претенции на разбирачи да затвърдят и без това вкостенелите в българското общество предразсъдъци.

Но страхът от провал не е оправдание да седим със скръстени ръце.

За тези, които искат да помогнат финансово, Българският Хелзинкски комитет разкри банкова сметка, от която целево ще бъдат предоставени средства за дома в Могилино.

Bulgarian Helsinki Committee (donation for Mogilino children)
BG35 UNCR 7630 1405 0868 05,
UniCredit Bulbank,
Sofia 1000,
7 Sveta nedelya Sq.,
BIC: UNCRBGSF