ЦИК отказа да накаже двамата депутати от ГЕРБ

С удобното оправдание липса на 2/3 мнозинство Централната избирателна комисия отказа да се произнесе по един от най-бруталните случаи на изборно нарушение – присъствието на двама депутати от управляващата партия в Общинската избирателна комисия по време на преброяването на гласовете в София.

ЦИК се самосезира по казуса, след като народните представители от ГЕРБ Иван Божилов и Станислав Иванов бяха заснети от БГНЕС как се разхождат между компютрите по време на преброяването в ОИК- София на 24 октомври, ден след първия тур на изборите. След това вестник “Сега” излезе със снимка на Станислав Иванов да изнася тежък, черен чувал от зала “Универсиада”, където се помещава ОИК.

ЦИК се самосезира по случая и три дни чака становище на ОИК-София. Становището е получено в петък, след което членовете на ЦИК се събраха да заседават и публикуваха решението си малко преди полунощ.

Два дни по-рано говорителят на комисията Ралица Негенцова заяви пред БНР, че „ЦИК е поискала обяснение от ОИК-София, защото присъствието на депутатите в „Универсиада” е незаконно”.

„Каквито и пълномощия да има партиен представител, той няма място при броенето на гласовете, още по-малко депутати”, допълни говорителят на ЦИК.

В духа на тези декларации е изписано и решението на ЦИК, с което комисията смята за редно по силата на член 300 от Изборния кодекс да се състави акт за установяване на административно нарушение. Изненадващо обаче в края на публикувания документ става ясно, че въпреки законовите мотиви, ЦИК няма да постанови подобнорешение.

След обяснението на всички нарушения на Изборния кодекс от страна на двамата парламентаристи от управляващите, ЦИК записва отказ за произнасяне. Юристите се позовават на липсващото мнозинство от 2/3, записано в Изборния кодекс.

Генералното “извинително” на двамата депутати за присъствието им  в ОИК бе разписано пълномощно от партия ГЕРБ като нейни районни координатори.

Обяснението на парламентаристите беше, че са помагали на възрастен човек и беременна жена с чувалите. В официално съобщение от пресцентъра на ГЕРБ заявиха, че Иванов и Божилов не са били в ОИК в качеството си на депутати, а са били “представители” на ГЕРБ.

Депутатът от управляващата партия Красимир Ципов заяви, че колегите му са са съжалили членовете от СИК и ОИК и са им занесли храни и напитки в нощта на преброяването. В петък пък премиерът Борисов категорично отрече депутатите му да са били в зала “Универсиада”.

Въпреки това обаче изненадващо Централната избирателна комисия се самосезира и поиска обяснение от общинската, която пък отговори, че не е имало нередности.

В петък вечер от ЦИК излязоха с отказ да постановят наказание, позовавайки се на станалите прочути 2/3 мнозинство.

Още по време на изработването на Изборния кодекс от Венецианската комисия преудпредиха, че това законово изискване може да доведе до вземането на политически решения от ЦИК и да лиши от основни конституционни права опозиционните партии.

В свое становище по Изборния кодекс, експертите предупредиха, че с това изискване работата на ЦИК ще забуксува. “Две трети мнозинство в ЦИК не е разумно за вземане на решения, защото е възможно комисията да блокира”, посочиха тогава от Венецианската комисия, уточнявайки, че обръщат внимание на тази възможност, защото Централната избирателна комисия е съставена на политически принцип.

Нормата на двете трети вече веднъж падна в съда по случая “Аврен”, когато магистратите препоръчаха на ЦИК да приема решенията си с обикновено мнозинство. Скандал около подобен тип решения се разрази в началото на октомври, когато комисията в три свои постановления се позоваваше на липсващото мнозинство.

ЦИК отказа да съдейства и за “забранителните списъци”

ЦИК отказа съдействие за връщане на конституционно гарантираните избирателни права на хиляди български граждани, които заради грешки на МВР, ГРАО и комисията се оказаха извън избирателните списъци.

Според системата на МВР, а в последствие според избирателните списъци, изготвени от ГРАО няколко хиляди души се оказва, че не са живели през последните четири месеца в България, въпреки че те от години живеят в страната.

Въпреки явното нарушение на правата им ЦИК отказва да съдейства за това те да получат възможност да гласуват в неделя. Това стана ясно от писмо на комисията до председателя на Института за развитие на публичната среда Антоанета Цонева в събота.

То е по повод предложение на неправителствената организация Централната избирателна комисия да препоръча на ГД ГРАО да издава удостоверения на включените неправомерно граждани в т.нар. “забранителни списъци”.

Институтът предлага дирекцията за гражданска регистрация да прави проверки в деня за размисъл, и в самия изборен ден, и ако установи, че даден гражданин е живял в България през последните четири месеца да му издава удостоверение за това.

По този начин според Цонева държавата ще помогне на неправомерно лишените от право на глас да го упражнят поне на втория тур на местните избори. Това предложение бе защитено и от омбудсмана Константин Пенчев.

От ЦИК обаче отказват да гласуват необходимите решения, защото според тях те не били в правомощията им.

От отговора им до Института за развитие на публичната среда става ясно, че юристите намират за “много сериозен този проблем”, но отказват да се занимаят с него.

“Изборният кодекс изчерпателно урежда процедурата за заличаване, вписване и дописване на избиратели в избирателния списък. Избирателните списъци се обявяват 40 дни преди изборния ден на общодостъпно място и се публикуват в сайта на съответната община. Това дава възможност на всички граждани да проверят дали фигурират в списъка и да се възползват от правото да бъдат дописани в него”, цитират за пореден път законовите положения от ЦИК.

Проблемът обаче се крие и в това, че поради закъснението в информационната кампания, която ЦИК трябваше да проведе за избирателите, гласоподавателите не бяха запознати със сроковете и изискванията, което им попречи и да поискат коригиране на списъците.

По думите на Антоанета Цонева никой беше чул за съществуване на “забранителните списъци”, защото те не са обявени на хората, попаднали в тях.

“В същото време ЦИК реши да даде възможност на хората с изтекли документи да упражнят правото си на глас, въпреки че Изборния кодекс, предвижда друго. МВР издава удостоверения, включително със снимка и в изборния ден”, заяви Цонева. “Това е доказателство, че институциите, когато желаят могат да действат експедитивно и в защита на правата на гражданите, но в случая със забранителните списъци подходът беше категорично различен”.