ВСС отвъд абсурда: Определи като "недопустимо" искането на публична информация от Лозан Панов

Искането на шефа на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов на протоколи от общи събрания на съдилищата, които са публична информация, бе определено от Висшия съдебен съвет (ВСС) като "недопустима форма на намеса" върху съдиите. С това атаката на мнозинството, гравитиращо около главния прокурор Сотир Цацаров, срещу Лозан Панов премина в абсурдна фаза. Моментът бе избран идеално, тъй като системата се намира в средата на кампанията за избор на членовете на следващия ВСС.

Самият главен прокурор отсъстваше от заседанието. Общо 11 членове на ВСС гласуваха "за" това предложение, а 7 бяха "против".

Още преди заседанието Лозан Панов обяви, че мнозинството се опитва да го "трича". Малко преди самото гласуването той цитира Гьоте: "Където глупостта е образец, разумът е безумие". Репликата бе отправена към поведението на неговия колега Георги Колев, шеф на Върховния административен съд. Колев активно подкрепи кампанията срещу Панов.

Интригата с "регионалното представителство"

Така нареченото от Лозан Панов "тричане" има дълга предистория. То се основава върху интрига, свързана с изборите на членовете на Съдийската колегия в следващия Висш съдебен съвет.

В началото на април Лозан Панов иска по спешност информация от председателите на Апелативните съдилища за това дали са проведени общи събрания на съдиите, посветени на избора на новия ВСС. Целта е да се установи дали шефовете на апелативните съдилища са се опитвали да окажат завоалиран натиск върху съдиите за обединяването около обща кандидатура в района. Предполага се, че тази кампанията е за въвеждане на т.нар. "регионално представителство в следващия ВСС". Това е формулировка, която не присъства в Закона за съдебната власт. Законът дава възможност на всеки съдия с определен стаж и качества да се кандидатира за член на ВСС и да бъде избран.

В България има пет основни апелативни района – София, Велико Търново, Варна, Бургас и Пловдив. Идеята е всички съдии от тези райони да се обединят около един техен кандидат за ВСС, за да имат достатъчно гласове за избиране на своя представител във ВСС. Подозрението е, че този кандидат е одобрен или дори спуснат от ръководството на апелативния съд, включително съгласуван неформално със сегашното мнозинство в съвета.

Ако тези съмнения са верни, то регионалното представителство би работило за възпроизвеждане на съдебната номенклатура в следващото правителство на съдебната власт и би забавило съдебната реформата с още пет години.

Четири от петте апелативни съдилища предоставят исканата от Лозан Панов информация. Само председателката на съда в Пловдив Магдалина Иванова отказва. В интригата се оказва замесен и сайтът "Правен свят", който изпраща до съдия Иванова искане на същата информация по реда на Закона за достъп до обществена информация. По този ред тя не може да откаже и изпраща протоколите от общите събрания.

Именно това искане доведе до предложение на мнозинството във ВСС да започне кампанията срещу Панов, която кулминира с днешното решение. Накрая „човекът на Бойко" във ВСС Димитър Узунов дори обяви, че има съгласувана акция между Лозан Панов и "Правен свят".

В четвъртък бяха изслушани и петимата шефове на апелативните съдилища. Всички те признаха, че подкрепят идеята за въвеждане на регионалното представителство, но не били натискали редовите съдии. Те не отрекоха, че са се срещали помежду си и са го обсъждали по шефски. Не отрекоха, че са споделяли тази си идея и с редовите съдии в своите райони. В същото време четирима от петимата председатели казаха, че не са възприели искането на Лозан Панов като натиск. Изключение бе само шефката на бургаския съд Деница Петкова, която бе възприела като натиск различното мнение на Панов по темата, както и спешността на искането му за протоколите от общите събрания в района ѝ.

Нейната колежка от Пловдив Магдалина Иванова отрече да се е чувствала натискана, но даде да се разбере, че не уважава председателя на ВКС. Тя показа, че едва ли не е била обидена, че Панов е искал информация по имейла, а не се е обадил по телефона.

"Уважение се дължи на този, който заслужава уважение. Не бива по този начин да се комуникира… с писма. Можеше да се обади, да обясни каква е целта. Много пъти съм звъняла на председателя на ВКС, отказала съм се, просто не ми е отговаряно", каза съдия Иванова.

Ванухи Аракелян (Варна) на свой ред дръпна страстна реч как не познава нито един "наплашен" и "маргинализиран" български съдия. Така тя сведе до абсурд самото допускане, че председателите на съдилища могат да окажат натиск върху съдиите за кого да гласуват. Аракелян обаче призна, че "изключително симпатизира" на идеята за регионалното представителство, но отрече да е натискала съдии в тая посока.

Панов: Шефовете не бива да се бъркат в изборите

След изслушването Лозан Панов каза, че искането на информацията за общите събрания не може да се определя като натиск върху съдиите, защото е част от публичността. Той каза, че регионалното представителство е неприложима идея в момента, тъй като съдиите избират шестима членове във ВСС, а районите са пет.

"Няма пречка с Георги Колев (шефа на ВАС) да си направим един общ Пленум на двете върховни съдилища, да си изберем кандидати за ВСС, да ги представяме надолу в системата и да подскажем кои са правилните. Не е ли по-правилно колегите сами да стигнат до своя избор", каза Панов.

Той попита дали административните, районните, военните и спецсъдилищата също няма да поискат да имат гарантирани свои представители във ВСС, защото това не е забранено от закона. Панов призова шефовете да се въздържат от намеса в изборния процес, промотирайки регионалното представителство.

"Административният ръководител не може да се намесва в този процес, защото моят глас се равнява на този на един районен съдия. Моята роля е само да мотивирам съдиите да гласуват и да свиквам общи събрания. Ако се въведе принципът на регионалното представителство, това ще доведе до конфронтация между София и другите градове, между другите градове като цяло", каза той.

Георги Колев: Целта на Панов беше друга

Шефът на ВАС Георги Колев обясни, че неговият колега е упражнил натиск върху шефовете на апелативните съдилища. Той започна изказването си с тезата, че наистина няма нищо лошо да се изисква информация, но целта е била да се докаже, че шефовете в системата са оказвали натиск. Колев обвини Панов в правенето на "негативна кампания" по време на изборите за ВСС, което е забранено от закона.

"Целта бе следната – да се каже: "Да, административните ръководители са провели общи събрания, но те са оказали натиск. Да се каже, че те са номенклатура, която се опитва да постигне своите цели. Това е необосновано твърдение. Това е форма на провеждане на една негативна кампания и формата на натиск. Това са негативните внушения, които са забранени от закона. Има ли забрана за провеждане на срещи, за общи събрания? Не. Всичко, което не е забранено от закона е разрешено. Внушението (на Панов-б. р.) е, че тези хора (представителите на регионите – б. р.) не трябва да бъдат подкрепени. Това е недопустимо", каза Георги Колев.

Изказването му постави най-малко два въпроса. Първият е защо заклеймява Лозан Панов, който също върши нещо, което не е забранено от закона като изискването на информация. Вторият е, че Колев заклеймява Панов за отношението му към определени кандидати, а игнорира напълно съмненията на Панов, че в апелативните райони се случва същото с други кандидати.

Юлия Ковачева обясни, че поведението на мнозинството във ВСС е "грубо вмешателство в средата на кампанията" по избор на членовете на следващия съдебен съвет. "Именно този дебат изразява отношение към кампанията и отношение към кандидатите. Аз не знам на какви факти стъпва Георги Колев, говорейки за негативна кампания. Аз не съм чула от никой изразено негативно отношение към някой от кандидатите", каза тя.

Юлия Ковачева напомни, че остриетата на мнозинството Галя Георгиева и Димитър Узунов са направили същото като Лозан Панов като са питали навсякъде дали редовите съдии са уведомени надлежно за поведението на председателя на ВКС. "Когато предявяваме претенции към някого, хубаво е първо да погледнем себе си", каза тя.

Калин Калпакчиев обясни, че поведението на мнозинството е по модела на тоталитарните държави. "Ако ВСС подкрепи това решение, ние за пореден път ще станем участник в един сценарий, който се води със средствата на тоталитарната държава за омаскаряване на публични личности", каза Калпакчиев. Камен Иванов каза, че се срамува от предложението. "Опасявам се, че желанието Панов да бъде поставен в ъгъла, може да се превърне в гилотина за всички нас", каза той.

Галя Георгиева обаче обясни, че фактите, изложени от шефовете на апелативните съдилища и поведението на Панов сочат, че предложението за порицаване е напълно правилно.

"Лозан Панов, който полага неистови усилия да се отдели от блатото, което го избра, е оказал натиск по недопустим начин. Призовавам г-н Панов да не акцентира толкова много на Пловдивския район, защото това е обидно за всички съдии там", каза Георгиева.

В крайна сметка мнозинството не трепна и гласува решението, насочено срещу шефа на ВКС.

Акция след акция

Още преди заседанието на ВСС Панов обясни, че е атакуван с "милиционерски" похвати, които целели да се отвлече вниманието от скандала ЦУМ-гейт. Той даде за пример разпратените до съдиите в София през миналата седмица извадки със стари записи от СРС от скандала Р.Овч., избухнал през 2006 г.

Става дума за извадка на разговор между между шефа на "Фронтиер" Красимир Георгиев и неизвестен събеседник. Те са били получени от всеки съдия във Върховния касационен и административен съд, Софийския апелативен съд, както и в административния съд София с подател списание "Де юре". В тях се обсъжда избор на председател на столичния административен съд и се говори за "38-40-годишен човек", потърсил помощ за избора от Георгиев и Ахмед Доган. Името на кандидата за шеф на съда не е написано.

Списание "Де Юре" се издава от Великотърновския университет "Св. св.Кирил и Методий" и негов главен редактор е деканът на правния факултет проф. Дончо Хрусанов. От списанието още не са заели позиция по темата.

"В някои медии дори по два-три пъти на ден има публикации по отношение на мен. Кой може да издържи на това агресивно поведение? Не е лесно, но няма нещо, което ме притеснява, това не е начинът, някой да ме убеди да спра да говоря по определен начин или да спра да правя това, което правя. Зад писма прозира милиционерски и полицейски почерк", заяви Панов.

Той напомни, че през 2006 г. не е бил на 38-40, а на 35 години, както и че шефовете на административните съдилища са били номинирани единствено от председателя на Върховния административен съд - по това време Константин Пенчев. Според Панов е очевидно, че атаката иска да изпрати сигнал към съдиите и обществото, че всички са маскари, и така да се отвлече вниманието от скандали като срещата в ЦУМ.

Преди две седмици няколко здрави момчета застанаха с маски и драни агнешки главички в ръцете пред ВСС. Предупреждението отново бе срещу Лозан Панов и петима опозиционери в съвета, които поискаха Сотир Цацаров да бъде проверен за ЦУМ-гейт.