Ти си това, което четеш

Юнкер разби табуто: Мониторингът за Румъния може да падне, за България - да остане

15:26 | 16 февруари 2016 | 14 коментара

Румънският премиер Дачиан Чолош и Жан-Клод Юнкер

Европейската комисия (ЕК) е готова да прекрати наблюдението на Румъния заради постигнатите резултати в борбата с корупцията, което ще остави България да стърчи самотно като единствената членка в ЕС, която е в тази унизителна за държавата процедура. Това бе посланието на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер след срещата му с румънския премиера Дачиан Чолош в Брюксел.

Причината е неспособността на властите в София да покажат резултати в борбата с корупцията и организиран престъпността, което става още по-видимо на фона на румънските успехи.

"Казах на министър-председателя (на Румъния), че през мандата на тази комисия ще прекратим механизма за проверка. Няма тясна интимна връзка между това, което наричам рамката на България и рамката на Румъния ", каза Юнкер.

Така председателят на ЕК стана първият официален представител на Брюксел, който открито заговори за разделянето на Румъния от България. Бездната между двете държави стана очевадна след публикуването на доклада на ЕК в края на януари. Румъния бе откроена като отличник и посочена като доказателство за ефективността на мониторинга, а тонът на ЕК за България звучеше безнадеждно заради постоянната липса на конкретни резултати.

"Ако Румъния е готова преди нашите български приятели, е очевидно, че механизмът ще бъде доведен до своя край", добави Юнкер. Той обеща, че ще направи всичко по силите си в тази посока, защото ЕК е "доволна от начина на работа на румънското правителство". Изявлението на Юнкер е голям удар по неговия български "голям приятел" Бойко Борисов, който през пролетта на миналата година открито критикува румънската правосъдна реформа.

В Брюксел премиерът Дачиан Чолош каза, че страната му пристъпва към голяма административна реформа и към консолидация на постигнатото в областите на правосъдието и вътрешните работи.

"Според нас този механизъм е стигнал до края си, постигнал е целите си, поставени, когато е бил задействан. Мисля, че няма да се наложи да чакаме края на мандата на тази комисия, преди да видим решението за края на този механизъм", каза той.

Чолош съобщи, че са обсъдили с Юнкер кандидатурата на страната му за Шенген и че тя изпълнява критериите за допускане в зоната без вътрешен паспортен контрол.

На 4 декември 2014 година след срещата си с Бойко Борисов в Брюксел Юнкер потвърди ангажимента си от европейските избори до края на петгодишния му мандат механизмът да бъде прекратен и за България. Но той не беше толкова конкретен, колкото беше в понеделник вечерта за Румъния.

ЕС наблюдава Румъния по четири показателя, свързани с реформите в правосъдието и борбата с корупцията. Българските показатели са шест, защото включват и организираната престъпност, която ЕС не вижда като проблем в Румъния.

Когато двете държави се присъединиха към ЕС през 2007 година, те бяха оценени от ЕС като неспособни да докажат, че съдебните им системи са неподатливи на политически натиск. Още преди членството имаше съмнения, че властите в България и Румъния са способни да провеждат борба с корупцията по върховете на властта.

За да не се отлага членството, ЕК реши да започне безпрецедентна процедура по мониторинг на двете държави, публикувайки през първите години доклади на всеки шест месеца, а след това – веднаж годишно.

През 2007 година държавите членки на ЕС разглеждаха двете балкански страни като тандем заради дълбоко вкоренената в техните общества корупция и нагласа да се влияе върху съдебната система, което бе част от комунистическото им наследство. България и Румъния трябваше да станат членки на Шенгенското пространство през 2013 година, но бяха спрени от безсрочното холандско вето, което бе наложено с аргумента, че те все още нямат независима съдебна власт и не вкарват престъпниците в затвора.

През последните две години обаче настъпи забележителна промяна. Независимата румънската антикорупционна прокуратура успя да постигне осъдителна присъда за корупция за бивш премиер на страната, а след това и за други високопоставени политици и бизнесмени.

По едно време осъдените започнаха да стават толкова много, че в края на 2013 година румънският парламент прие закон, който постановява, че на всеки затворник ще му се опростява месец зад решетките за всяка написана научна книга в затвора. Това създаде цяла индустрия от мними писатели, а някои от най-знаковите сред тях публикуваха по една книга всеки месец. Преди един месец законът беше отменен.

Междувременно независимите антикорупционни прокурори на Румъния продължиха да обвиняват политици и чиновници за корупция и злоупотреби. Само през миналата година пред съда са изправени 1250 души, а запорираните от държавата активи са за 452 милиона евро.

България не се представя така. В последния си доклад ЕК написа, че "бавният напредък в борбата с корупцията по върховете на властта и организираната престъпност продължава да подкопава доверието на обществото в способностите на българските власти да осигурят правосъдие".

Говорител на ЕК: "Няма да предполагаме кога и под каква форма подобно решение може да бъде прието"

Европейската комисия заяви във вторник, че напредъкът на България и Румъния по механизма за сътрудничество и проверка се оценява поотделно, като засега няма решение за прекратяване на действието на механизма.

Механизмът е залегнал в договорите на България и Румъния за присъединяване към ЕС. Това е инструмент за отчитане на напредъка, постиган от двете държави по взаимно одобрен списък от показатели, като реформата на съдебната система и борбата с корупцията, отбеляза говорителят на ЕК Мина Андреева, цитирана от БТА.

Процесът предвижда взаимодействие, сътрудничество, за да бъдат оценени реформите. Напредъкът на всяка от двете държави се оценява поотделно, според постиженията. Затова изготвяме отделни доклади за всяка от двете държави. Това е причината и залегналите в механизма показатели да се различават - за България, за разлика от Румъния, те включват борбата с организираната престъпност, поясни говорителят.

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер вече заяви няколко пъти, че възнамерява механизмът да бъде прекратен до края на мандата на настоящата комисия, доколкото реформите продължават. Засега няма взето решение и няма да предполагаме кога и под каква форма подобно решение може да бъде прието занапред, заяви Андреева.

Меглена Кунева: Имаме време

 

"До 2019 г. България има време. Дотогава са три години, за три години можем да направим много. От нас се иска да изградим институции, колкото може по-бързо и те да заработят - това иска Европейската комисия (за да отпадне мониторинга и за България)". Това коментира вицепремиерът Меглена Кунева пред български журналисти в Брюксел по повод изказването на Юнкер.

 

"От 2006-2007 г. Румъния започна много активни действия срещу корупцията и доказа, че може да изгражда работещи институции. Това е, което се иска от България. На подсъзнателно ниво всеки си дава сметка, че за това време Румъния е направила доста", допълни тя.

 

Според Кунева, ако българските успеят да се "стегнат" и да покажат резултатите, развитието на събитията може да се обърне в наша полза.

 

"Когато знаем, че сме направили достатъчно и имаме заслуги за усъвършенстването на нашата държава и обществена среда, да бъдеш съден по заслуги е стимулиращо. Трябва да се направи всичко възможно, за да може България да навакса в областите, в които изостава по механизма. Ако има желание за създаването на единна и силна институция като органа за борба с корупцията по високите етажи, ще има резултат", обясни вицепремиерът.

Още по темата
Още от България и ЕС

Чие изказване описва най-добре показния арест на кметицата на "Младост"?