Цацаров даде сигнал за саморазправа с Лозан Панов. Президентът е пас

Румен Радев окачестви конфликта във ВСС като "крамоли", които не са "в дневния ред" на държавата

Лозан Панов, Сотир Цацаров и Румен Радев Колаж: <i>Mediapool.bg</i>

Президентът косвено даде кратбланш за саморазправа на прокурорското лоби във Висшия съдебен съвет с председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, като обяви избухналия конфликт около Цум-гейт за "крамоли", които не са в "дневния ред на България".

Преди ден Лозан Панов призова Радев да сформира "специална комисия, която да разследва случая със станалата публично известна със закъснение среща на главния прокурор с члена на ръководен орган на партия и бизнесмен Георги Гергов и издателя на вестник "Сега" и бизнесмен Сашо Дончев".

Шефът на ВКС настоя тази комисия, независимо от останалите компетентни органи, да провери детайлите по случая, станал известен като ЦУМ-гейт.

Това писмо на Лозан Панов стана причина ръководството на прокуратурата да го обвини във вторник в "недопустими" внушения и "несправедливо и неетично" поведение.

Радев: Крамолите във ВСС не са в дневния ред на България

На фона на взривоопасно нарастващото напрежение във Висшия съдебен съвет между мнозинството на главния прокурор Сотир Цацаров и малцинството негови опоненти, обединени около Лозан Панов, президентът Радев призова кадровиците на Темида да бъдат "пример за разум, за мъдрост, за гражданско отговорно поведение" – нещо, което досега не се е случвало.

Споделям тревогата на г-н Лозан Панов за състоянието на нашата съдебна система, коментира във вторник Румен Радев по време на посещение във Велинград. В същото време обаче той изрази недоумение, че точно съдия номер едно го призовава в разрез с конституцията да сформира специализирана комисия по случая "Цум-гейт".

Според Панов подобен акт на Радев няма да противоречи на конституционно закрепеното разделение на властите, тъй като при осъществяването на някои от правомощията си "президентът осъществява и регулативни функции по отношение на другите държавни органи".

"Президентът, съгласно правомощията по конституция, не е следовател или разследващ орган", коментира по този повод Радев.

"Разбира се, г-н Панов се позовава и на Решение № 25 от 1995 г. на Конституционния съд, че при определени политически ситуации президентът има право на извънконституционна намеса. Само че в своето писмо към мен спестява най-важното - какви са формите на тази намеса, а те много ясно са казани, тази намеса е чрез писмени и устни изявления. Ето нещо, което сега правя и пред вас", каза президентът.

И допълни, че всички очакват нашата съдебна система, използвайки всички органи и инструментариуми и механизми по конституция, да докаже своята самостоятелност и независимост и да се справи с тези проблеми. "Наистина в дневния ред на България не са крамолите във Висшия съдебен съвет. Ние очакваме от този съдебен съвет да бъде пример за разум, за мъдрост, за гражданско отговорно поведение", каза Румен Радев.

Така той за пореден път неглижира казуса "Цум-гейт", след като преди няколко седмици заяви, че не е арбитър и затова отказал среща със Съюза на издателите заради притесненията им за неправомерен натиск на главния прокурор върху медиен издател.

За въпросната среща на Цацаров с Дончев в офиса на Георги Гергов в ЦУМ се разбра на 19 април. Досега нито правителството, парламентът или президентът са пожелали всички обстоятелства по казуса, който отново опира до задкулисна злоупотреба с власт, да бъде цялостно изяснен.

Отговорът на прокуратурата

"Намираме за недопустими и неприемливи направените от него (Лозан Панов-бел.ред.), в качеството на председател на Върховния касационен съд, внушения за необективна работа на Прокуратурата на Република България", се казва в позицията на ръководството на държавното обвинение.

Ключовото в тази позицията е обвинението в "неетично поведение". Това е директна заплаха от Цацаров към Лозан Панов, тъй като нарушението на Етичния кодекс на магистратите е едно основанията за отстраняване от заеман пост. Главният прокурор може да разчита на 17 гласа във ВСС за стартиране на тази процедура, но ако тя приключи в полза на Цацаров, последната дума е на президента, с чийто указ се назначават или освобождават председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор.

"Ръководството на Прокуратурата изразява уважение към труда на всеки съдия и при никакви обстоятелства няма да си позволи такива квалификации като оценка за работата на българските съдии. Използването на подобни оценки и внушения за работата на прокуратурата като аргумент за постигане на цели, които нямат нищо общо с функциите на правораздаването и статута на председателя на върховната съдебна инстанция, е несправедливо и неетично", казва прокуратурата.

Полуцитати, заобикалящи директните критики към Цацаров

В позицията на прокуратурата се цитират някои пасажи от писмото на Лозан Панов, но извадени от контекста. Директните му обвинения към Цацаров са подминати.

Първият посочен пасаж от Панов е:"...породи усещането, че дейността на прокуратурата за възбуждане на наказателно преследване и осъществяване на надзор за законност се обуславя не от предвидените основания в закона, а от лични контакти, непрозрачно влияние и корупционни практики".

В писмото на Лозан Панов се казва, че скандалът ЦУМ-гейт и последвалите го информации за прокурорските проверки в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) са създали това "усещане".

След това прокуратурата цитира следното полуизречение: "...това ще доведе до делегитимиране на една ключова държавна институция каквато е прокуратурата..."

Цялата тезата на Панов е: "Действията на главния прокурор пораждат основателни съмнения за дефицит, а защо не и за липса на правова държава. Без съмнение е, че това ще доведе до делегитимиране на една ключова държавна институция, каквато е прокуратурата".

Ръководството на прокуратурата посочва като недопустима и друга теза на Панов: "..последвалите действия от страна на прокуратурата...водят до възникването на основателни съмнения в обществото за съществуване на опасност оплакалият се от злоупотреба с власт гражданин да стане обект на репресивен реваншизъм..."

Цялата теза на Лозан Панов е: "След обявяването на срещата (в ЦУМ-бел.ред.) от единия от участниците, последвалите действия от страна на прокуратурата и неустановената истина за състоялия се разговор водят до възникването на основателни съмнения в обществото за съществуване на опасност оплакалият се от злоупотреба с власт гражданин да стане обект на репресивен реваншизъм".

Друг цитат на Панов, намерен за обезпокоителен от прокуратурата е, че "страната ни е заплашена от имиджова катастрофа с дългосрочни последици“, както и че "институционалното доверие в страната ни е пред пълен срив, а имиджът на държавата ни е на път да катастрофира".

Компрометиране на честта и достойнството на прокурорите

Главният прокурор Сотир Цацаров и неговите заместници смятат, че шефът на ВКС "съзнателно представя пред обществото цялостната дейност на прокуратурата като несъобразена със закона и повлияна от корупционни практики и внушава, че при вземане на решения по делата, колегите ни не се ръководят от закона, а безкритично изпълняват разпореждания".

"По този начин, председателят на Върховния касационен съд компрометира честта и достойнството на прокурорите, изразява неуважение към труда им и сериозно и целенасочено уврежда престижа на прокурорската професия", се казва в позицията.

Прокуратурата оспорва тезата на Лозан Панов с извадки от докладите на "европейските партньори". Според държавното обвинение Брюксел е едва ли не похвалил прокуратурата за постигнати "добри резултати". Подобни заключения в доклада на ЕК няма.

Под "добри резултати" от държавното обвинения смятат констатацията, че "прокурорите се ползват от значителна независимост при работата им по конкретните дела" (това не от доклада на ЕК, а от мисията на европейските прокурори – бел.ред.). Другите цитирани положителни констатации на Брюксел са за по-големия брой дела за корупция, "трайните резултати" на специализираната прокуратура и проактивния подход на прокуратурата по "предстоящата мащабна реформа на съдебната карта" (най-тежката констатация на ЕК е за продължаващата липса на присъди за корупция по върховете на властта, а реформата на съдебната карта дори не е започнала – б.р.).

Според прокуратурата твърденията на Лозан Панов "с основание поставят въпроса дали председателят на ВКС би се произнесъл обективно, когато правораздава по дела, образувани по актове на същата тази прокуратура, чийто действия изначално окачествява като несъобразени със закона".

Още по темата
Още от България